Скритата война на Путин срещу Европа се разширява

Глобалният ред все повече се определя от изтощителни войни. От години жесток конфликт разтърсва Украйна. От месеци продължава изтощителното противопоставяне в Персийския залив.

Сега Русия засилва друг вид борба: прикрита война от насилствена, почти секретна принуда срещу Европа. Континентът, който някога беше образец за мир след Студената война, е изправен пред опасна конфронтация точно когато нееднозначните сигнали от Вашингтон затрудняват възпирането на Москва.

През май руски дрон удари жилищна сграда в Румъния, част от по-широко увеличаване на навлизанията на дронове във въздушното пространство на НАТО. През юли руска ракета се взриви на полска територия.

Тази седмица германски представители обвиниха Русия за взривен дрон, открит миналия месец на летище в Лайпциг. Нападенията срещу германски електроцентрали не са приписани категорично на Москва, но подозренията са силни, тъй като моделът на руските действия е ясен.

Русия води прикрита война срещу Европа вече повече от десетилетие

Русия води прикрита война срещу Европа от повече от десетилетие. През 2014 г. разузнавателни агенти на Кремъл предизвикаха мощни експлозии в оръжейни складове в Чехия.

Кампанията се засили, след като нахлуването на руския лидер Владимир Путин в Украйна се превърна в тежка и продължителна война, а САЩ и Европа задълбочиха трудностите на Москва, като помогнаха на Киев да нанесе тежки загуби на руските сили.

До 2024 г. Русия вече извършваше широк спектър от злонамерени действия в Европа - кибератаки срещу железопътния транспорт; предполагаем саботаж на комуникационни кабели и вятърни паркове; палежи в складове и търговски центрове; планове за убийства на ръководители на компании от отбранителната индустрия и други операции.

Целта винаги е била да се сплашват и наказват европейските държави, които оказват военна и икономическа подкрепа на Киев.

Последната вълна от нападения идва в момент, когато въздушната война между Украйна и Русия се засилва и натискът върху Путин расте. Москва увеличава ударите с дронове и ракети, докато Киев се опитва да осигури необходимите противоракетни системи за защита на градовете си.

Украйна обаче нанася сериозни ответни удари: продължилата с месеци атака с дронове нанесе тежки щети на руските петролни рафинерии и логистични мрежи. Президентът Володимир Зеленски заплаши на практика да затвори руското въздушно пространство, като изпълни небето с дронове.

Докато Москва все повече се оказва в отбранителна позиция спрямо Украйна, тя преминава в настъпление срещу Европа.

Страховете в Европа вече включват и ограничен руски удар по НАТО

Някои европейски представители се опасяват от още по-сериозна ескалация - например ограничено завземане на територия в балтийските държави от Русия, целящо да въвлече Организацията на Северноатлантическия договор във вътрешен спор за начина на реакция.

Опасенията от подобен сценарий рязко нараснаха, след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Москва в края на миналия месец - визита, която напомни за посещението на неговия предшественик Уилям Бърнс през 2021 г. със същата цел: напразен опит да бъде възпрян Путин да нахлуе в Украйна.

Но за Русия би било огромен риск да започне втора война, дори и много ограничена, докато армията ѝ все още е блокирана в Украйна. По-вероятният сценарий, който е само малко по-малко опасен, е Русия да продължи да действа точно под прага на войната - чрез прикрити операции, които лесно могат да доведат до смъртта на цивилни и да предизвикат по-широка криза.

Очевидно Ратклиф е предупредил руските представители да не предприемат подобни действия, като същевременно се е опитал да ги убеди, че продължаването на войната в Украйна е безсмислено. Това обаче не е единственото, което страните от НАТО правят, за да възпрат руските хибридни атаки.

Германия и НАТО засилват мерките за противодействие на Москва

След нападението в Лайпциг германското правителство експулсира руски дипломати и настоява за по-строги санкции от Европейския съюз. Германия и източноевропейските държави увеличават военните разходи и инвестират в системи за противодействие на дронове. Берлин също така обещава допълнителна помощ за Украйна.

Миналия месец НАТО проведе неочаквани въздушни учения над Източна Европа - демонстрация, че алиансът може бързо да прехвърля бойна мощ към конфликтни зони.

Наскоро САЩ разположиха наземни ракетни установки в Норвегия. Успокояващо е да се види активната роля на САЩ в противодействието на руския натиск. Но не очаквайте тази принуда да спре.

Путин разглежда войната в Украйна като част от по-широка битка със Запада

Путин вижда войната в Украйна като част от по-широка, почти екзистенциална борба със Запада. Руски анализатори говорят за „Нова тридесетгодишна война“, в която Москва се изправя срещу своите противници.

Путин вероятно разсъждава така: ако западните държави помагат на Украйна да убива руски войници и пренасят войната на руска територия, тогава нападенията срещу тези държави са оправдани.

А Москва може да вижда привлекателна възможност да задълбочи разделенията в НАТО, като засилва напрежението в момент, когато Тръмп и европейските лидери често са в конфликт.

Солидарността на работно равнище се размива заради поредица от политически кризи - свързани с търговията, Гренландия, Иран и други въпроси. Нарастващият недостиг на боеприпаси в САЩ, предизвикан от войната с Иран, може да накара Путин да смята, че Вашингтон ще избегне по-остра криза в Европа.

Всичко това се случва на фона на прегледа на военната позиция на Пентагона, който може да доведе до значително изтегляне на американски войски от Европа и който много европейски лидери се опасяват, че ще бъде използван за наказване на държави, които Тръмп не харесва.

Тази седмица, на фона на спора между САЩ и Великобритания за британските разходи за отбрана, Тръмп потвърди, че преразглежда американската подкрепа за суверенитета на Великобритания над Фолклендските острови. Това е именно от онези необосновани заплахи, които само насърчават Путин да вижда разломите в западния свят.

Трансатлантическото единство е жизненоважно в момент, когато опасностите нарастват. Насилственият конфликт вече не е ограничен до източната периферия на континента. Войната, макар и в нееднозначна форма, вече е дошла в самата Европа.

Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и изтъкнат професор в Училището за висши международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“.