Китай и Русия застават зад Иран в свят, в който САЩ вече не диктуват правилата

Конфликтът между САЩ и Иран отново започва да се разгаря, а президентът Доналд Тръмп казва, че това изобщо не го притеснява. Той е уверен, че новият му план за „Икономически D-Day“, който трябва да постави Иран на колене чрез срив на икономиката му, ще успее. Може би, но за да стане това, ще е необходимо мащабно международно сътрудничество. Както каза министърът на финансите Скот Бесент: „Или сте с нас, или сте против нас“.

Бесент повтаря думите на Джордж У. Буш, когато тогавашният президент заяви пред Конгреса след атентатите от 11 септември, че всяка страна по света трябва да избере дали да бъде със САЩ, или срещу тях, на страната на „Ал Кайда“, талибаните и други терористи. За съжаление на Бесент, неговия шеф и страдащия ирански народ, това не е 2001 г. Сега е 2026 г. - време, в което светът е толкова различен, че този призив е обречен на провал.

Това е важно, защото проблемът с икономическото задушаване на Иран от Тръмп, както вече писах, е, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция е по-комфортно настроен към продължаването на състояние на война с ниска интензивност. Приемането на мир, който оставя режима без големите финансови и геополитически придобивки, необходими за успокояването на все още дълбоко враждебно настроеното население, е по-опасно за оцеляването му.

Тръмп се нуждае от почти пълна финансова блокада, за да принуди бързо Техеран да капитулира, защото командирите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, които сега доминират процеса на вземане на решения там, едва ли ще се съгласят на друго.

Буш успя да накара останалата част от света да го последва не само заради истинския ужас и съчувствието след касапницата на 11 септември или защото „Ал Кайда“ на Осама бин Ладен беше недържавен актьор, чийто единствен съюзник бяха талибаните.

Той успя и защото САЩ все още бяха безспорната световна хегемонна сила, а съюзниците от НАТО бяха толкова готови да помогнат, че задействаха от името на Вашингтон клаузата за колективна отбрана по член 5 на организацията, за да могат да се включат във войната.

Тогава единствените държави, които не приемаха американското лидерство, бяха т.нар. държави парии, посочени от Буш в речта му за „Оста на злото“ през януари 2002 г.: Иран, Ирак и Северна Корея, като дори Иран първоначално си сътрудничеше срещу „Ал Кайда“.

Москва и Пекин бяха създали Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) само няколко месеца по-рано, като основната ѝ цел беше да управлява конкуренцията между интересите на двете регионални сили в Централна Азия. Алиансът на развиващите се пазари БРИКС нямаше да бъде създаден още пет години. Глобалният Юг все още не съществуваше като понятие.

Затова Буш можеше да бъде уверен, че светът наистина ще бъде „с нас“. В края на краищата само две години по-рано Вашингтон беше повел НАТО в далеч по-разделяща кауза. Нейните пилоти бомбардираха Сърбия в продължение на 78 последователни дни, подобно на бомбардировките на Иран от САЩ и Израел. Въпреки категоричната си съпротива срещу тази атака срещу традиционен съюзник Русия реши, че няма друг избор, освен да се примири с нея, и дори помогна за договарянето на капитулацията на Сърбия.

ШОС все повече се превръща в инструмент за балансиране на САЩ

Днес нищо от това не изглежда възможно. ШОС, която тази седмица проведе 26-ата си годишна среща на върха, вече има много по-глобален фокус и поне толкова съдържание, колкото Групата на седемте индустриализирани държави, или G7. Според гледната точка то може да е и толкова ограничено. Организацията представлява около 40% от населението на света и една четвърт от номиналния брутен вътрешен продукт.

Много коментари се съсредоточават върху ограниченията на групата като потенциален съюз, тъй като в нея членуват Турция, която е член на НАТО, както и Индия и нейният остър геополитически съперник Китай и Пакистан. Но това пропуска същината.

ШОС не е създадена като военен съюз по модела на НАТО. Тя може да бъде хартиен тигър и въпреки това да изпълнява целта си, която на този етап е да предоставя на Китай и Русия форум и набор от инструменти за балансиране на американската мощ и влияние в Евразия.

Всъщност, съдейки по коментарите на западните съюзници, които тази седмица се срещат в Северна Каролина за почти едновременното заседание на финансовите министри от Г-20, ШОС е по-хармоничният от двата блока. В Ашвил Бесент се похвали с икономическата мощ на САЩ и защити мерки, включително търговската война с Канада и продажбата на американски резерви, при която се използват евро вместо долари, за да се повиши стойността на йената, които навредиха на предполагаемите съюзници.

За сравнение, посланието на ШОС беше основано на консенсус: общата цел на организацията е да измести американската хегемония, която често днес се проявява под формата на санкции, а Индия също подкрепя тази цел.

Така ШОС не е „със“ САЩ, а е с Иран. Тя не е със Западна Европа или Украйна, а е с Русия. Президентът на Китай Си Дзинпин може да е омаловажил протокола при срещата си с иранския президент Масуд Пезешкиан, за да не провали предстоящото си посещение във Вашингтон, но руският президент Владимир Путин свърши основната работа, като подкрепи страна от ШОС срещу американската агресия.

Това е свят, в който вече няма „държави парии“, защото съществува форум, ръководен от бъдещата световна суперсила, който ще ги приеме.

Разговорите на срещата на върха на ШОС на 31 август и 1 септември в Бишкек, Киргизстан, бяха насочени към това как да се увеличат инвестициите в Иран и търговията с него. Приятелите на Техеран все пак ще бъдат предпазливи, когато става въпрос за доставки, защото способността на Америка да налага ответни мерки и да увеличава разходите за противниците си остава значителна. Но те няма да бъдат със САЩ. Ще бъдат срещу тях, когато и където могат.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ Европа, Русия и Близкия изток. Той е бивш шеф на истанбулското бюро на Wall Street Journal.