На САЩ ще им трябват поне 2 години, за да произведат нови бойни ракети

„Защитата на нашата нация от онези, които биха ни навредили, е първата и най-важна отговорност на правителството.“ Това е от уебсайта на сенатор Ейми Клобучар, демократка от Минесота. Но това може да каже всеки законодател или всеки президент, демократ или републиканец. Почти всички го заявяват и по техните собствени стандарти почти всички се провалят от години, без задаващ се край.

Недостигът

САЩ все още поддържат най-мощната армия в света. Тези несравними способности осигуряват възпиране, глобално влияние и икономически просперитет. Има само един проблем: Изчерпваме патроните. Във Вашингтон предпочитаният термин е „недостиг на боеприпаси“, развитие, което някои военни анализатори наричат ​​криза. На обикновен език: Запасите от критични офанзивни и отбранителни ракети са силно изчерпани и се свиват, а вътрешната ни индустриална база е неадекватна за задачата за бързо попълване.

Още по-лошо е, че демократите и републиканците в Конгреса се колебаят, какъвто е навикът на законодателите, когато се изисква двупартийно сътрудничество и трудни гласувания. Президентът Доналд Тръмп, от своя страна, настоява – както се очаква – че този проблем е измислица, насаждана от „предателски“ медии.

Това предизвикателство едва ли е само по вина на този Конгрес или на този президент. Но то съществува и застрашава военната готовност, ограничава стратегическите възможности на Америка и лимитира – да вземем любимата дума на министъра на отбраната Пийт Хегсет – леталността.

„Това не е начинът, по който световен лидер като Съединените щати да се отнася към армия, от която очаква да може да реагира на кризи навсякъде по всяко време и да се бори и да печели безапелационно“, каза ми бившият финансов контрольор на Министерството на отбраната Илейн Макаскър. „Кризите, пред които сме изправени сега, идват от години решения – в различни администрации и сесии на Конгреса.“

За фискалната година, приключваща на 30 септември, на Пентагона са дадени приблизително 1 трилион долара. Това не са дребни пари и без съмнение някои данъкоплатци може да се интересуват къде са отишли ​​парите им, ако не за попълване на намаляващите запаси от боеприпаси.

Военният бюджет 

Макаскър, която е изучавала и писала подробно по този въпрос като старши сътрудник в Американския институт за предприемачество, консервативен мозъчен тръст, обясни, че приблизително 60% от бюджета на въоръжените сили е предназначен за „задължителни“ сметки, свързани с операции, поддръжка и персонал: заплати и обезщетения като здравеопазване; поддръжка на военни бази, които са в застой; както и обучение на войски и бойни учения.

Това оставя около 40% както за иновации и модернизация на оръжия, така и (теоретично) за попълване на резервите от оборудване и боеприпаси. И както ми подчертаха източници от отбраната по време на разговори през последните няколко седмици, има още по-малко налични средства за тези ключови приоритети, защото на военните е било наредено да участват в битки, за които нито Тръмп, нито Конгресът са предвидили бюджет, включително продължаващи действия в Карибите и война с Иран, която вече е в седмия си месец.

Но източникът на проблема предхожда много войната с Иран - и, впрочем, руската инвазия в Украйна. Семената на днешния недостиг на боеприпаси бяха засети в нашия триумф по време на Студената война над Съветския съюз през 90-те години на миналия век.

Вашингтон третираше тази победа като възможност за значително намаляване на военните разходи, като по същество наложи консолидация на отбранителната индустрия и свързаните с нея вериги за доставки. В следващите години Белия дом и Конгресът, управлявани и от двете политически партии, отказаха да актуализират запасите, които бавно остаряваха. Влошавайки грешката, правителството също така позволи на капацитета за производство на боеприпаси да атрофира (да не говорим за военното корабостроене).

Така че, дори ако Конгресът и Тръмп отворят крана за разходи утре, доставките на нови ракети няма да слязат от поточните линии поне две години, вероятно и повече.

В списъка с опасно дефицитни въоръжения има няколко вида, сред които прехващачи, които свалят вражески самолети и навлизащи ракети, както и прецизни ракети с голям обсег, използвани от армията и флота в настъпателни операции. И така, какво е забавянето? Партизанската политика, естествено, да не говорим за калпавите или несъществуващи преговори на администрацията на Тръмп.

Белия дом на практика игнорира Конгреса. Тръмп не поиска разрешение за употреба на сила в Иран и само със закъснение поиска допълнително законодателство за финансиране на конфликт, който отказва да нарече война. Този твърд подход като цяло разочарова републиканците, но особено дразни демократите и ненужно усложнява военните бюджети.

Да, републиканците симпатизират на исканията на Пентагона за увеличаване на разходите за отбрана. Но те често не са съгласни помежду си относно това колко пари да одобрят и как да ги изразходват, което е страничен продукт на нестабилното мнозинство на партията в Камарата на представителите и Сената на САЩ.

Съпротивата на демократите

Междувременно демократите са философски по-малко склонни от републиканците да одобряват военни бюджети над трилион долара. И както се очакваше, те не бързат да правят това или нещо подобно по настояване на Тръмп. Но демократите напоследък гледат по-неохотно от обикновено на одобряване на каквато и да е сума пари, за каквато и да е военна цел.

Те се опасяват, че това би функционирало като де факто допълнителен законопроект за финансиране на войната в Иран, която Конгресът никога не е одобрявал. Избирателите, притесняват се те, биха възприели подобно законодателство като равносилно на финансиране на конфликт, който е непопулярен сред тях като цяло и сред либералите по-специално, когато междинните избори чукат на вратата.

Опасната ирония е, че този вид некомпетентно бездействие на правителството е най-сигурният начин да се предизвика друг вид непопулярна война - от вида, наложен ни от арогантен противник, с когото нямаме друг избор, освен да се бием. Историята ни наблюдава; враговете на Америка също.