Без демокрация сделката между САЩ и Венецуела за петрола е обречена на провал

Петролът има това, което бихте могли да наречете слаба корелация с либералната демокрация. Потребителите отдавна толерират зависимостта си от нестабилни или неблагоприятни режими за енергията си. Както Паоло Скарони обичаше да отбелязва, когато ръководеше италианския петролен гигант Eni SpA, никой не добива петрол в Швейцария.

Което ни довежда до новото „споразумение“ на президента Доналд Тръмп, според което САЩ очевидно ще поемат мажоритарната собственост върху над 65 милиарда барела от петролните резерви на Венецуела. Временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес обърка посланието, каквото и да беше, с реч този уикенд, в която възхвали американските пари и технологии за съживяване на порутения петролен сектор на страната, но също така противоречи на твърдението на Тръмп за суверенитет на САЩ над ресурсите на страната ѝ. Към понеделник изглеждаше, че САЩ по някакъв начин ще поемат пряк дял в частна петролна компания, разработваща 17 петролни находища за първоначален срок от 25 години, като по този начин ще получат преференциални условия за част от това производство на петрол.

За това, което би представлявало радикална промяна в отношенията на Вашингтон както към световните петролни пазари, така и към Каракас, поразителната липса на прозрачност за това как това всъщност би могло да работи, е може би най-забележителният аспект, сигнализиращ за неговата уязвимост.

Сделката намирисва на колониализъм от старата школа. Освен това, след като беше сключена тази сделка с неизбрана администрация, оглавявана от заместника на сваления бивш президент Николас Мадуро, това може да стимулира САЩ да забавят, а не да насърчат, нови избори във Венецуела. 

От гледна точка на избягващата Швейцария петролна индустрия, това не е непременно пречка, както показва историята на Венецуела. Първоначалният петролен бум на страната се случи в десетилетията преди 1959 г., преди демократично избраните правителства в Каракас да станат норма. И обратно, възходът на ресурсния национализъм при тези избрани правителства през 70-те години на миналия век, възпирайки чуждестранните инвестиции, предизвика първия срив във венецуелското производство на петрол. Моделът се повтори, когато реформите през 90-те години на миналия век отвориха отново петролния сектор за чуждестранни компании, преди чавизмът да го съсипе.

^{Венецуелско петролно влакче на ужасите | Производството на петрол във Венецуела претърпя два бума и два срива през последния век}

Венецуела не е лишена от залежи под земята. По-скоро нейните недостатъци са инфраструктура, капитал и експертиза за възстановяване на тази инфраструктура, както и надеждни институции и предпазни мерки, които отново да привлекат този капитал и експертиза обратно в страната. Действащата администрация на Родригес вече е предприела стъпки в тази посока, например чрез облекчаване на правилата за чуждестранните оператори, които трябва да си сътрудничат с държавната петролна компания.

Въпреки това, макар видни петролни гиганти като Chevron Corp. да са увеличили производството и да са сигнализирали за още, това е свързано с относително малки количества добавено производство, а не с търсения от Тръмп бум. Сега той изглежда е решен да форсира въпроса. Но ако идеята е да се уверят петролните гиганти, че откритото участие на САЩ предлага цялата гаранция, от която се нуждаят, за да се разширяват агресивно, това е погрешно и най-вероятно контрапродуктивно.

Изключително тежкият петрол съставлява по-голямата част от резервите на Венецуела. Добивът му от земята обаче е работа за десетки милиарди долари и много години. Въпреки че големите петролни компании не се нуждаят непременно от функционираща демокрация, за да се ангажират, те трябва да бъдат достатъчно сигурни, че каквото и споразумение да е постигнато, ще се окаже трайно.

Сделката на Тръмп изглежда малко вероятно да постигне резултати в това отношение. Тя е сключена между Белия дом, изправен пред вероятни партийни неуспехи на бързо наближаващите междинни избори през ноември, и собственото напускане на Тръмп в началото на 2029 г., и венецуелска администрация без избирателен мандат, критикувана за лошата си реакция на опустошителните земетресения това лято. Фактът, че сделката има всички белези на заграбване на ресурси от американски президент, който през май нарече Венецуела „51-ви щат“ – независимо от чувствата на Канада – повишава вероятността някое бъдещо правителство в Каракас да промени условията, както се е случвало няколко пъти преди. Дали Тръмп или друг бъдещ президент на САЩ ще отговори с икономическа или дори военна сила срещу Венецуела в отговор?

За големите петролни компании би било разумно да избягват да се намесват. Колкото и да не се нуждаят от възстановяване на демокрацията в името на самата демокрация, те се нуждаят от нея като ключова стъпка за възстановяване на легитимността на управляващите институции на Венецуела в очите на нейния народ. След смутните времена през последните две десетилетия, това би предложило най-сигурната подкрепа за дългосрочни сделки, включващи ресурсите на страната. Непрозрачно споразумение, наложено на нацията вместо това и евентуално правещи нови избори още по-невъзможни, би било по своята същност крехко.

Тръмп ликуваше от военната акция посред нощ, която отстрани Мадуро през януари, но изглежда е сбъркал необходимата първа стъпка с един вид универсален шаблон за действие. Подобно на добива на самия петрол, възстановяването на демокрацията във Венецуела ще бъде дело на много години интензивни усилия, изграждане на доверие, справяне със сложните проблеми и преодоляване на неизбежните неуспехи. Твърде характерно е, че Тръмп вместо това търси пряк път, разчитайки на предпоставката и безмилостния натиск на суровата сила на САЩ. За напомняне как това може да се обърка, вижте Иран.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times.

Още по темата

Голямата сделка на Тръмп с Венецуела озадачи американската петролна индустрия

Венецуелският петрол няма да поевтинее по поръчка на Тръмп

Смяна на властта в САЩ може да постави под риск сделката с Венецуела

Сделката на Тръмп за петрола на Венецуела напомня на неоколониализъм