Тръмп копира губещата стратегия на Путин спрямо Канада

Понякога изглежда, че администрацията на Тръмп черпи възгледите си за света и идеите си за външната политика от курс в “Кремълската школа по международни отношения”, воден от Владимир Путин - макар и на ниво съкратен курс, който не отчита как са се развили тези стратегии на практика.
Вижте например неотдавнашния провал на търговските преговори между САЩ и Канада. Белият дом подходи към срещите не толкова като към преговори между двама партньори, а като към опит да принуди васал да плаща данък.

Тръмп представи решението си да промени вече договорените условия за търговия между двете страни като поправяне на минали недоразумения. В действителност обаче става дума за нещо много по-дълбоко: опит на САЩ да гарантират икономическите си интереси и физическата си сигурност в Западното полукълбо чрез принуда, вместо чрез съюзи и мека сила.

Геополитическата идеология на Тръмп преначертава ролята на съседните държави

Това се подкрепя и от идеология, според която САЩ имат естественото право да поправят онова, което Тръмп и неговите поддръжници смятат за отклонения от геополитическата история. Така Гренландия естествено би трябвало да принадлежи на САЩ и вече би била тяхна, ако не бяха някои абсурдни решения на Вашингтон в края на Втората световна война. Канада не е истинска държава, а всъщност би трябвало да бъде 51-вият щат на САЩ.

Мексиканският залив винаги всъщност е бил Американският залив - а сега и езерото Онтарио е езерото Америка. Ако вярваме на министър-председателя Марк Карни за причините, поради които преговорите между САЩ и Канада се провалиха, Вашингтон е отправил в последния момент искания да диктува езиковата политика на Канада и да унищожи автомобилната ѝ индустрия.

Подходът на Путин към съседите на Русия следва същата логика

Всичко това напомня за политиките, които Путин прилага от средата или края на 2000-те години. В представите на Кремъл Беларус, днешен Казахстан в сегашните му граници и Украйна не са истински държави, а исторически отклонения, създадени от болшевиките.

И подобно на „Доктрината Донро“ на Тръмп за Америките, всички държави в т.нар. близка чужбина на Москва трябва да се подчиняват на нейната воля. Те нямат право да обвързват икономиките си, да не говорим за политиките си за сигурност, с когото и да било, освен с Русия, защото тя е велика сила, а те не са.

Украйна показва докъде може да доведе политиката на принуда

Позицията на Русия спрямо Украйна може би е прекалено далечна аналогия с отношението на Тръмп към Канада, защото предполага бъдеще, в което американски танкове преминават границата, а американски пилоти и ракетни екипажи разрушават канадски градове.

Но това е само най-лошият възможен край на политика на принуда, която има тенденция да води до ескалация, когато по-слабите държави бъдат принудени да се изправят срещу собствените си зависимости. Вместо да ги постави в подчинение, принудата по-често има обратния ефект - кара ги да диверсифицират източниците си на сигурност и търговските си партньори.

Натискът върху Киев да приеме статута си на васал първоначално също беше предимно икономически и включваше спорове за цените на природния газ през 2006 г. и 2008–2009 г., намеса в избори и фактически търговски ембарга. Русия също така претендираше за цивилизационно право да определя езиковите закони на Украйна.

А когато подкупите и сплашването не успяха да запазят приятелски настроените режими на власт, Москва започна да предявява териториални претенции, започвайки с Крим. Близо две десетилетия бяха необходими, за да се стигне до открито нахлуване, а през това време износът на Украйна за Русия и вносът ѝ от Русия спаднаха съответно до 5,1% и 8,4% през 2021 г. спрямо 24% и 42% през 2000 г., когато Путин дойде на власт.

Търговията намалява | Делът на Русия в търговията с избрани съседни държави през 2021 г. спрямо 2000 г.

Търговските връзки на Русия със съседите ѝ отслабват

Може би е по-лесно да се видят паралелите между САЩ и Канада в случващото се сега между Армения и Русия, която започна да забранява вноса на определени стоки по санитарни съображения в отговор на усилията на арменския премиер Никол Пашинян да сложи край на почти пълната зависимост на страната си от Москва.

Още през 2024 г. той замрази участието на Армения в руския еквивалент на Организацията на Северноатлантическия договор - Организацията на Договора за колективна сигурност. Тази седмица парламентът прие нова правителствена програма за периода 2026–2031 г., в която за първи път Русия не е посочена като стратегически партньор.

