Непал се нуждае от още гигантски язовири, за да избегне бедствени наводнения
Дори в условията на строителен бум Непал е завършил само 3,4 гигавата от общо 42 гигавата жизнеспособни водноелектрически проекти
Редактор: Божидарка Чобалигова
В популярното разбиране съществува само една заплаха за живописните планински пейзажи, която може да се мери с разрушенията, причинени от наводнения като придошлите води, помели долините по границата между Непал и Китай – язовирите.
Тези бетонни гиганти заменят спорадичните катастрофални наводнения, причинени от природни бедствия в тези региони, с постоянно и изкуствено наводнение. Девствените речни долини изчезват под водите на язовирите. Общностите са принудени да напуснат домовете си, а животът им е изкоренен.
Критиките са правилни. Но събитията от миналата седмица, при които загинаха 1342 души, а близо 5000 все още са в неизвестност, би трябвало да бъдат предупреждение, че въображаемият алтернативен сценарий е погрешен. Пътищата, туризмът, търговията и населяването вече променят отделечени планински общности. Междувременно затоплянето дестабилизира самата почва, върху която са изградени жилищата и предизвиква катастрофални наводнения. Въпросът не е дали такива места ще се променят, а дали развитието ще включва необходимата инфраструктура за управление на все по-непредсказуемите им реки.
Щетите, причинени от някои големи проекти за язовири, са реални. Усилията на Индия да построи верига от язовири по поречието на река Нармада наложиха изселването на стотици хиляди, често бедни, семейства, принадлежащи към племена и ниски касти. Тази несправедливост предизвика протестно движение начело с писателката Арундати Рой и допринесе за толкова лошата репутация на водноелектрическия сектор, че международните банки за развитие до голяма степен спряха финансирането ѝ през 90-те години на миналия век.
Липса на финансиране – финансирането на международните банки за водноелектрическите проекти почти не се е увеличило. Графика: Bloomberg LP
В ретроспективен план това беше ужасен резултат. Водноелектрическата енергия е една от малкото форми на електропроизводство, която може да си съперничи с изключително ниските цени на вятърната и слънчевата енергия. (В САЩ и в страните износителки на петрол цените на газовите турбини може да са сходни, тъй като горивото се доставя на пренебрежимо ниска цена. Но в страните, които разчитат на втечнен природен газ (LNG) ситуацията е различна.) Когато е изградено с язовир за съхранение, то осигурява електроенергия по заявка без въглеродни емисии, която може да се съхранява от един месец в следващия. Тези язовири помагат и за контролиране на наводненията, които могат да нанесат тежки щети на общностите надолу по течението на реката.
Ярък пример за това се случи през 2018 г. от другата страна на Тибетското плато. След като свлачище блокира част от горното течение на река Яндзъ и образува огромно, нестабилно езеро, управителите на шест язовира надолу по течението изпуснаха проактивно 1,3 млрд. куб. м вода, за да разполагат с достатъчен капацитет за поемане на приливна вълна. Заедно с други мерки това изглежда намали значително нанесените щети. Същият резултат е отчетен и в Европа. През последните десетилетия язовирите в австрийските речни долини са намалили екстремните нива на водата с около една трета в сравнение с предишните им върхови стойности, показа проучване от 2022 г.
Оттеглянето на финансирането от донорите в богатите страни не спря изграждането на водноелектрически централи. Докато Световната банка остана встрани през 90-те години на миналия век, Китай сам финансира язовира „Три клисури“, най-голямата електроцентрала в света. Най-голямата в Африка – язовирът „Великият етиопски ренесанс“, също беше финансирана до голяма степен от оскъдния вътрешен бюджет на Етиопия въпреки възраженията на съседните държави. Сега Танзания прави същото.
Самият Непал преживя малък бум, но той се дължи на частни строителни компании, които изградиха т. нар. речни електроцентрали, нещо като водно колело в огромен мащаб, което не може да съхранява значителни обеми вода. Около 90% от водноелектрическите съоръжения в Непал са от този тип, което осигурява малка част от предимствата на язовирите за съхранение на вода по отношение на електроенергията при поискване или контрола над наводненията. Работниците, които са изчезнали или са били спасени по чудо от наводнените строителни тунели след бедствието миналата седмица са работели върху изграждането на електроцентрали от речен тип.
Липсата на финансиране от международни донори е изключително трайна. Още през 2004 г. Световната банка заяви, че балансът е наклонен твърде силно срещу хидроенергията и обеща да обърне тази тенденция. Въпреки това оттогава секторът не успя да се възползва от ръста на разходите за възобновяема енергия.
Ангажиментите за хидроенергия съставляваха едва 2,8% от финансирането за енергетика от големите банки за развитие през 2022 г., най-ниският дял от 2009 г. насам. След Парижкото споразумение за климатичните промени от 2015 г. насам те са обещали 8,67 млр. долара. Дори производството и генерирането на енергия от изкопаеми горива се представят по-добре, с около 12 млрд. долара.
Това е парадоксален резултат. В днешно време хидроенергията вероятно е изместена от по-рентабилните слънчеви, вятърни и батерийни централи, но смисълът на банките за развитие е именно да финансират проекти, които не изглеждат рентабилни от гледна точка на чистия паричен поток. Трудно е да се оценят в долари спасените човешки животи и запазените средства за прехрана, ако наводнение, което се случва веднъж на век, може да бъде предотвратено чрез такъв вид водноелектрически съоръжения, които богатите нации приемат за даденост. Въпреки това ползите са реални.
Огромните природни водни ресурси на Непал и относително малкото му население би трябвало да му позволят да печели добри пари от продажбата на електроенергия за нуждаещите се от енергия негови съседи. Но до 2023 г. страната внасяше повече електроенергия от Индия, отколкото изнасяше. Преносна линия към Бангладеш заработи едва миналата година. Дори в условията на днешния строителен бум страната е завършила само 3,4 гигавата от общо 42 гигавата жизнеспособни водноелектрически проекти, като още 4,3 гигавата са в процес на изграждане.
Въпросът в бъдеще не е дали Непал ще продължи да развива реките си, а дали следващото поколение водноелектрически проекти ще се ограничава само до добив на електроенергия чрез речни електроцентрали или ще изгражда язовири за съхранение на вода, за да предостави на общностите надолу по течението по-голяма защита от последиците от все по-опасния ни климат.