Япония може да пренареди картата на световния петролен пазар

Япония е страната с най-голяма енергийна зависимост сред водещите потребители на горива в света. Делът на вноса в енергийното ѝ потребление е тревожно висок: тя внася 99,9% от необходимия ѝ петрол, 99,7% от въглищата и 97,8% от природния газ.

Затова Токио предприема действия след всеки сериозен енергиен шок, за да преоцени източниците си на доставки, превръщайки страната в индикатор за глобалните тенденции. Каква посока сигнализира Япония този път? Отдалечаване от Близкия изток.

Където тръгне Япония, натам вероятно ще поемат и други азиатски държави. Южна Корея, също голям вносител на енергия, вече обяви планове да намали зависимостта си от Близкия изток. Индия беше по-малко активна в публичните си изявления, но започна да диверсифицира доставките си още преди войната в Иран.

Освен че създава сериозна дилема за производителите от Близкия изток, тази промяна противоречи на географската, икономическата и историческата логика. Близкият изток и Далечният изток се намират сравнително близо един до друг, така че от търговска гледна точка е логично петролът да се движи от единия регион към другия, особено когато разходите за превоз са високи, както е сега. И именно това се случва от десетилетия.

Япония се опитва да намали зависимостта си от Близкия изток

Япония заложи всичките си доставки на петрол на Близкия изток | През 2025 г. Токио разчиташе основно на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства за петролните си доставки, оставяйки се зависим от геополитиката на региона

Въпреки силното усещане за енергийна уязвимост след петролната криза от 1973-74 г., а след това и през 1979 г., Япония се довери на Близкия изток и купуваше повече от 90% от суровия си петрол от региона. Погледнато със задна дата, тази политика е била, ако използваме израза на Нобуо Танака, бивш високопоставен японски енергиен служител, който по-късно оглави Международната агенция по енергетика, „погрешна“.

Официалното послание, разбира се, е по-дипломатично. Но ако се вгледаме в него, става очевидно, че японските представители се опитват да коригират това, което определят като провал на политиката. Ключът е „диверсифициране на източниците за доставки и транспортните маршрути“, според документ на правителството.

Целта, макар и без конкретно количествено измерение, е ясна: да се „освободим от структурна уязвимост, при която повтарящите се нестабилност и ограничения в енергийните доставки се превръщат в пречка пред икономическия растеж на Япония“.

Разбира се, в документите се говори и за подкрепа за изграждането на нови петролопроводи, които да заобикалят Ормузкия проток. Това би позволило на Япония да продължи да купува суров петрол например от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, без да се тревожи толкова за нестабилността в Иран. Но въпреки това изглежда, че Япония се насочва към сериозна промяна в структурата на доставките си.

Японското правителство обсъжда плана, а официалното му обявяване, включително конкретни цели за вноса и използването на средства от данъкоплатците за подкрепата му, може да се състои преди края на годината.

Междувременно Сеул вече е определил квота и обещава да намали дела на петрола от който и да е отделен регион до 50% от общите доставки. В момента Близкият изток представлява малко над 75% от вноса на петрол в Южна Корея.

Япония може все още да не е определила конкретните си цели, но не чака края на войната, за да предприеме промени. През юли, според последните налични месечни данни, САЩ са били основният доставчик на петрол за страната, с 37% от общия внос на петролни продукти.

Струва си да повторим този факт, защото той показва силата на шистовата революция в САЩ, както и последните сътресения на световния петролен пазар: Вашингтон днес е най-големият доставчик на петрол за Токио. Мексико и Латинска Америка са осигурили още 3%.

Япония вече намали рязко потреблението си на петрол

Превръщането на тези еднократни данни в устойчиви потоци от доставки няма да е лесно. Но ако историята е някакъв ориентир, Япония е доказала, че може да променя потреблението си на петрол, когато смята, че националната ѝ сигурност е поставена на карта.

В края на 70-те години страната е потребявала повече от 5,5 млн. барела петрол дневно, като над 60% от електроенергията ѝ е била произвеждана чрез изгаряне на суров петрол и мазут.

След като залага сериозно на въглища, ядрена енергия и втечнен природен газ, тя почти изцяло изтласква петрола от електроенергетиката. До 2025 г. потреблението на петрол в Япония е спаднало до най-ниското си ниво от 55 години - под 3 млн. барела дневно.

Потреблението на петрол в Япония е близо до 60-годишно дъно | За първи път от 1968 г. търсенето на петрол в Япония е под 3 млн. барела дневно, което представлява спад от 50% през последния четвърт век

Намаляването на зависимостта от Близкия изток би било по-лесно, ако общото търсене на петрол в Япония продължи да спада. Колкото по-малко барели трябва да купува, толкова по-лесно е да промени източниците си на доставки. Ако мантрата през 70-те и 80-те години е била „петролът да бъде изваден от електроенергетиката“, следващата цел трябва да е по-радикална: петролът да бъде изваден от транспорта.

Именно Япония даде на света първия масово произвеждан хибриден автомобил - Prius на Toyota Motor Corp. Оттогава хибридите се наложиха широко и помогнаха за намаляването на потреблението на бензин с около половината през последните две десетилетия. Но Япония, четвъртият по големина автомобилен пазар в света по обем на продажбите, изостава при навлизането на изцяло електрическите автомобили.

След като първа разработи хибридите, японските автомобилни производители не насърчиха прехода към пълна електрификация толкова активно, колкото китайските.

В резултат днес само около 2% от продажбите на нови автомобили в Япония са изцяло електрически, далеч под средните 28% за Европа и дори под нивата в САЩ и Канада. Международната агенция по енергетика смята, че големият дял от населението, живеещо в апартаменти с ограничен достъп до частни паркоместа, заедно с ограничената мрежа от зарядни станции, ограничава продажбите на електромобили в Япония.

Това превръща електромобилите във важен инструмент за намаляване на вноса на петрол, което би улеснило диверсификацията. Затова наред с плановете си за финансиране на петролопроводи, заобикалящи Ормузкия проток, Токио трябва да работи по-усилено за увеличаване на продажбите на електромобили, като се съсредоточи върху разширяването на зарядната инфраструктура.

Токио трябва да се опита да намали и използването на петрол за отопление. В селските райони на Япония се използват печки на керосин, което е необичайно за индустриализираните държави. Ако Токио успее да намали потреблението на бензин и керосин, ще останат дизелът и други суровини за нефтохимическата промишленост.

Като четвъртият по големина производител на химикали в света, Япония внася огромни количества рафинирани петролни продукти, използвани за производството на пластмаси и други материали.

Промяната в японското търсене ще размести световния петролен пазар

Математиката на петролния пазар обаче е неумолимо игра с нулев резултат. Ако Япония успее, ще трябва да си пробие път към пазари, които други смятат за свои, като Западна Африка и Северна и Южна Америка - традиционни пазари за европейските рафинерии. А производителите от Близкия изток ще трябва да намерят нови клиенти.

Проблемът е следният: кой би искал да увеличи зависимостта си от петрола от Близкия изток? Аз не се сещам за такъв. Това няма да е проблем, който Токио трябва да решава. Но това е още един начин, по който Япония може завинаги да промени картата на световния петролен пазар.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ енергия и суровини. Той е съавтор на „Светът се продава: пари, власт и търговците, който разменят земните ресурси.“