Тактическите ядрени оръжия са опиатът, водещ към Армагедон

Съединените щати тихомълком коригират ядрената си стратегия - до голяма степен с оглед на евентуална война с Китай - и обмислят по-голяма роля за т.нар. тактически ядрени оръжия. За непосветените тази промяна може да изглежда неразбираема. За хората, които познават темата, залогът е не по-малък от риска от ядрен Армагедон.

Независимо колко неясна изглежда, тя е толкова важна за самото оцеляване на човечеството, че трябва да оглави - или поне да присъства - в дневния ред, когато по-късно този месец президентът Доналд Тръмп приеме китайския си колега Си Дзинпин. Ако двамата не я обсъдят, след като още през май избегнаха темата за задаващата се ядрена надпревара между страните им, те ще изложат на опасност целия свят.

Промяната в американската ядрена стратегия беше представена в различни речи и изказвания на представители на администрацията, сред които Елбридж Колби - стратег по отбранителната политика в Пентагона. Обикновено тя се обяснява с необходимостта президентът да разполага с повече „възможности“ и с оръжия, които са „убедителни“, защото, както се изразява Колби, потенциалният противник „трябва да вярва, че при определени обстоятелства бихме ги използвали“.

Този език е кодово обозначение за тактическите ядрени оръжия, наричани още театрални или нестратегически. Разликата между тях и стратегическите ядрени оръжия е значителна, но понякога трудно доловима.

Стратегическите ядрени оръжия като средство за възпиране

Стратегическите ядрени оръжия обикновено са най-мощните бойни глави. Те са предназначени за изстрелване с междуконтинентални ракети или от далекобойни бомбардировачи и подводници срещу територията на противника. Подразбиращата се цел е да унищожат всеки противник, осмелил се да започне ядрена война, и по този начин да възпират от нанасянето на удар.

Тактическите атомни бомби имат по-различна мощност - от ограничени взривове, достатъчни например за унищожаването на летище, до експлозии, сравними с тези в Хирошима и Нагасаки. В радиоактивния контекст на ядрената война „ограничен“ е относително и зловещо понятие. Тези оръжия обикновено са предназначени за поразяване на цели на по-малки разстояния и могат да се изстрелват от повече видове платформи, включително с крилати ракети. Както подсказва наименованието им, целта е да осигурят победа на бойното поле - особено когато поражението в иначе „конвенционална“, тоест неядрена, война изглежда вероятно.

Тактическите ядрени оръжия играеха ключова роля по време на Студената война, особено от 60-те години нататък. САЩ бяха поели ангажимент да защитават Западна Европа от Съветския съюз, но трябваше да признаят, че Москва разполага с по-голяма конвенционална военна мощ. За да компенсира това, Вашингтон разположи тактически ядрени оръжия, способни да унищожат и спрат нахлуващите съветски сили. Дори тогава никой - нито във Вашингтон, нито в Москва, Бон или другаде - не можеше да каже дали САЩ действително биха ги използвали и дали това впоследствие би прераснало в тотален ядрен Армагедон.

Тактическият ядрен арсенал на САЩ се свива с над 90%

След Студената война ролята на тактическите ядрени оръжия намаля, до голяма степен защото американските президенти, започвайки с Джордж Буш-старши, извадиха от употреба или складираха повечето от тях. Арсеналът на САЩ се сви с над 90% - до около 200 оръжия днес, приблизително 100 от които се съхраняват във военновъздушни бази в пет съюзнически европейски държави.

Москва също намали тактическия си арсенал, но в по-малка степен. Договорите за контрол над въоръженията, като вече изтеклия Нов СТАРТ, обхващаха само стратегическите оръжия. Според оценки руският арсенал днес превъзхожда американския в съотношение приблизително десет към едно. Още по-лошо е, че руският президент Владимир Путин многократно наруши дългогодишните табута, като заплаши да използва такива бойни глави в Украйна. Това е една от причините след десетилетия извън светлината на прожекторите тактическите ядрени оръжия отново да попаднат в новините.

Другата причина е Китай и неговите военни планове за завземане на Тайван - за които можем само да правим предположения, в случай че Си някога реши да ги осъществи.

Експертите във Вашингтон изпитват затруднения да разгадаят ядрените намерения на Китай. От една страна, той остава единствената ядрена сила с изрична доктрина за неупотреба на ядрено оръжие първа. Пекин, който има огромно влияние върху Москва, също предупреди Путин дори да не си помисля да използва ядрено оръжие срещу Украйна - както през 2022 г., така и отново тази година. От друга страна, Китай увеличава ядрения си арсенал с цел да достигне паритет със САЩ и Русия, като същевременно засега отказва да участва в преговори за контрол над въоръженията.

