Германия е в много мрачен период, а времето изтича

Драматичната изборна победа на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в източната провинция Саксония-Анхалт в неделя е повратен момент в следвоенната история на страната. В държава, известна в съвременната епоха със своята стабилност, голяма част от германците в тази малка федерална провинция прегърнаха популистки и националистически идеи.

Дали този изборен вот на недоверие ще се окаже най-ниската точка за Германия, или началото на спускане към нещо много по-лошо, вече зависи от коалицията на канцлера Фридрих Мерц. Тя трябва да осигури икономически растеж и да възстанови чувството за оптимизъм и доверието в демокрацията. Не съм убеден, че Мерц е способен да се справи с тази задача.

След като спечели 44% от гласовете, партията не разполага с достатъчно места в парламента на Саксония-Анхалт, за да състави самостоятелно регионално правителство. Въпреки че са възможни различни варианти, на теория партията все пак може да стигне до властта - чрез привличане на депутати от други политически сили или с негласната подкрепа на BSW, лява, но културно консервативна и приятелски настроена към Русия формация. Управлението би дало на „Алтернатива за Германия“  контрол върху вътрешната сигурност и образованието.

Каквото и да се случи, изборната победа допълнително ще нормализира антиимигрантската програма на партията и политиката ѝ за сближаване с Москва. Квалифицираните мигранти и чуждестранните инвеститори биха могли с основание да решат да стоят далеч от региона.

Вярно е, че тази бивша комунистическа провинция не е представителна за Германия като цяло. Нейните 2,1 милиона жители са по-малко от 3% от населението на страната. „Алтернатива за Германия“  постига по-малък напредък в по-проспериращата западна част на Германия. На национално ниво около 28% от германските избиратели подкрепят партията срещу 21% за консервативния блок на Мерц.

Това означава, че партията все още е далеч от поемането на властта на федерално равнище - нещо, което не може да се каже за националистите във Франция преди президентските избори догодина, на които Марин льо Пен би могла да постигне победа. ( „Алтернатива за Германия“ и нейният „Национален сбор“ не са в добри отношения.)

Въпреки това не бива да се подценяват последиците от огромната подкрепа за партията в Саксония-Анхалт. Резултатът със сигурност не може да бъде обяснен с апатия сред избирателите: активността достигна 78% - най-високото равнище след обединението на Германия.

Противно на обичайно гневния тон на партията, победата беше постигната чрез оптимистична кампания, в която „Алтернатива за Германия“  представяше като носител на надежда. Кандидатът ѝ за министър-председател на провинцията Улрих Зигмунд е харизматичен и се представя добре пред камера. Усмихнатото поведение на 35-годишния политик, разходките му с мотопед и предизборният лозунг „всичко е възможно“ му донесоха голяма популярност в социалните мрежи.

„Добрите вибрации“ зад радикалната програма

Твърдението, че партията носи „добри вибрации“, е доста смело, като се има предвид, че германското вътрешно разузнаване я определя като „дясноекстремистка“. Предизборната ѝ програма включва отделно обучение за децата бежанци, промяна на преподаването на история с по-силен акцент върху положителните постижения на Германия вместо върху мрачното ѝ минало, създаване на специална структура за „ремиграция“ и доброволни граждански патрули в подкрепа на полицията.

Опитите на националните медии да представят Зигмунд като „най-опасния човек в Германия“ обаче постигнаха обратен ефект. Същото се случи и с призивите на високопоставени политици „Алтернатива за Германия“ да бъде забранена. Тези действия само засилиха образа му на човек, който се противопоставя на установения ред, и задълбочиха усещането сред неговите поддръжници, че никой не ги чува.

Противодействието срещу партията е трудно. Основните германски политически сили отказват да си сътрудничат с нея както на регионално, така и на федерално равнище. Но тази „защитна стена“ ги принуждава да създават неудобни коалиции, докато крайнодясната партия не носи отговорност за неизбежните разочарования и компромиси, които идват с управлението.

Плановете ѝ за държавни разходи са безразсъдни, а обещанието ѝ Германия да напусне еврозоната би било катастрофално за страната. Управлението на сравнително бедната Саксония-Анхалт може да сблъска партията с реалността. Предстои да видим.

Защо Германия губи посоката си?

Успехът на „Алтернатива за Германия“ обаче показва и че центристките партии нямат отговори на многобройните проблеми на Германия. Застаряващото население оказва натиск върху публичните финанси и социалноосигурителната система. Като експортно ориентирана икономика страната е засегната от американските мита и от превръщането на Китай в мощен индустриален конкурент, особено в автомобилостроенето, където Volkswagen AG е принудена да съкрати десетки хиляди работни места.

Междувременно Русия - с която формацията иска по-близки отношения - извършва хибридни атаки на европейска територия и вече не е надежден източник на евтина енергия.

Предишните правителства допълнително усложниха ситуацията, като затвориха атомните електроцентрали на страната, не успяха да осигурят достатъчно добро оборудване за въоръжените сили и отвориха вратите за огромен приток на бежанци - похвален хуманитарен жест, който обаче даде допълнителен тласък на популисткия завой. Строгите мерки, ограничаващи гражданските свободи по време на пандемията от Covid, също допринесоха за загубата на доверие в политиката.

Мерц разбира какво не е наред с германската икономика. Той разхлаби конституционните ограничения върху държавното задлъжняване, за да финансира отбраната и инфраструктурата, и реформира данъчната и пенсионната система, така че работещите да разполагат с повече средства за харчене, а по-голяма част от спестяванията им да се насочват към капиталовите пазари.

Макар че не бива да се правят прибързани заключения, икономиката започва да реагира -производството и бизнес доверието се подобряват. Германците създават и повече стартъпи, отчасти заради слабостта на пазара на труда.

Миналия месец Мерц призова сънародниците си да оставят зад гърба си разочарованието и недоволството и да гледат с повече увереност към бъдещето. Но той не е Роналд Рейгън, който да обяви: „В Америка отново настъпва утро“.

Вместо това Мерц често изглежда дистанциран, а социологическите проучвания показват, че почти никой в Германия не е доволен от представянето му. Той до голяма степен отсъстваше и от предизборната кампания в Саксония-Анхалт.

Дори след тежкото поражение на партията му в неделя не очаквам той да се оттегли скоро. Обръщането на катастрофалните му резултати в социологическите проучвания обаче изглежда почти невъзможна мисия. Спорните, но необходими пенсионни реформи на правителството му неизбежно ще предизвикат допълнително разделение, когато бъдат обсъждани от парламента през следващите седмици.

Това безспорно беше мрачен уикенд за Германия. Но имаше и лъч светлина за онези, които все още се надяват, че най-голямата икономика в Европа може да обърне посоката.

В събота вечер ракета, създадена от базирания в Бавария стартъп Isar Aerospace, излетя от космодрум в Норвегия и изведе товар от сателити в орбита. Така компанията стана първата частно финансирана фирма, постигнала това от територията на континента.

Това е точно онзи пионерски дух, от който Германия отчаяно се нуждае, за да преодолее икономическата си стагнация. Случилото се изглеждаше и като символичен отговор на американския милиардер Илон Мъск, който многократно е заявявал, че AfD е „единствената надежда“ на Германия.

Коалицията на Мерц трябва да успее да използва част от същата предприемаческа енергия и оптимизъм. Времето изтича!

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, който отразява индустриалните компании в Европа. Преди това е бил репортер във Financial Times.