Меланшон и AfD подготвят почвата за голямата битка около еврото

Тази седмица Европейската централна банка ще заседава, за да вземе решение за вероятно повишение на лихвените проценти в критичен момент за икономиката на еврозоната. Базовата инфлация се ускорява, а войната в Ормузкия проток допълнително усложнява ситуацията. Но задачата на централните банкери става все по-трудна заради нарастващата подкрепа за популистките партии в Германия и Франция.

Това е неудобен момент за повишаване на цената на заемния ресурс. Евроскептичната „Алтернатива за Германия“ току-що постигна убедителна победа в Саксония-Анхалт, а крайнолевият Жан-Люк Меланшон призова за анулиране на френския дълг, държан от ЕЦБ.

При положение че по-високите лихви вероятно ще окажат допълнителен натиск върху растежа, а политическата поляризация вече се подхранва от икономическата слабост на континента, настроенията сред избирателите може да се влошат.

Лихвеното решение се превръща в тест за доверието в институцията

Повишението на лихвените проценти се възприема като тест за институционалната надеждност на ЕЦБ. Аргументът е, че тя трябва да реагира на ценовия натиск независимо от гнева на избирателите и да игнорира опитите за политическа намеса в паричната политика - един от ключовите въпроси пред наследника на Кристин Лагард като председател на ЕЦБ.

В интервю за Le Monde германският централен банкер Йоахим Нагел, който подкрепя повишението на лихвите, заяви, че е „обезпокоен“ от обществената подкрепа за „безотговорни“ политики като призивите на „Алтернатива за Германия“ страната да напусне единната валута. Той също така разкритикува призива на Меланшон за анулиране на дълга като незаконна форма на финансиране на дълга и го определи като „кутията на Пандора“, която може да доведе до хиперинфлация.

Още по темата

Инфлацията в еврозоната достигна най-високо ниво от 2023 г.

Потенциалните наследници на Макрон спорят за икономическото бъдеще на Франция

Проблемът е, че запазването на доверието в паричната политика има реална потенциална цена. Данните от миналата седмица показаха, че годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3,3% - най-високото равнище от близо три години и значително над целта на ЕЦБ от 2%. Основната инфлация обаче, която изключва влиянието на волатилни компоненти като храните и енергията, е спаднала до 2,4%.

Това подсказва, че страховитата за централните банкери спирала „заплати-цени“ - при която заплатите се повишават в отговор на цените и инфлацията се затвърждава - не се развива.

Следователно допълнителното затягане на паричната политика може да нанесе ненужни щети върху растежа. Икономистите имат основателни причини да се отнасят скептично към нови повишения на лихвите след данните от тази седмица.

Франция усеща едновременно слаб растеж и по-висока цена на финансирането

Това е особено важно за Франция, втората по големина икономика в Европа, чиито проблеми подхранват завоя на избирателите към популизма и правят идеи като анулирането на дълга по-привлекателни въпреки потенциално тежките последствия.

Страната е подложена на двоен натиск: номиналният растеж на брутния вътрешен продукт рязко се забавя, докато доходността по облигациите се покачва до най-високото си равнище от 2008 г.

Франция е изправена пред опасна комбинация от слаб номинален растеж и по-високи разходи по дълга

Както и в други европейски икономики, ръстът на цената на финансирането във Франция се дължи не само на вътрешния политически риск, свързан със сериозната вероятност крайнодясната Марин льо Пен да стане президент, но и в голяма степен на глобалната разпродажба на облигации, за която САЩ имат значителен принос.

Френската инфлация е над целта, но очевидно се движи повече от проблеми по линия на предлагането - например цените на енергията - отколкото от рязко нарастване на търсенето. Повишение на лихвите от ЕЦБ би направило тази комбинация още по-взривоопасна.

Централните банкери не бива да смесват инфлацията в американската икономика, подхранвана от бума на изкуствения интелект, с тази във Франция и Германия, където годишният растеж се очаква да бъде под 1%.

По-нюансиран подход би бил по-подходящ. Марио Драги, предшественикът на Лагард, посочи именно това миналата година, като отбеляза, че американските лихви са много по-тясно свързани с дългосрочните лихви в Европа, отколкото решенията на ЕЦБ за паричната политика.

„Ако част от ефектите от САЩ се прехвърлят към Европа, основните лихви не са добър инструмент, който ЕЦБ да използва“, каза той.

Бившият председател на ЕЦБ също така подчерта силната позиция на баланса на институцията, която би трябвало да позволява по-голяма гъвкавост и да предотврати прекомерния натиск върху основните икономики на еврозоната. Балансът ѝ се е свил с 1 трилион евро между януари 2024 г. и септември 2026 г.

Още по темата

Икономистите вече са сигурни, че ЕЦБ ще повиши лихвите следващата седмица

Политиката прави по-труден по-нюансирания подход на ЕЦБ

Политиката вероятно ще направи по-нюансираните подходи още по-трудни. Напредъкът на еврофобската партия „Алтернатива за Германия“ е знак за подкрепа сред германските избиратели за безкомпромисна позиция срещу спасяването на държави, които харчат прекомерно в зоната на единната валута.

Но фактът, че Меланшон се доближава до Льо Пен в социологическите проучвания и е втори, показва, че френските избиратели са силно привлечени от идеята да бъдат спасени самите те, вместо да се изправят пред прекомерните социални разходи и пенсионните плащания на страната.

Това ще добави нови измерения към и без това сериозното предизвикателство пред представителите на ЕЦБ. Трябва ли те да се придържат неотклонно към мандата си за овладяване на инфлацията, дори ако това доближи Франция до криза и даде още по-широка подкрепа на безразсъдната политика на Меланшон?

Ще бъдат ли достатъчни инструментите за ограничаване на напрежението в еврозоната, за да успокоят пазарите, ако двете ѝ основни икономики влязат в остър конфликт? Да бъдеш централен банкер почти никога не е лесно, но условията за много по-големи сблъсъци вече се оформят.

Радикалните решения все още не са предопределили политическия изход

Все още е твърде рано да се приема, че опростените и радикални решения на „Алтернатива за Германия“ и Меланшон ще надделеят в съответните им страни. Залогът обаче е висок, ако се има предвид, че следващата криза ще настъпи на континент, който се бори с трайна икономическа слабост, политическа поляризация и геополитическия хаос на световния ред на Доналд Тръмп.

През 2012 г. ЕЦБ под ръководството на Драги пое ролята на възрастния в стаята и чрез мащабни покупки на облигации направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото. В разгара на пандемията Берлин и Париж обединиха усилията си и предприеха историческа стъпка към съвместно финансиране чрез заеми на Европейския съюз.

С нарастващата подкрепа за антиeвро партии във Франция, Германия и Италия инвеститорите може основателно да се запитат кой ще бъде там, за да произнесе тези три магически думи, когато настъпи следващият срив.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Той е бивш репортер на Reuters и Forbes.

Още по темата

Крайнодесен завой на Германия би насочил капитала към Южна Европа

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ печели ключови избори, но без мнозинство