Фед рядко е имал по-силни аргументи за повишаване на лихвите

Когато се пише историята на паричната политика за 2026 г., най-подходящата фраза за председателя на Федералния резерв Кевин Уорш може би ще бъде известният цитат от Чарлз Дикенс, с който започва „Повест за два града“ – за това как това са били едновременно най-добрите и най-лошите времена.

Периодът може да се сметне за „най-лошите времена“, тъй като затягането на паричната политика няма да се хареса на президента Доналд Тръмп или на Републиканската партия, която вече е изправена пред трудна битка за запазване на крехкото си мнозинство в Камарата на представителите и Сената на изборите през ноември. Демократите имат своя история, която могат да използват: една погрешна и зле проведена война с Иран е довела до рязък скок на цените на енергията, задълбочавайки кризата с достъпността наред с по-високите лихви по ипотечните кредити. Ако Тръмп е бил недоволен от бившия председател на Фед Джером Пауъл дори след като той бе приложил три намаления на лихвите през 2025 г., как ли ще се почувства президентът, когато избраният от него наследник Кевин Уорш повиши лихвите преди междинните избори, след като е на поста по-малко от четири месеца?

Но ситуацията може да се разглежда и като „най-добрите времена“, тъй като основанията за затягане на политиката рядко са били толкова категорични. Инфлацията продължава да надхвърля целевото ниво на Фед от 2%, докато пазарът на труда е стабилен, с много ниско ниво на безработица. Фед не постига целта си само по единия от двата компонента на своя двоен мандат, а рисковете са насочени към още по-висока инфлация в краткосрочен план. Докладът от миналата седмица, показващ ръст от 0,3% на индекса на потребителските цени през август (без да се отчитат храните и енергията) – което окончателно убеди пазара – би могъл дори да се разглежда като щастливо стечение на обстоятелствата, тъй като улесни вземането на решение.

^{Лесно решение | Ниската безработица в съчетание с нарастващата инфлация дават на Федералния резерв възможност да повиши лихвените проценти}

Освен това, ход към затягане на паричната политика ще подсили авторитета на Уорш, като демонстрира ангажираност към овладяването на инфлацията, както и независимостта му от Тръмп. Повишаването на лихвените проценти би потвърдило позицията, изразена от Уорш в речта му (характеризираща се с твърд подход към инфлацията) на последната конференция на централните банкери в Джаксън Хоул, като нагледно покаже ангажираността му към целта за 2% инфлация и независимостта на Федералния резерв. Това би опровергало твърдението, че Уорш е човек на празните приказки – критика, която би била основателна, ако той избере да не предприема действия на заседанието на Федералния комитет за отворения пазар тази седмица. Всъщност, предвид факта, че пазарът оценява вероятността за затягане с 25 базисни пункта на около 90%, Уорш на практика няма друг избор.

Тъй като затягането на политиката изглежда почти сигурно, вниманието ще се насочи към средносрочните перспективи. Дали това ще бъде еднократен акт, или началото на поредица от стъпки за затягане? Според мен – с уговорката, че всичко зависи от развитието на икономическата ситуация – е по-вероятно да станем свидетели на серия от повишения на лихвените проценти.

^{Рядко е еднократно действие | Когато Федералният резерв повишава лихвите, историческите данни показват, че той обикновено продължава да ги вдига}

На първо място и най-важното – липсват сериозни доказателства, че паричната политика в момента е рестриктивна. Ние поддържаме това или по-високо ниво на краткосрочните лихвени проценти от почти четири години, но икономиката продължава да расте с темп, достатъчен за задържане на безработицата на ниво (или под нивото), което представителите на Федералния резерв считат за съвместимо с максимална устойчива заетост и стабилна инфлация.

^{Лесни пари | Финансовите условия в момента са толкова разхлабени, колкото не са били през нито един друг период от началото на века}

На второ място, историческите данни напълно подкрепят сценария за поредица от стъпки за затягане. Еднократните ходове са голяма рядкост. Последният такъв случай е от 1997 г., когато Федералният резерв леко затегна политиката си в началото на годината, но впоследствие я разхлаби през есента на 1998 г. заради възникналата азиатска валутна криза. Вероятността след даден ход за затягане (било то първият или някой от следващите в поредицата) да последва нов такъв, е била в рамките на 85%–90% през последните няколко десетилетия.

За това има основателни причини. Повишение с 25 базисни пункта е твърде малко, за да окаже съществено въздействие върху икономическата активност. Освен това, предвид дългото забавяне на ефекта от паричната политика, е нужно време, преди предприетите мерки да окажат видимо въздействие. Поради това Федералният резерв обикновено продължава да действа в същата посока, докато не постигне съществена промяна (например повишение със 75 базисни пункта или повече) и не разполага с време да отчете значителна промяна в икономическите перспективи.

Очаквам представителите на Фед да заложат медианна стойност от две повишения с по 25 базисни пункта (включително мярката от тази седмица) в септемврийския доклад с икономически прогнози (SEP) за 2026 г. Ако Фед реши напълно да отмени миналогодишното разхлабване на политиката чрез три повишения с по четвърт процентен пункт, това би довело целевия лихвен процент по федералните фондове до долната граница на диапазона, посочен в повечето модели на Фед, базирани на правилото на Тейлър.

За 2027 г. е възможно ръководителите на Фед да предвидят още едно повишение в началото на годината, последвано от понижение по-късно, когато инфлацията отслабне. Тъй като обаче SEP отразява прогнозата за лихвения процент по федералните фондове само към края на календарната година, подобна динамика на повишение и последващо понижение не би била видима. Погледнато в по-дългосрочен план – към 2028 г. – SEP вероятно ще покаже по-нататъшно умерено забавяне на инфлацията и понижаване на лихвените проценти. Това обаче не носи особена информативна стойност. Всъщност става дума за характерна особеност на SEP през последните години: прогнозите винаги предвиждат връщане на инфлацията към ниво от 2%, като същевременно Фед коригира курса си в съответствие със спада на инфлацията, връщайки паричната политика към неутрално ниво.

Ще бъде интересно да се види и как Уорш ще отговори на въпросите по време на пресконференцията след решението на FOMC. Първите му две пресконференции не преминаха успешно, тъй като той не само не пожела да даде насоки за бъдещите корекции на лихвените проценти, но и запази мълчание относно начина, по който оценява състоянието на икономиката, както и относно собствената си логика за реакция в рамките на паричната политика. Обяснението защо Федералният резерв е повишил лихвите ще бъде лесна задача, но обществеността ще иска да разбере и какво вероятно ще влияе върху решенията на институцията в бъдеще.

Дали Уорш си е взел поука – както личеше от речта му в Джаксън Хоул – че е в негов интерес да бъде по-открит? Или ще продължи да се опитва да прехвърли отговорността за паричната политика върху финансовите пазари? Това би било погрешна стратегия, тъй като пазарите калкулират в цените си очакванията за това какво ще направи Фед, а не какво би трябвало да направи. И, разбира се, именно Фед, а не пазарите, носи отговорност за паричната политика.

Бил Дъдли е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш президент на Федералния резерв на Ню Йорк, той е член на консултативния съвет на Coinbase Global.

Още по темата

Пазарът чака нови повишения на лихвите в САЩ: Какво следва за облигациите

Доходността по 10-годишните щатски ДЦК достигна 19-годишен връх от над 5%

Уорш върви към сблъсък с Тръмп заради предстоящото повишение на лихвите