AI индустрията трябва да се вслуша в съвета на Бил Гейтс за забавяне на темпото

Историята показва границите на разчитането на приятелски настроени политици, дори републикански президенти

5 September 2026 | 14:07
Автор: Гаутам Мукунда
Редактор: Петър Нейков
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Обществеността вече е убедена, че на технологичната индустрия не може да се има доверие относно собствените ѝ творения - съпротивата срещу центровете за данни сега е по-силна от тази срещу атомните централи.
  • Индустрия, чиито лидери не позволяват на децата си творения, които тя предлага на вашите, няма да намери съчувствие, когато поиска повече богатство и власт.
  • Но ако дори искрените предупреждения бъдат осъдени като опит за манипулиране на правителството, тогава никой в ​​индустрията не може да направи много, за да предупреди или защити обществеността.

Бил Гейтс, милиардерът и съосновател на Microsoft Corp., публикува есе от 6000 думи на 26 август, в което заявява, че би забавил развитието на изкуствения интелект, ако може. Той доразви това в интервю за New York Times, казвайки: „Насаме, хората, които разбират колко добри са тези неща и колко по-добри стават, са много притеснени“, но малцина повдигат въпросите публично, защото „сега си викат: Хей, човече, не казвай това. Лошо е за нас по отношение на следващият трилион долара, които се опитваме да наберем.“

Той се присмя на идеята да се доверим на индустрията да се управлява сама, казвайки: „саморегулиране на най-опасния инструмент, изобретяван някога? Не, благодаря!“

Изгубеното доверие

Обществеността вече е убедена, че на технологичната индустрия не може да се има доверие относно собствените ѝ творения. Някои правни новини от миналата седмица обясняват защо. Двупартийна коалиция от 51 главни прокурори обяви предложено споразумение с Meta Platforms Inc., което задължава компанията за социални медии, управляваща Facebook и Instagram, да наложи строги ограничения върху начина, по който децата използват нейните платформи. Ограниченията са по-слаби от тези, които лидерите на Facebook налагат на собствените си деца.

Meta се съгласи на двучасов дневен лимит по подразбиране за акаунти на непълнолетни, блокиране от полунощ до 6 сутринта, край на показването на броя на „харесванията“ или филтрите за козметична хирургия на лица под 18 години и независим одитор, който да проверява спазването на правилата. На фестивала Aspen Ideas през 2024 г. Питър Тийл, първият външен инвеститор на Facebook и дългогодишен директор на Meta, заяви, че е ограничил малките си деца до 1,5 часа време пред екрана седмично и това е типично за родителите от Силициевата долина.

Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг заяви, че не иска децата му пасивно да преминават от видео към видео. Но въз основа на продуктите на Meta, той искаше вашите деца да правят това, поне до споразумението от миналата седмица.

Защо да създавате нещо, което никога не бихте позволили на децата си да използват? Чамат Палихапития, изпълнителен директор на Social Capital и съводещ на подкаста All-In, обясни, че „Силициевата долина напълно е загубила това, което я е правело велика. Беше място за странници, за хора в периферията, за хора, които наистина бяха идеалисти. А сега се е превърнала в нещо, което е далеч от това... всичко, което правим, е да се фокусираме върху печеленето на пари по всеки възможен начин, презглава.“

Може би това е така, защото са се вслушали в съвета на бивш ръководител на отдела за растеж на потребителите във Facebook, който казал на студенти по MBA от Станфордския университет, че инструментите, които е създал, разкъсват социалната тъкан, и след това казал: „Вземете парите, вземете парите и след това нека седнем на масата и нека създадем нови правила. Буквално е толкова просто: вземете шибаните пари.“ Името му? Чамат Палихапития.

Индустрия, чиито лидери не позволяват на децата си творения, които тя предлага на вашите, няма да намери съчувствие, когато поиска повече богатство и власт. Общественото противопоставяне на изграждането на центрове за данни сега е по-силно от противопоставянето на атомните електроцентрали. И в проучване на 1088 американци на възраст от 18 до 34 години, проведено от CNBC и Generation Lab, огромното мнозинство заявява, че не се доверяват на лидерите в областта на изкуствения интелект.

