Защо петролът е над 100 долара, след като Тръмп печели битката за Ормуз?

Не знам кой ще спечели войната между САЩ и Иран. Но ако ме попитате кой надделява в битката за Ормузкия проток, е ясно, че предимството е на страната на американския президент Доналд Тръмп. Въпреки че Техеран твърди обратното, протокът на практика е напълно отворен. Износът на суров петрол от съюзниците на САЩ в региона през този воден път, както и по алтернативни маршрути, се е възстановил до около 80% от нивата преди конфликта. Същевременно износът на петрол от самия Иран е спаднал до нула.

Преди няколко месеца рязкото увеличение на петролните доставки щеше да се разглежда като голяма американска победа. И все пак цената на сорта „Брент“ – еталонът за цената на петрола – остава над 100 долара за барел. Някои в Белия дом вероятно се питат: ако това е победа, как ли би изглеждала загубата?

За да разберем какво се случва, е добре да започнем от пазарната психология и склонността да се използва трицифреното ценово ниво като критерий за успех или неуспех: одобрение за Тръмп, ако „Брент“ остане под 100 долара за барел, и неодобрение, ако цената се покачи над тази граница. В момента „Брент“ е над 100 долара, но това важи само за фючърсния договор с доставка през ноември, който изтича в сряда; договорът за декември – основният референтен показател от четвъртък нататък – се търгува под трицифреното ниво.

Още по темата

Вл. Чуков: Иран трудно ще изнесе войната извън Залива, но е способен да плаши

Тръмп отхвърли предложението на Иран за седемдневно примирие

Порочен кръг

В свят, в който социалните мрежи оформят обществените нагласи, разликата между цена на петрола от 99,99 и 100,01 долара може да бъде огромна – и абсурдна. Възприятието обаче е от решаващо значение, тъй като определя действията на инвеститорите. Тъй като референтните цени на петрола в момента са трицифрени, а доходността по облигациите расте, инвеститорите може да купуват повече петролни фючърси като защита срещу инфлационния риск, създавайки по този начин самосбъдващо се пророчество.

Наблюдавахме тази тенденция в началото на септември, след като доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ се покачи над 5%.

Иран е опрян до стената

Налице е и втори психологически фактор, свързан с очакванията относно военната стратегия. Мнозина на петролния пазар смятат, че Тръмп е постигнал такъв успех в осигуряването на достъпа през Ормузкия проток, че притиснат в ъгъла, Техеран няма да има друг избор, освен да ескалира военните действия. Ако атаките срещу танкери – които все още се случват ежедневно – не са достатъчни, за да доведат до затварянето на Ормузкия проток, тогава Иран ще трябва да се насочи към източника на доставките: пристанища, тръбопроводи и, в крайна сметка, самите петролни находища.

Според тази парадоксална логика, спечелвайки ключова битка, Тръмп провокира сериозна ескалация. В очите на много търговци на петрол атаката от началото на месеца срещу тръбопровода „Изток-Запад“ – саудитско съоръжение, позволяващо на кралството да заобикаля Ормузкия проток – е репетиция за това, което предстои. Може би.

Сега Иран е изправен пред две възможности: или да смекчи преговорната си позиция, или да предприеме ескалация, която прави Ормузкия проток без значение. Петролният пазар е убеден, че Иран ще избере втория вариант. Времето за вземане на решение от страна на Техеран изтича, тъй като икономиката му продължава да се влошава под въздействието на американската икономическа блокада.

Още по темата

„Малката“ война на Тръмп срещу Иран стана доста по-голяма

Кувейт и Катар допринасят за нарастващите петролни потоци през Ормуз

Уязвим пазар

По-ясно е, че петролният пазар би бил по-уязвим към нов конфликт сега, отколкото през март, тъй като САЩ и съюзниците им вече са използвали значителна част от стратегическите си резерви, а търговските запаси от суров петрол и преработени продукти са намалели. Тръмп обаче демонстрира, че има по-висок праг на поносимост към икономически сътресения, отколкото мнозина – включително и аз – очакваха. Вероятно той е готов да понесе още по-големи трудности, за да принуди Ислямската република да отстъпи.

Какво е заложено на карта? Много неща. Без да се броят иранските доставки, страните по крайбрежието на Персийския залив изнасяха малко над 17 милиона барела суров петрол дневно преди избухването на войната на 28 февруари. Първоначално конфликтът доведе до почти пълно затваряне на Ормузкия проток, принуждавайки всички да използват ограничени алтернативни маршрути и в крайна сметка да намалят обема на доставките.

В най-тежкия момент, в средата на март, износът на суров петрол спадна до една четвърт от обичайните нива – под 4,5 милиона барела на ден. Нивата останаха ниски в продължение на месеци, като се възстановиха едва през юни и отбелязаха нов ръст през юли, след като Иран и САЩ подписаха меморандум за разбирателство, сложил временен край на войната.

Разбира се, това споразумение се разпадна скоро след това, но потоците останаха значителни, тъй като американските военни сили все повече поемаха контрола над водния път, използвайки множество военни кораби, дронове, изтребители и хеликоптери. В условия на секретност Военноморските сили на САЩ разчистиха Ормузкия пролив от морски мини, създавайки двупосочен коридор, минаващ близо до бреговете на Оман. Първоначално конвоите преминаваха само нощем, но напоследък започнаха да се движат и през деня – знак за нарастващата увереност на Пентагона в способността му да контролира пролива.

Бичи настроените инвеститори спрямо петрола, залагащи на повишение на цените, първоначално се отнасяха скептично към данните за обемите на превозите и предполагаха, че правителството на САЩ завишава цифрите. През последните седмици обаче повечето от тях приеха факта, че през Ормузкия пролив преминава огромен поток от танкери.

Миналата седмица доставките на суров петрол достигнаха шестмесечен връх от 14 милиона барела на ден според Vortexa – компания за анализ на енергийните пазари. До подобни изчисления са стигнали и други фирми, следящи движението на танкерите, както и петролни търговци и държавни служители.

Организирането на тези конвои е свързано с огромни разходи. Като изключим военните разноски, наемането на супертанкери струва средно 30 милиона долара за едно преминаване, което се равнява на около 15 долара за барел. За да бъдат конвоите икономически ефективни, страните от Персийския залив са принудени да предлагат суровия си петрол с отстъпка – понякога с 20 до 30 долара под пазарните нива – само и само да привлекат търговците. Дали това е устойчиво? Едва ли.

Още по темата

Светът трябва да има думата относно Ормузкия проток

Сделка Иран-Оман за Ормуз би била прецедент в световната морска търговия

Дизелът

Междувременно, доставките на петрол през Ормузкия проток няма да решат другия проблем, тегнещ над енергийния пазар: недостига на преработени продукти – и най-вече на дизел. Обемите на доставките на бензин, дизел и авиационно гориво остават на ниво от 50% от обичайното. Причината? Транспортирането на преработени продукти е по-скъпо от това на суров петрол. Освен това, някои от рафинериите в района на Персийския залив, станали обект на атаки в началото на конфликта, все още не са възстановили напълно дейността си.

Като се вземе всичко това предвид, петролният пазар е в състояние на изчакване: или Иран ще седне на масата за преговори и цените ще спаднат значително, или Техеран ще ескалира атаките срещу физическата енергийна инфраструктура, което ще доведе до рязък скок на цените. Какъвто и да е развоят, статуквото е неустойчиво. Това е цената на победата в района на Ормузкия проток.

Още по темата

Саудитски кораби обикалят цяла Африка заради хутите

Л. Кючуков: Ормуз е по-силен ресурс за Иран дори от ядрената му програма