Тръмп подготвя ООН и нейния следващ лидер за провал

Колко нелепо и отвратително: В обръщението си към Общото събрание на ООН Доналд Тръмп за пореден път се похвали, че „докато други са говорили за мир, аз съм постигал мир“. След това той изброи „осемте“ войни, които уж е разрешил, преди да се похвали с войната, която е водил и спечелил срещу Венецуела, и да защити войната, която води, но изглежда не успява да спечели, срещу Иран, дори разсъждавайки дали да го „унищожи“.

Когато говори за „другите“, които само говорят за мир, Тръмп има предвид Организацията на обединените нации, която той и неговите последователи от MAGA никога не пропускат възможност да омаловажат. В това се крие логическа несвързаност, която засяга самата основа на ООН и международната система, която тя представлява: Американският президент всъщност прилича на руския си колега в ускоряването на упадъка на системата на ООН, която и двамата презират.

Великите сили подкопават системата, която трябва да пазят

Тръмп и Владимир Путин ръководят по една от т.нар. P5 - петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, които разполагат и с право на вето. Другите са Китай, Великобритания и Франция. На теория Съветът е органът, който трябва да защитава Устава на ООН и да предотвратява нова голяма война.

На практика Тръмп и Путин сами са нарушавали този Устав, като са нападали суверенни държави като Иран и Украйна. И няма нищо, което ООН или нейният генерален секретар Антониу Гутериш могат да направят по въпроса, независимо колко много „говорят“ за мир.

Системата на ООН „гние от върха надолу“, каза Ричард Гоуън, експерт в International Crisis Group, като под „върха“ той няма предвид генералния секретар, а P5 и по-специално Америка и Русия.

Това е ключово прозрение в момент, когато тазгодишното Общо събрание на ООН в Ню Йорк е погълнато не само от умножаващите се конфликти по света, но и от търсенето на наследник на Гутериш, чийто мандат изтича в края на годината.

Надпреварата за наследник на Гутериш

Надпреварата за негов наследник е напълно отворена, като има седем кандидати. Настоящите фаворити са Ребека Гринспан, бивш вицепрезидент на Коста Рика, която ръководи Конференцията на ООН за търговия и развитие, и Каролин Родригес-Биркет, постоянният представител на Гвиана в ООН. Това подсказва, че следващият генерален секретар може да бъде жена от Латинска Америка. Но всичко може да се случи.

По-големият въпрос е каква роля ще играе следващият генерален секретар на ООН и какво ще му позволят P5. Ако настоящите тенденции продължат, великите сили ще продължат да разрушават следвоенния ред, докато обвиняват за упадъка му все по-несъстоятелните генерални секретари, докато цялата система на ООН не рухне.

Когато генералните секретари бяха „главните посредници на света“

Това е драматична промяна спрямо статута на генералните секретари и отношенията им с Вашингтон и останалите столици на държавите от P5 през голяма част от Студената война. Тант Мийнт-У, бивш служител на ООН, описва онези генерални секретари от миналото като „главните посредници на света“. Те не са чакали да бъдат поканени, за да свършат своята част. Но великите сили също са изпълнявали своята роля, като са насърчавали и подкрепяли усилията на ООН.

През 50-те години Даг Хамаршелд помогна за прекратяването на Суецката криза от 1956 г., когато защити Устава на ООН срещу две от държавите от P5 - Великобритания и Франция, преговаря с лидера на Египет и запази доверието на американския президент Дуайт Айзенхауер.

По време на Кубинската ракетна криза през 60-те години У Тант, наследникът на Хамаршелд (и дядо на Тант Мийнт-У), посредничи между Джон Ф. Кенеди, Никита Хрушчов и Фидел Кастро, за да спаси света от ядрен Армагедон. Оказа се, че за Хрушчов е било по-лесно да отстъпи в разговор с неутралния генерален секретар на ООН, отколкото да се подчини на ултиматум от американския президент.

През 80-те години Хавиер Перес де Куеляр използва умела дипломация, за да помогне за прекратяването на войната между Иран и Ирак, както и на други конфликти в Централна Америка и Африка.

Още по темата

Тръмп обяви енергийно примирие между Русия и Украйна, Киев отрече

Пратениците на Тръмп са представили мирно предложение за Украйна на Путин

Путин: Украйна усложнява перспективите за двустранни мирни преговори

След Студената война ролята на ООН се променя

През 90-те години обаче постът на генералния секретар и функционирането на цялата ООН започнаха да се променят. Америка внезапно остана единствената суперсила, а междудържавните конфликти (за разлика от гражданските войни) станаха по-редки.

Светът, включително американските президенти, очакваше от ООН да разшири дейността си: към развитието, правата на човека, образованието и други области. Тази тенденция достигна своя връх през 2015 г., когато държавите членки на ООН сключиха Парижкото споразумение за забавяне на изменението на климата и също така приеха 17 т.нар. Цели за устойчиво развитие - от прекратяване на бедността и глада до образованието на жените и момичетата.

