- Температурата в източната и централната част на Тихия океан е била с близо 3,3 градуса по Целзий над дългосрочната средна стойност
- Ел Ниньо от 1887-88 г. е предизвикал глад, довел до смъртта на приблизително 50 милиона души
- Според една оценка предотвратяването на 1 градус по Целзий глобално затопляне би запазило 20% от световния БВП
Колкото повече време имате за подготовка за бедствие, толкова по-вероятно е да го преживеете с относително малко щети. Торнадото може да се появи за минути, като едва ви остави време да стигнете до мазе или вана. Ураганите могат да дадат предупреждение няколко дни по-рано, което поне позволява да се преместите на по-високо място.
Екстремният Ел Ниньо, който се развива в източната част на Тихия океан, е рядко бедствие, което обещава широко разпространени разрушения, но същевременно е достатъчно предвидимо, за да ни даде време да ограничим щетите. В това отношение той донякъде прилича на климатичните промени.
Всъщност това ще бъде генерална репетиция за справяне със среда, която сами превръщаме в постоянно по-хаотична. Защото колкото и мащабен в исторически план да се очертава този Ел Ниньо, той е само предварителен преглед на това, което скоро може да стане обичайно.
Ел Ниньо показва колко предвидими могат да бъдат климатичните щети
Климатичният модел Ел Ниньо по същество представлява огромен клапан, който изпуска натрупаната топлина, когато източната и централната част на Тихия океан стане прекалено гореща. А сега той наистина е горещ.
Към момента на написването на този текст тази океанска зона, чиято температура се променя и чрез циклите на затопляне и охлаждане влияе върху планетата, е била с близо 3,3 градуса по Целзий над дългосрочната си средна стойност, като е подобрила всички рекорди за този етап от развитието на типичен Ел Ниньо.
Учените не очакват затоплянето да достигне пика си преди края на годината, когато вероятно ще се окаже най-силното подобно събитие от хилядолетие насам.
Цялата тази допълнителна енергия, която навлиза в атмосферата, е фабрика за бедствия, разпространявайки топлина по света и причинявайки наводнения в някои региони и суши в други. Нито един от тези ефекти не е гарантиран, защото времето е хаотично. А някои от тях дори не са непременно лоши: например можем да благодарим на Ел Ниньо за липсата на очаквания атлантически сезон на ураганите тази година.
Но по-силните явления Ел Ниньо увеличават вероятността от типичните регионални последици. Зик Хаусфатер, климатолог от изследователската организация с нестопанска цел Berkeley Earth, наскоро проследи очакваните местни метеорологични ефекти от осемте най-силни явления Ел Ниньо от 50-те години насам и установи, че те са се проявявали в 86% от случаите.
Някои ефекти, като по-обилните зимни валежи в югоизточната част на САЩ, необичайно топлата зима в централната част на Канада и продължителната суша в Амазония, са се наблюдавали всеки път.
Ако можех редовно да предвиждам нещата с точност от 86%, щях да съм по-богат от всеки, който чете този материал. Затова не е изненадващо, че се появиха цели хедж фондове, които залагат на ефектите от Ел Ниньо, а управляващи активи като T. Rowe Price вече започнаха да ограничават щетите за портфейлите си на развиващите се пазари.
Този аргумент за лесните пари важи и за климатичните промени като цяло. Това е явление с още по-предвидими и дълбоки последици от всеки Ел Ниньо. Затова компаниите, занимаващи се с чиста енергия, енергийна ефективност и други подобни климатично ориентирани дейности, по една оценка вече формират индустрия за 10 трилиона долара, трета по големина след технологичния и индустриалния сектор.
В краткосрочен план най-неотложният приоритет за обществото при този Ел Ниньо не трябва да бъде печеленето на пари, а осигуряването на храна за хората. Силните горещини, сушите и наводненията в ключови региони за отглеждане на зърно - от Аржентина до Индонезия - ще намалят добивите и ще тласнат 49 милиона души към остра продоволствена несигурност до февруари 2027 г., предупредиха от Организацията на обединените нации.
Ел Ниньо от 1887-88 г., който някога беше най-силният регистриран, предизвика глад, довел до смъртта на приблизително 50 милиона души, или близо 4% от световното население по това време. Земеделието и прогнозирането на времето се подобриха значително през следващия век.
Това не попречи на супер Ел Ниньо от 1982-83 г. да предизвика най-тежкото глобално бедствие за селското стопанство в регистрираната история, според изследване от 2019 г. на учени от Колумбийския университет. Те определят този климатичен модел като „единствения режим, способен да предизвика синхронни провали на реколтите в глобален мащаб“.
