- Пазарът на първични публични предлагания (IPO) в САЩ изпитва затруднения, като твърде малко компании излизат на борсата, а статистическите показатели се изкривяват в положителна посока от дебютите на големи дружества като SpaceX.
- Когато компаниите остават непублични твърде дълго, печалбите се трупат предимно за сметка на основателите и ранните инвеститори, а публичните инвеститори пропускат възможността да закупят акции в млади и иновативни фирми.
- За да се съживи пазарът на IPO, САЩ трябва да изискват по-голяма прозрачност и разкриване на информация от страна на големите непублични компании – вместо да намаляват прозрачността на публичния пазар – и по този начин да премахнат стимула за фирмите да остават непублични възможно най-дълго.
САЩ все още могат да отбележат рекордна година по отношение на първичните публични предлагания (IPO), ако Anthropic PBC скоро излезе на борсата. Това обаче би било измамен успех, тъй като цифрите ще бъдат изкуствено завишени от борсовите дебюти на Space Exploration Technologies Corp. и споменатия по-горе създател на чатбота Claude. Под повърхността замиращият пазар на IPO в Америка отчаяно се нуждае от съживяване след продължила десетилетия структурна промяна към непублично финансиране – тенденция, която ограничи прозрачността и затвори достъпа до най-добрите възможности за инвестиции.
Когато компаниите преминават през периода на най-бързия си растеж като непублични дружества, печалбите отиват предимно при основателите и елитните инвеститори. Публичните инвеститори получават възможност да купят акции едва когато компаниите вече са донякъде зрели, а очакванията – завишени; доказателство за това са слабите резултати на наскоро осъществените големи IPO-та.
Прозрачността
Това е основен повод за безпокойство във връзка с предстоящите предлагания на Anthropic и OpenAI, които се стремят да се присъединят към SpaceX в клуба на компаниите с пазарна оценка над 1 трилион долара. За да се обърне тази тенденция, САЩ трябва да изискват по-голяма прозрачност от гигантските непублични фирми, като по този начин премахнат изкривения стимул, който те имат в момента – да остават в сянка възможно най-дълго.
SpaceX вдигна IPO обемите през второто тримесечие, но броят сделки като цяло стагнира в последните години:
Ако се вгледаме отвъд общата сума от 132 милиарда долара, набрани от началото на годината, става ясно, че броят на американските компании, излизащи на борсата, остава твърде малък.
След листването на SpaceX през юни, през третото тримесечие са осъществени едва около 22 IPO-та, което сочи към едно от най-слабите тримесечия за последните години. Разочарованието се засилва и от вълната от отменени или отложени IPO-та този месец; сред тях са компанията за услуги в ядрената енергетика Holtec Nuclear Corp., подкрепяната от SoftBank компания SB Energy Inc. и застрахователната компания Bamboo Insurance Services Inc.
Очаква се Anthropic да дебютира на борсата през четвъртото тримесечие, а OpenAI – през 2027 г., но все още нерешените въпроси относно безопасността на изкуствения интелект могат допълнително да отложат тези планове. Общата картина е недвусмислена: през 90-те години на миналия век в Америка е имало значително повече IPO-та, отколкото през целия последвал четвърт век.
Съдбата на IPO-тата е от голямо значение, тъй като публичният пазар е най-добрата среда за свързване на отлични компании, нуждаещи се от финансиране, с инвеститори, които искат да съхранят и увеличат богатството си. Пазарът се отличава с най-строгите стандарти за оповестяване на информация и най-добра ликвидност, като същевременно няма изкуствени бариери, които да ограничават достъпа на широката общественост.
Инвеститорите
Когато индивидуалните инвеститори биват лишени от възможността да купуват акции на млади, иновативни компании, неравенството нараства, а обществото получава твърде оскъдна информация за фирмите, доминиращи в икономиката ни.
Пол Аткинс, председател на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) по време на управлението на президента Доналд Тръмп, има собствена диагноза за проблема: той обвинява „регулаторния авантюризъм“ за това, че прави публичния статут на компаниите твърде обременителен, и настоява за намаляване на разходите, свързани с тази тежест – включително чрез смекчаване на някои изисквания за одит и разрешаване на компаниите да отчитат дейността си на шестмесечна, а не на тримесечна база.
Той е прав, че периодичните одити могат да бъдат непосилно скъпи за по-малките емитенти, а тримесечното отчитане отнема много време. Предложените от Аткинс решения обаче са неизгоден компромис: незначителното увеличение на броя на първичните публични предлагания (IPO) не би компенсирало инвеститорите за загубата на прозрачност и за премахването на защитен механизъм (одитът), въведен в отговор на измамите в компаниите Enron и WorldCom. Колкото и компаниите да не харесват одитите, инвеститорите ги ценят високо.
