Полезните идиоти на Москва в Запада придобиват ново измерение
Те успешно манипулират страховете на обществото от война с Русия
Редактор: Петър Нейков
За да разберете геополитическото значение на пробива на Алтернатива за Германия (AfD) на изборите на 6 септември в малката провинция Саксония-Анхалт, обърнете внимание на привидно несвързаните коментари от Кремъл, които се появиха около него.
В неделя крайнодясната популистка партия на Германия спечели с 44% от гласовете, малко под необходимото мнозинство, за да управлява провинцията самостоятелно. Подобно на много от идеологическите си аналози в цяла Европа, AfD е проруски настроена, вярвайки, че споделя общ враг с Москва в лицето на либералния елит на Европа. Тези партии са естествени съюзници за Москва, докато тя се опитва да си осигури най-добрата надежда за победа в украинската война: да убеди европейците да спрат военната и финансовата подкрепа, която поддържа отбраната на Киев.
Най-убедителният аргумент за постигане на тази цел е подхранването на страхове сред европейските избиратели, че техните правителства вместо да предотвратят заплаха от изток, като подкрепят Украйна, всъщност подканват война с ядрена суперсила.
Помислете за позицията на Русия относно въоръжения дрон, открит на летище Лайпциг/Хале в Германия. Както колегата ми Андреас Клут наскоро посочи, на германското правителство му отне около месец да обвини Москва за планирането на атаката и да отвърне на удара – с перце. То затвори руско консулство и културен център и, заедно с няколко други европейски държави, привика посланиците на Владимир Путин за разговор.
Руският външен министър Сергей Лавров нарече този вял отговор „своеобразно начало на истинска война“ в коментар, публикуван от руската държавна телевизия „Вести“ в Telegram в неделя, деня на гласуването в Саксония-Анхалт. Отричайки руското участие в случая с дрона, той каза, че отговорът на Берлин му напомня за Втората световна война, когато нацистка Германия изтегли дипломатите си от Русия точно преди нахлуването. „Те искат война отново“, заключи той.
Не искат – и Лавров е добре запознат с това. Германия няма ядрени оръжия и има малко противовъздушна отбрана, артилерия, дронове или разполагаеми бойни войски, така че никога не би избрала да се бие с Русия. Той разбира, че изпразването на дипломатическите мисии от Адолф Хитлер в страна, в която е щял да нахлуе, има полярно противоположни последици от затварянето на офиси от канцлера Фридрих Мерц на собствена територия.
В действителност неуспешният план с дрона е само част от широкомащабна руска саботажна офанзива, докато германският отговор е символичен, предназначен да избегне ескалация. Хиперболата на Лавров е дезинформация, целяща да подхранва германските страхове от война и да усилва посланията на приятелски настроените към Кремъл партии като AfD.
Тази кампания е системна и не се ограничава само до Лавров. Така че, когато САЩ изпратиха системи, способни да изстрелват крилати ракети „Томахоук“ до Норвегия за учения миналия месец, говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че Русия ще трябва да отговори по същия начин на тази нова заплаха за сигурността. Разбира се, няколко дни по-късно украинското разузнаване съобщи, че руско подразделение, въоръжено с ракети „Орешник“, е на път към Източна Беларус, близо до границите на НАТО.
„Орешник“ е хиперзвукова балистична ракета, способна да носи ядрено оръжие, с обхват до около 5500 километра, която може да изложи на риск голяма част от Европа. „Томахоук“ са много по-бавни крилати ракети, неспособни да носят ядрено оръжие, които биха имали ограничен обхват в Русия от мястото, където се проведе учението, между норвежкия бряг и остров на половината път до Гренландия. „Томахоук“ не бяха използвани - това беше 10-дневен експеримент, за да се установи дали пусковите установки могат да бъдат транспортирани до Европа за употреба, ако е необходимо.
Иронията тук е, че ситуацията със сигурността на Русия наистина се е влошила, но изцяло в резултат на собствените ѝ действия. През 2014 г., когато Русия анексира Крим, позовавайки се на заплахата от разширяващия се НАТО, такава заплаха не съществуваще. Организацията на Северноатлантическия договор се съгласи през 1996 г. да не разполага бази на териториите на новите си източноевропейски членове и не го направи до 2017 г. в отговор на действията на Русия.
По същия начин, по време на анексирането на Крим и в продължение на девет месеца от последвалата война, конституцията на Украйна забраняваше членството в НАТО; украинците не го искаха. Бюджетите за отбрана на Европа все още намаляваха. Само година по-рано САЩ бяха изтеглили последните си танкове на активна служба от континента.
Но докато през 2014 г. нямаше натрупване на капацитет, който руските генерали да интерпретират като потенциална заплаха, днес има. След пълното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО. Европейските – и по-специално германските – бюджети за отбрана обърнаха своя спад. Американските танкове се завърнаха в Европа и има постоянни военни бази на НАТО на територията на източните членове на алианса. Членството в НАТО сега е ключова цел на украинската държава, която се радва на широка обществена подкрепа.
Вкъщи Путин третира този обрат като доказателство за агресията на НАТО, което му позволява да твърди пред руските родители, че изпращат децата си да умрат в Украйна не за да превземат няколко западнали минни града, а в защита на Родината срещу поредната екзистенциална заплаха от Запада, подобно на Наполеоновите и нацистките нашествия.
В Европа Русия и нейните (понякога платени) приятели в популистки партии като AfD представят подкрепата за Украйна и усилията за възстановяване на загубените отбранителни сили на НАТО като провокации, които рискуват Трета световна война и потенциално ядрено унищожение.
Никой в НАТО няма интерес да атакува Русия, но тези измислици създават мощни послания и носят дивиденти на Кремъл. Успехът на AfD в Саксония-Анхалт няма да е последният. Други европейски популистки партии също биха могли да успеят на изборите през следващата година, подкопавайки подкрепата за финансиране на Украйна и за санкциониране на Русия.
Франция, където Марин льо Пен от крайнодесния Национален сбор води преди президентските избори следващата пролет, предлага най-голямата потенциална полза за Москва. Тази седмица президентът на нейната партия, Жордан Бардела, заяви, че е време да се спре плащането за отбраната на Киев.
Тази позиция и скорошната победа на AfD обясняват продължаващото нежелание на Путин за компромис в мирните преговори, въпреки нарастващата икономическа и политическа цена за войната у дома. Те ще насърчат убеждението му, че печели информационната война в Европа и че ако само почака още малко, нова политическа конфигурация ще му даде Украйна, заедно с разделен Запад и разбит НАТО. Това придава съвсем ново значение на името от съветската епоха, дадено на западните фенове на Москва: полезни идиоти.