Ереван търси път към Европейския съюз и нови регионални връзки

Пашинян, който спечели преизбирането си с убедителна победа през юни, заяви миналата седмица, че правителството му ще кандидатства за членство в Европейския съюз „в близко бъдеще“, след което ще проведе референдум за одобряване на решението.

Той също така работи за нормализиране на отношенията с Азербайджан и Турция, като надгражда подкрепяния от САЩ „Тръмп маршрут за международен мир и просперитет“, който в крайна сметка може да стане част от коридор за доставка на енергия към Европа в обход на Русия и Иран. Кремъл не е доволен.

Москва настоява Армения да проведе референдума за членство в ЕС до декември и така да се изправи пред болезнените последици, които това би донесло, включително загубата на достъп до руските пазари.

Още по темата

Политиките на Тръмп намират неочакван бенефициент: Канадските акции

"Търговията на Тръмп" се превръща в губеща стратегия на фондовия пазар

Московски представители изразяват възмущение, че Армения - на нейно място спокойно може да се поставят Украйна, Грузия или Молдова - се опитва да получи ползите от интеграцията с ЕС, докато едновременно с това е член на руския еквивалент на ЕС, Евразийския икономически съюз.

Посланието е, че държавите трябва да избират между търговските си партньори не когато се присъединят към ЕС - нещо, което може никога да не се случи - а преди това. Това не е задължително да се превърне в конфронтация, но много вероятно е именно това да се случи.

Иронията е, че дълго време Армения беше моделът на покорен руски съюзник. Търговията между двете държави нарасна между 2000 и 2021 г., вместо да спадне, както се случи при държавите, които имаха конфликтни отношения с Москва. Сега Пашинян почти предизвика Путин да изгони Армения от ОДКС, към която страната се присъедини като член-основател през 1992 г.

По онова време надеждата беше, че заедно с предоставянето на права за разполагане на военни бази на Русия, членството ще гарантира на Ереван продължителния контрол над Нагорни Карабах - анклав на Азербайджан.

В резултат Азербайджан и Турция затвориха границите си, което направи Армения изцяло зависима от Русия както във военно, така и в икономическо отношение. Но когато Азербайджан си върна анклава през 2023 г., залогът на Армения на руската защита не даде резултат. Оттук идва и сегашният опит за диверсификация.

Политиката на натиск на Русия

Това е модел на принуда, който Русия е прилагала спрямо всяка бивша съветска държава, дръзнала да оспори изключителното ѝ право върху собствена сфера на влияние.

Той не проработи. Руснаците не живеят по-добре заради него. Държавата им не е спечелила влияние в резултат на тази политика. Вместо това Путин пропиля огромната мека сила, с която Русия разполагаше през 1991 г. благодарение на търговията, езика и общата история - сила, която беше резултат от решението да бъде позволено на Съветският съюз да се разпадне, вместо да се води битка за запазване на империята.

Ако постсъветска Русия беше третирала съседите си като партньори и съюзници, както и като легитимни икономически конкуренти, сега тя можеше да има по-голям дял от търговията с по-богати партньори, които никога не са искали да бъдат принуждавани да избират.

Именно това беше гениалността на следвоенния американски план „Маршал“, който имаше за цел да създаде проспериращи съюзници, с които САЩ да търгуват в Европа, вместо просто да ги контролират и принуждават.

Русия направи обратното - започна да подкрепя сепаратистки движения в съседни бивши съветски държави, за да увеличи влиянието си, използва зависимостите в енергетиката, транспорта и други области като заплаха и в крайна сметка - досега в два случая - нахлу във военен порядък, срещу минимална полза и на огромна цена.

Русия имаше някои оправдания, сред които липсата на средства за подход от типа на плана „Маршал“ и историята на сухопътните нашествия, създала дълбоко вкоренена култура на параноя по отношение на сигурността. Тръмп няма такива оправдания.

Решението му да възприеме стратегията на Москва е грешка, която не е била наложена от обстоятелствата и която вече разрушава американските съюзи и принуждава зависимите от САЩ държави в Северна Америка и Европа да намаляват зависимостта си от американските пазари и системи за сигурност. Това не е печеливш модел.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ Европа, Русия и Близкия изток. Той е бивш шеф на истанбулското бюро на Wall Street Journal.

Още по темата

Канада се готви за дълга търговска война със САЩ, част 1

Тръмп внезапно отложи митата за Канада