За най-перспективните млади компании в иновационната икономика разходите, които Аткинс се опитва да намали – възлизащи на стотици хиляди или няколко милиона долара на фирма – всъщност не са основният проблем; тези фирми предпочитат да останат непублични, за да опазят търговските си тайни от конкурентите и обществеността.
Дерегулацията
Привържениците на дерегулацията посочват въпросната реформа в одита – част от по-мащабния Закон „Сарбанс-Оксли“ от 2002 г. – като пример за прекомерна регулаторна намеса. По-значимо събитие обаче се оказва законът от 1996 г., който значително улеснява набирането на непубличен капитал в цялата страна, независимо от разликите в щатските закони за защита на инвеститорите – множеството припокриващи се правила за ценните книжа, които в миналото са водили до забавяния, бюрокрация и високи разходи за правни услуги.
След като основателите на компании и рисковите инвеститори откриват как да набират милиарди, оставайки извън светлината на публичността, правилата на играта се променят завинаги. Ръководствата и първоначалните инвеститори стигат до заключението, че ползите от достъпа до публичен капитал не са достатъчни, за да компенсират цената на задължителното оповестяване на информация за бизнеса им пред света.
Тази реформа, Законът за подобряване на националните пазари на ценни книжа, създаде условия компаниите да останат непублични в продължение на години, като обикновено чакаха за първично публично предлагане само след като оценките им надминат 10 милиарда долара или повече. Facebook (сега Meta Platforms Inc.) стана публична през 2012 г. с пазарна капитализация от 81 милиарда долара, а SpaceX го направи през 2026 г. с 1,8 трилиона долара.
IPO активността започва да спада след 1996 г., когато е прието законодателство благоприятстващо непубличното финансиране:
SEC
Въпреки че Аткинс признава проблема, неговата програма „Да направим първичните публични предлагания отново велики“ обръща решението. Вместо да намали прозрачността на публичния пазар, правилното решение би донесло повече откровеност на непубличните пазари. Едно проучване на изследователите Сайръс Агамола и Ричард Такор установи, че след правна реформа от 2007 г., която увеличи изискванията за задължително оповестяване на данни от клинични изпитвания, биотехнологичните компании по-често предприемаха излизане на борсата.
Както вече писахме с моя колега от Bloomberg Opinion Нир Кайсар, трябва да задължим непубличните компании над определен размер да започнат да оповестяват финансовите си резултати.
Подобна реформа може да изисква акт на Конгреса, което би срещнало съпротивата на влиятелни компании, ползващи се със значителни предимства при сегашното статукво. Поверителността позволява например на фирмите в сферата на изкуствения интелект да крият конкурентните си позиции. Възможно е да съществуват дори геополитически опасения относно задължителното оповестяване, тъй като технологичните постижения в областта на AI се използват като инструмент за национална мощ.
Едно от решенията би било да се изисква своевременно предоставяне на информация на съответните органи от компании с пазарна оценка от 10 милиарда долара или повече, като същевременно резултатите се оповестяват публично с едногодишно закъснение. Това би дало на обществеността представа за дейността на непубличните гиганти и би намалило стимула за оставане в непубличния сектор, но същевременно би защитило пазарния дял и други конкурентни тайни, докато те вече не са от съществено значение за конкуренти, например в Китай.
Подобно забавяне би било аналогично на 18-месечния период на изчакване преди оповестяването на патентни заявки – практика, съществуваща поради сходни причини.
Цената на това, че проблемът не е решен правилно, ще бъде платена от следващото поколение инвеститори. Изключителната възвръщаемост на индекса S&P 500 през последните две десетилетия се дължеше на компании като Apple Inc., Microsoft Corp., Amazon.com Inc. и Nvidia Corp. – фирми, които излязоха на борсата в периода 1980–1999 г. при много по-ниски пазарни оценки (дори изчислени в долари от 2026 г.).
Законодателите и регулаторните органи трябва да гарантират, че следващата вълна от иновационни гиганти ще се развива пред погледа на обществеността и ще навлиза на публичните пазари достатъчно рано, така че обикновените инвеститори също да могат да се възползват от успеха им.
Ако използваме и адаптираме един термин на Аткинс: дерегулационният „авантюризъм“ няма да реши настоящия проблем, но съгласуваните усилия за засилване на надзора върху непрозрачните непублични пазари със сигурност ще го направят.
Джонатан Левин е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за американските финансови пазари и икономиката, който е работил като журналист за медията в САЩ, Мексико и Бразилия. Носител е на професиoналното званиe Chartered Financial Analyst (CFA).
