Кевин Уорш на думи взе поправителния изпит в Джаксън Хоул
Шефът на Фед вече изглежда ангажиран с овладяването на инфлацията, след като на заседанието на централната банка през юли бе уклончив
Обновен: 30 August 2026 | 14:22
Редактор: Петър Нейков
За първи път през трите месеца на поста си председателят на Федералния резерв Кевин Уорш каза правилните неща. В основната си реч в петък на годишното събитие на централните банкери, организирано в Джаксън Хоул (Уайоминг) от клона на Федералния резерв в Канзас Сити, Уорш призна, че инфлацията е повишена и широко разпространена и е такава от „твърде дълго време“.
Той също така каза, че би му било „трудно“ да опише финансовите условия в икономиката като „ограничителни“, което означава, че не смята, че настоящото ниво на лихвените проценти на централната банка помагат за овладяване на инфлацията.
Ето как той описа какво би означавало това за паричната политика:
„Трябва да сме уверени, че основната инфлация се движи към нашата цел, ясно и с достатъчна скорост. В противен случай имаме работа за вършене. Това е нашата работа... това е нашият мандат... и това е нашата задача да следваме.“
Сега Уорш просто трябва да продължи напред и да повиши целевия лихвен процент на Федералния резерв, когато монетарните власти заседават отново в средата на септември. Ако това е неговият стандарт, тогава почти няма извинение за забавяне на действията, като предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлация – индексът на личните потребителски разходи – е 3,7%, над целта от 2% за около пет години и половина. Това е твърде дълго време за затруднените американски домакинства, чиито заплати са се запазили на едно ниво след приспадане на инфлацията – или дори по-лошо.
Уорш е изправен пред неудобно балансиране, откакто е председател на Федералния резерв. Президентът Доналд Тръмп, най-големият паричен интервенционист, седял в Овалния кабинет в последно време, уж даде на Уорш поста като част от кампания за по-ниски лихвени проценти. Първоначално Уорш на думи подкрепяше желанията на президента, въпреки някои ясни сигнали от пазара на облигации, че са необходими по-високи лихвени проценти.
Но атаките на САЩ и Израел срещу Иран доведоха до рязко покачване на световните цени на енергията и попречиха на забавянето на инфлацията. Стоките и услугите, чувствителни към бума на изкуствения интелект, също поддържаха цените високи. В същото време Уорш се сблъсква с нарастваща кохорта от членове с „ястребови“ настроения в определящия лихвите Федерален комитет по отворения пазар, включително трима, които изразиха несъгласие на срещата през юли и искаха да видят повишаване на лихвите тогава – това в институция, където подобно несъгласие е станало сравнително рядко срещано.
Въпреки че перспективата за повишаване на лихвите може да е трудна преди междинните избори през ноември, което със сигурност би предизвикало гнева на Белия дом, Уорш би засилил доверието си на финансовите пазари, като постъпи правилно и постави американските домакинства над политиката.
Освен ценовата стабилност, другата страна на двойния мандат на Федералния резерв – да насърчава максималната заетост – предоставя малко извинение на Уорш, за да задържи лихвите непроменени. Както той се изрази, компаниите инвестират с изключителен темп (водени от разходите, свързани с изкуствения интелект); корпоративните печалби са силни (подкрепяйки процъфтяващия фондов пазар); а стандартите за търговско и индустриално кредитиране на банките са сравнително разхлабени (подкрепяйки плавния поток от пари към бизнеса).
На ниво домакинства Уорш отбеляза, че реалните потребителски разходи са се увеличили с 2% през последната година, а нивото на безработица, на 4,1%, е сравнително ниско и стабилно.
Самият Уорш би предупредил да не се тълкуват тези наблюдения като имплицитно обещание за предприемане на действия. Той се отказа от „насоките за бъдеща политика“, твърдейки, че подобни публични ангажименти могат да направят Федералния резерв по-малко гъвкав в реагирането на променящите се икономически условия. В петък той също изрази нежелание да сподели точна „функция на реакция“ или как Федералният резерв би реагирал на специфични икономически условия:
„И така, ако насоките за бъдеща политика не са подходящи за нормални времена, тогава какво ще кажете новият ръководител на Федералния резерв да се ангажира – поне – с изрична функция на реакция? Със сигурност той би трябвало да каже каква е траекторията на лихвените проценти – ако данните съответно са благоприятни или неблагорпиятни.
Иска ми се нашето разбиране за икономиката да е толкова точно, че да предоставя механичен, изпитан отговор – че на някаква проста функция като правилото на Тейлър може да се разчита стриктно. Но нашите знания просто не стигат дотам – поне не засега – и факторите, които са най-важни за правилното провеждане на паричната политика, се променят с течение на времето.“
(Правилото на Тейлър, което той описва, е по същество математическа формула, която предписва лихвен процент за дадено ниво на инфлация и безработица, при спазване на различни други предположения.)
Уорш е прав, че икономиката е твърде сложна, за да бъде обхваната с прост модел. Но той се вкопчва в сложни задачи, за да поддържа видимостта на политика на нулево ориентиране, а аргументът за правилото на Тейлър е фалшив. Никой не е искал нещо толкова специфично като уравнение, но иронично той е дал на пазара реакционната функция, която така или иначе е желал, когато е казал, че Федералният резерв ще предприеме действия, ако инфлацията не успее да се доближи до целта от 2% „ясно и с достатъчна скорост“ – което обективно е така.
В резултат на този проблясък на прямота, пазарът на деривати предполага около 62% вероятност Федералният резерв да повиши целта си за федералните фондове от 3,75% с четвърт процентен пункт през септември, с общо половин процентен пункт затягане до март. Доходността по бенчмарковите двугодишните държавни облигации на САЩ скочи с 0,11 процентни пункта до 4,34%, докато доходността по 10-годишните книжа се повиши с 0,05 процентни пункта до 4,72%.
Това доведе до стесняване на внимателно наблюдавания спред между двете доходности с 6 базисни пункта, най-големият спад от юни насам и знак, че пазарът набира увереност, че Уорш ще направи всичко необходимо, за да овладее инфлацията.
Сравнете днешното представяне с това, което се случи след срещата на Федералния резерв по паричната политика през юли, когато Уорш беше възприеман като уклончив относно ангажимента си за овладяване на инфлацията по време на пресконференция.
Това доведе до разширяване на спреда в едно от най-големите подобни движения от години, тъй като доходността по двугодишните облигации падна поради спекулации, че Уорш е бил умерен по отношение на инфлацията, а доходността по 10-годишните се повиши поради спекулации, че подобна умереност ще стимулира по-бърза инфлация, тъй като Федералният резерв продължава да изостава „зад кривата“.
В света на централното банкиране пазарът на облигации е наистина важният показател, а реакциите показват, че въпреки че Уорш се е провалил на изпита си през юли, той е получил шестица в Джаксън Хоул. И го е направил, като е предоставил форма на бъдещи насоки, независимо дали иска да го нарече така или не. Така че, ако не го изпълни, новопридобитият му авторитет ще се окаже мимолетен.