Недостигът на храни може да засегне и богатите икономики
Както при всички последици от климатичните промени, най-уязвимите хора в света ще пострадат най-много от недостига на храни. Но нито един хранителен магазин не е защитен от него. А специалният натиск, който Ел Ниньо ще окаже върху хранителните ни доставки, ще се наслагва върху щетите, които обичайните климатични промени вече са причинили.
Обичайните климатични бедствия са допринесли пряко за поне 12 отделни скока на цените на храните през последните две години, според нов доклад тази седмица на изследователската организация с нестопанска цел Zero Carbon Analytics.
Все още чийзбургерът ви се струва скъп? Вината е в продължителната суша във Великите равнини и необичайния топлинен купол в края на зимата в планинските щати, които са навредили на културите за изхранване на добитъка, намалили и без това малките стада и тласнали инфлацията при цените на говеждото до нива, невиждани от пандемията насам.
Сега си представете това да се случи навсякъде едновременно.
Говеждото все още е скъпо
Макар Ел Ниньо вече да е започнал да влияе върху селскостопанските култури, включително чрез съкращаване на сезона за отглеждане на ориз в Индия, все още имаме няколко месеца, за да избегнем още по-големи загуби. Фермерите в Бразилия променят начина, по който управляват почвите и културите си.
Световната продоволствена програма на ООН е похарчила 14 милиона долара, за да помогне на държавите да се подготвят, като според организацията инвестицията ще донесе между 3 и 7 долара икономии за всеки похарчен 1 долар.
Би било добре подобна математика да вдъхнови хората с пари да инвестират в предотвратяването на глобалния глад със същия ентусиазъм, с който създават хедж фондове за 500 милиона долара.
Отново, както е при Ел Ниньо, така е и при дългосрочното глобално затопляне: според една оценка предотвратяването на най-тежките му последици ще запази 20% от световния БВП за всеки предотвратен 1 градус по Целзий затопляне. Говорим за приблизително 25 трилиона долара годишно, с които могат да се създадат доста хедж фондове.
Ел Ниньо е предупреждение за рисковете от глобалното затопляне
Примерите продължават. Ел Ниньо може почти да удвои повишаването на морското равнище в Калифорния практически за една нощ, предупреди климатологът Даниел Суейн от Калифорнийския университет. Но магистралите, кварталите и другата критична инфраструктура на щата вече редовно са застрашени от повишаването на морското равнище, причинено от глобалното затопляне.
Междувременно топлината, произведена от Ел Ниньо, почти сигурно ще повиши средната глобална температура до рекордни стойности, като за кратък период тя потенциално може да достигне 2 градуса по Целзий (3,6 градуса по Фаренхайт) над средната стойност за прединдустриалния период.
Според изследване на Climate Impact Lab, изследователска организация с нестопанска цел, тази допълнителна топлина може да причини 451 000 смъртни случая.
Правителствата трябва да се опитат да предотвратят тези смъртни случаи. Но те трябва също да се опитат да не допуснат светът да достигне трайно затопляне от 2 градуса по Целзий, което ще се случи преди 2050 г., ако продължим да отделяме парникови газове в атмосферата със сегашните темпове.
Една от причините този Ел Ниньо да е толкова чудовищен е, че целият океан вече е по-топъл от когато и да било в регистрираната човешка история, а затоплянето му се ускорява. Наскоро учените трябваше да променят начина, по който измерват топлината на Ел Ниньо именно поради тази причина. В определен момент разликата между краткосрочните и дългосрочните бедствия изчезва.
Марк Гонглоф е редактор и колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ климатичните промени. Работил е в Wall Street Journal, Fortune.com и Huffington Post.
До средата на зимата не се очаква недостиг на горива, след това има риск
Населението на ЕС трупа електронни устройства, не ги рециклира
Експерт: Безумно е да рискуваме живота на наши моряци за спасяването на "Челси 3"
Рюте проведе "добра среща" с Радев и Дан, НАТО засилва позициите си в Черно море
Медведев: Западът се опитва да се намеси в изборите в Сърбия
На фона на атаките в Черно море: България и Италия обсъдиха общи решения
Глад, безсъние и изпитания до краен предел: трети българин премина Ranger School
Карлос Насар: Здрав съм като бик, отивам в Китай за световната титла
Фабрицио Романо разкри в кой колос ще играе Хари Кейн
Ивайло Петев с втора поредна победа в Турция, Здравко Димитров отново се превърна в герой
НА ЖИВО: ЦСКА - Монако 0:1
Моуриньо с тежък удар по Винисиус: Звездата на Реал Мадрид може да остане извън Шампионската лига
Audi Q7 записа рекорд на Euro NCAP
Дори в музея няма такъв Mercedes, а той е прекарал 35 години в хамбар
Renault събра 1000 поръчки за хечбек с цена 160 000 евро
Иновативни прозрачни дисплеи с изкуствен интелект променят шофирането