В някои отношения Тайванският проток днес напомня и на коридора Фулда от миналото - маршрута, по който съветските сили можеха да преминат от Източна в Западна Германия. Благодарение на по-късите линии за снабдяване и липсата на глобални ангажименти Китай би могъл да има регионално предимство по отношение на конвенционалната военна мощ пред САЩ и техните съюзници. Както по време на Студената война, тази потенциална асиметрия кара някои ястреби във Вашингтон да търсят възстановяване на възпирането чрез тактически ядрени оръжия.

При друг сценарий Китай би могъл да се откаже от догмата си за неупотреба на ядрено оръжие първи и да нанесе първия тактически ядрен удар в региона - като бомбардира американска база или дори взриви ядрено устройство над вода като демонстрация на решимост. Ако американският президент не разполага с тактически ядрени оръжия сред възможните си средства за реакция, тогава би се изправил пред дилема, смята Виктория Коутс, която беше заместник-съветник по националната сигурност по време на първия мандат на Тръмп, а сега работи във фондация Heritage.

„Ако Си изстреля тактическо ядрено оръжие по американски самолетоносач или голям кораб в Тихия океан, възможностите ни за ядрен ответен удар са ограничени“, заяви Коутс пред мен. „По същество разполагаме само с оръжия на Страшния съд.“

Тя има предвид, че САЩ не биха отговорили на китайски тактически удар, причинил няколко хиляди жертви, със стратегически ответен удар, който би убил милиони - и неизбежно би предизвикал стратегически китайски удар срещу американски градове. Това е и причината Колби да смята, че настоящото американско ядрено възпиране не е „убедително“ и оставя президента с твърде малко възможности.

Други ядрени стратези, с които разговарях, смятат тази логика за погрешна. Кристофър Пребъл от Stimson Center, аналитичен център във Вашингтон, ми каза, че Пентагонът вече разполага с множество конвенционални възможности за ответна реакция срещу китайски тактически удар. Сред тях са опустошителни неядрени атаки срещу китайските центрове за командване и контрол.

Китай също така не желае да се превърне в международен парий, като бъде първият, използвал ядрено оръжие, добавя Пребъл. Следователно заплахата Китай да нанесе изпреварващ тактически ядрен удар не е убедителна.

За сметка на това натискът върху Пекин да отговори с ядрено оръжие на първоначален тактически удар от страна на САЩ би изглеждал непреодолим. Според анализатори Китай увеличава ядрения си арсенал именно за да се защити от американски ядрен шантаж при подобен сценарий. Затова е напълно вероятно по време на война Китай да отговори на американски тактически удар с един или няколко свои.

А след това? Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на Arms Control Association във Вашингтон, ми каза, че „няма абсолютно никаква гаранция, че двете страни ще успеят да овладеят или спрат ескалацията след няколко субстратегически ядрени взрива в региона“.

Като начало и двете страни ще се сблъскат с т.нар. дилема на разграничаването: какви бойни глави носят приближаващите ракети - конвенционални или ядрени? Пекин може да засече нов залп от американски ракети и да се опасява, че това е ядрен удар, целящ унищожаването на силозите му в западните пустини или на комплекса на китайското ръководство в Чжуннанхай.

В този момент разграничението между тактически и стратегически ядрени оръжия фактически изчезва, а новите преценки - и погрешните преценки -ще трябва да бъдат правени за минути. „Това са причините тези военни симулации често да водят до Трета световна война“, каза Кимбъл.

„Една ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена“, заявиха Вашингтон и Москва към края на Студената война. Това прозрение накара САЩ и други държави за известно време да намалят ролята на тактическите ядрени оръжия - именно защото те изглеждат по-„използваеми“ от стратегическите и рискуват да се превърнат в опиат, водещ към смъртоносната доза.

Би било катастрофално, ако това разбиране отново бъде изгубено в днешния свят на засилващо се съперничество между великите сили, безредие и конфликти. Връщането на тактическите ядрени оръжия в арсеналите и военните планове на САЩ или на която и да било друга сила - в Тайванския проток или където и да е - е погрешният отговор на днешните конфликти.

Единственият начин да се отдръпнем от ръба е лидерите на основните ядрени сили - и най-малкото голямата тройка във Вашингтон, Москва и Пекин- открито да обсъдят опасността и да си сътрудничат за нейното овладяване чрез нови преговори за контрол над въоръженията. Тръмп и Си трябва да поставят началото при следващата си среща.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за американската дипломация, националната сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.