Това беше и годината, в която Тръмп слезе по златния си ескалатор, за да обяви първата си президентска кандидатура. Погледнато от днешна гледна точка, това бележи върховата точка на глобалния оптимизъм, че многостранното сътрудничество може да реши проблемите на света, дори отвъд първоначалната мисия на ООН да предотвратява войните между великите сили.

Последното десетилетие като история на провала

Десетилетието след това до голяма степен се чете като хроника на провала. Този месец ООН заяви, че светът не е успял да забави глобалното затопляне до границите, договорени в Париж, и премина към План Б, който тя нарича път към „надхвърляне, достигане на пик и спад“. Аз го наричам бял флаг.

Подобна е историята и с Целите за устойчиво развитие. От 139-те цели, които ООН си постави за 2030 г., тя постига напредък само по 36%, докато по половината има застой, а по 15% всъщност има отстъпление, включително по големи въпроси като бедността, глада, равенството между половете, изменението на климата и конфликтите.

Но чия е вината за това? Тръмп и неговите последователи от MAGA посочват ООН и нейния генерален секретар. Но как светът може да се бори с изменението на климата, когато Тръмп за втори път е изтеглил САЩ - вторият по големина емитент на парникови газове в света - от това Парижко споразумение и отрича, че климатът изобщо има нужда от спасяване?

Как могат гладът и бедността да намалеят, когато Русия води незаконна война, която е прекъснала доставките на зърно за бедните държави, или когато Америка започва война, която прави горивата и торовете недостъпни за цели части от по-слабо развитите държави?

Целите за устойчиво развитие все още съществуват в усилията на ООН за връзки с обществеността; тази седмица събирането в Ню Йорк включва луксозен „лаундж“ за Целите за устойчиво развитие. Извън периметъра обаче те са мъртви поне откакто администрацията на Тръмп отхвърли целите, определяйки ги като продукт на „уок“ идеология, която „загуби на изборите“ (предполагаемо на американските президентски избори през 2024 г.).

Миротворческата роля на ООН също отслабва

Упадъкът на ООН е още по-очевиден в нейната по-традиционна функция - поддържането на мира. ООН не е одобрявала нова миротворческа мисия от 2014 г. насам. Преди десетилетие нейните „сини каски“ наброяваха повече от 100 000 души; този брой е намалял до около 50 000; той ще продължи да намалява, ако, както се очаква, ООН под натиска на САЩ прекрати миротворческата си операция в Ливан. Най-големият спад в броя на миротворците се случи през 2025 г. заради финансова криза, създадена от държавите членки, по-специално САЩ.

За скептиците към ООН прекратяването на финансирането за раздутите агенции на организацията е целта - така че ООН да бъде принудена да си припомни първоначалния фокус върху предотвратяването на войни. Но войните се умножават - през 2025 г. са регистрирани най-много конфликти, основани на участие на държави - общо 65 - от 1946 г. насам. Отново е лесно и изкушаващо да бъде обвинена ООН.

Но ако ООН изглежда отсъства от тези конфликти, това е защото P5 са направили Съвета за сигурност практически несъществен. Франция и Великобритания не са използвали ветото си от 1989 г. насам. Но САЩ, Русия и Китай го използват по начин, който защитава техните интереси и тези на съюзниците им и предотвратява всеки колективен опит за разрешаване на днешните големи войни в Украйна или Близкия изток. Преди всичко Русия и САЩ са агресорите.

Кой би искал да поеме подобна роля?

Това е контекстът, в който се провежда търсенето на наследник на Гутериш. Но кой лидер с необходимия статут би искал да поеме толкова неблагодарна роля? Генералният секретар „винаги ще бъде човекът, който, въпреки че няма власт, може да бъде превърнат в изкупителна жертва“, казва Тант Мийнт-У.

Гоуън от International Crisis Group е съгласен. „Има много висок риск да подготвяте следващия генерален секретар за провал“, каза ми той; „а след това заключението ще бъде: о, добре, ООН е безполезна.“

Точно това може би искат Тръмп и много от неговите поддръжници. Те трябва да внимават какво си пожелават. През 30-те години световните лидери направиха Обществото на народите незначимо; резултатът беше Втората световна война. Моят съвет: Спрете да саботирате и осмивате ООН и започнете да я подкрепяте, така че Организацията на обединените нации най-накрая да може да започне да върши работата си.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за американската дипломация, националната сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.

Още по темата

Такаичи поиска от ООН да реформира Съвета за сигурност

Тръмп каза пред ООН, че го чакат големи решения за Иран

ООН призова AI да ограничи растящите си въглеродни емисии