Предупрежденията

Реакцията е била да се обвиняват хората, които предупреждават за потенциалните недостатъци на изкуствения интелект, особено Anthropic PBC и нейния изпълнителен директор Дарио Амодей.

В същия епизод на All-In, където Палихапития се оплака от новата култура на Силициевата долина и отхвърли това, което той нарече наратив за гибелта на изкуствения интелект, рисковият капиталист и бивши надзорник на изкуствения интелект и криптото от администрацията на Тръмп, Дейвид Сакс, заяви, че Anthropic е „ангажирана в сложна регулаторна схема, основана на всяване на страх“ и че „никоя компания и следователно никой основател или изпълнителен директор не е направил повече за насърчаване на тези страхове от Дарио“.

Сакс допусна, че опасенията на Амодей може да са искрени, но каза, че изразяването им все пак е опит за овладявяне.

Ако дори искрените предупреждения бъдат осъдени като опит за манипулиране на правителството, тогава никой в ​​индустрията не може да направи много, за да предупреди или защити обществеността. Гейтс, чиято загриженост е тясно свързана с тази на Амодей, го каза ясно пред „Таймс“: „Има хора, които атакуват човека, който е най-открит за недостатъците.“ Жертването на Амодей за греховете на технологичната индустрия само ще покаже на обществеността, че тя ще накаже всеки, който предупреждава за опасностите от изкуствения интелект.

Лобирането има своя лимит

Много технологични лидери реагираха на обществената враждебност, като хвърлиха финансовите си ресурси в подкрепа на администрацията на Тръмп и други политици, за които смятат, че ще се противопоставят на регулациите. Но историята показва границите на разчитането на приятелски настроени политици. Президент републиканец помогна за създаването на Администрацията по безопасност и здраве при работа, Агенцията за опазване на околната среда и Комисията за безопасност на потребителските продукти.

Американският бизнес беше по-популярен тогава и наемаше много повече хора, отколкото индустрията с изкуствен интелект сега. Но това не му помогна за предотвратяване на регулациите, когато обществеността ги поиска. Хърбърт Щайн, който председателстваше Икономическия съвет на Ричард Никсън, каза, че при Никсън са наложени повече регулации, отколкото при всеки друг президент след Франклин Делано Рузвелт. Сега политици - от социалистическия сенатор Бърни Сандърс до съюзника на Доналд Тръмп, губернаторът Грег Абът от Тексас - заемат позиции срещу центровете за данни.

Изкуственият интелект няма милиони служители, които да го защитават. Съвместната комисия за законодателен одит и преглед на Вирджиния установи, че типичен център за данни с площ от 23 хил. кв. м наема около 50 служители на пълен работен ден след отварянето си, приблизително половината от които са изпълнители.

Amazon.com Inc. инвестира 35 милиарда долара в щата до 2040 г. за поне 1000 работни места, докато освобождаването от данък върху продажбите във Вирджиния за индустрията струва приблизително 1,6 милиарда долара през фискалната 2025 г. Изследователи от Brookings Institutions откриват реални ползи около най-големите обекти, като заетостта в частния сектор се е увеличила с 4% до 5%, което е нещо. Но не е „съседът ми работи за OpenAI“.

Ако индустрията за изкуствен интелект иска да смекчи обществената реакция, тя трябва да започне с възприемането на съвета на Гейтс. В края на краищата, той е единственият технологичен лидер, който е бил жертва на правителствен опит да раздели компанията му. Ефективен регулаторен орган, реална защита за децата и общности, които получават повече от 50 работни места от центровете за данни в замяна на данъчни облекчения, биха били добро начало. В противен случай бунтът, който започва с центровете за данни, няма да приключи дотук.

Гаутам Мукунда е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за корпоративен мениджмънт и иновации. Той преподава лидерство в Yale School of Management и е автор на “Незаменими: Когато лидерите наистина имат значение“.