Най-големият проблем за Панамския канал е водата, а не геополитиката

Почти две години след като Доналд Тръмп за първи път заплаши да поеме контрола над Панамския канал, легендарният вододел процъфтява.

Сътресенията в световната търговия, предизвикани от кризата в Ормузкия проток и несигурността около митата на САЩ, увеличиха търсенето на междуокеанския корабен маршрут, като повишиха приходите и печалбите на канала до рекордни нива. Трафикът се е увеличил с над 6% до 10 623 преминавания на кораби през 10-те месеца до юли, което подчертава засиленото му значение за световната търговия.

Корабособствениците са били готови да платят милиони долари на търгове този месец, за да си осигурят един от оскъдните слотове, позволяващи на непланирани кораби да преминават през претоварения воден път.

Изглежда, че Тръмп също е забравил за Панама напоследък, за голямо облекчение на местните жители. Всъщност най-голямото предизвикателство, надвиснало над канала, няма много общо с маниите на Белия дом, съперничеството между САЩ и Китай или сигурността на стратегическата му инфраструктура. Става въпрос за водата.

Климатът

През следващите десетилетия изменението на климата и променящите се модели на валежите ще имат нарастващо влияние върху традиционния бизнес на канала. Но те също така предоставят възможност за емблематичния воден път да се трансформира от маршрут за кораби в център, където всичко - от товари до енергия - може да се движи от запад на изток и обратно чрез различни връзки, възползвайки се от привилегированото местоположение и тясната география на Панама.

Рикаурте Васкес Моралес, очарователният технократ, чийто седемгодишен мандат като администратор на канала приключва следващия месец, вижда предизвикателството в изместване на фокуса от кораби към товари. „Трябва да диверсифицирате начина, по който ще превозвате товара“, каза ми той тази седмица по време на интервю в историческата сграда на администрацията на Панамския канал. „Страната трябва да се развива в тази посока, основана на факта, че има канала. Той трябва да бъде пресечна точка за всякакви неща.“

Това е амбициозна, сложна стратегия с потенциално огромна полза.

Завръщането на Ел Ниньо заплашва да донесе тежка суша в Централна Америка, дотолкова, че Canal Authority, автономният оператор на водния път, известен като ACP, обяви ограничения върху дневните транзитни слотове, считано от септември. Целта е да се спести колкото е възможно повече вода с наближаването на сухия сезон, който обикновено започва през декември.

Валежите в Панама са много волатилни през последните години:

Панамците имат пресни спомени от тежката суша през 2023-2024 г., която принуди канала да намали ежедневния трафик, забавяйки световната търговия и нанасяйки щети на икономиката на страната. Това не беше еднократен случай. Ако има едно място, където въздействието на климатичните промени може да се проследи в реално време, това е Панама.

Още по темата

Танкер плати $4,6 млн., за да прескочи опашката в Панамския канал

Водата

73-годишният Васкес Моралес казва, че последните 25 години са разкрили „ясна тенденция“ към по-ниски валежи, съчетани с по-голяма нестабилност в циклите на дъждовете, което прави наличието на вода екзистенциален риск за бъдещето на канала. „За разлика от други канали по света, този канал е ограничен от проблемите с дъждовната вода“, каза ми той. „Водата остава критичният фактор.“

Въпреки че Панама се радва на изобилие от хидрологични ресурси, комбинацията от човешка консумация и транзит на товари, заедно с новите модели на валежите, оказва влияние. Всеки кораб, пресичащ 50-километровия канал, използва около 52 милиона галона, или почти 200 милиона литра, прясна вода, извлечена от изкуствените резервоари на страната.

Водата повдига и спуска плавателните съдове през система от шлюзове, преди да се влее в океана. Но същите езера трябва да задоволяват и нуждите на местното население от питейна вода - а панамците са жадни. По някои показатели Панама е сред страните с най-висока консумация на вода на глава от населението в Латинска Америка.

Това създава нарастващо напрежение между нуждите на човешкото потребление и тези на канала и други бизнеси, което в крайна сметка ще бъде решено чрез инвестиции в инфраструктура, а не чрез геополитика. ACP и Панама в по-широк смисъл ще трябва да ускорят инвестициите в резервоари и пречиствателни станции, като същевременно въведат мерки за опазване на природата, за да се подготвят за бъдеще с по-малко вода.

Дългосрочното решение на канала е проектът за резервоар Рио Индио на стойност 1,5 милиарда долара, който се определя като „най-жизнеспособния вариант“ за гарантиране на вода за повече от 50% от населението и икономическата активност на Панама, включително експлоатацията на канала, през следващите 50 години. След като бъде завършен, потенциално около 2031 или 2032 г., резервоарът значително ще увеличи капацитета за съхранение на вода на канала, осигурявайки застраховка срещу бъдещи суши.

Въпреки това ръководителите на проекти ще трябва да действат с изключителна предпазливост: Социалната цена от преместването на около 500 семейства може да бъде висока. Това би бил първият голям проект, който каналът предприема извън своята територия, а репутацията му сред панамците е заложена на карта.

Във всеки случай, Рио Индио ще бъде ключов инструмент за управление на водите, но няма да накара да вали повече над Панама. Това обяснява защо Васкес настоява за други усилия за диверсификация, включително енергиен коридор с тръбопровод, който би позволил на горивата и петролните продукти да се движат по-бързо от бряг до бряг, освобождавайки капацитет на плавателните съдове.

ACP също така напредва с планове за два нови терминали за претоварване на контейнери, Коросал на Тихия океан и Телферс на Атлантическия, като същевременно работят за разширяване на сухопътен коридор за преминаване на контейнери през провлака.

Още по темата

Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 2

Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 1

Търговията като оръжие: САЩ и Китай в битка за Панамския канал

Трансформацията

Тези проекти са в основата на по-широк план за трансформация, който би могъл да направи канала по-малко зависим от корабите и валежите. Васкес казва, че те биха могли да увеличат приходите на ACP до около 10 милиарда долара до 2032 или 2033 г., от почти 6 милиарда долара миналата година. Каналът е изключително печеливш и ориентиран към клиентите бизнес, с марж на печалба от около 65%.

Но Васкес, бивш министър на икономиката и финансите и икономист по образование, има важно предупреждение: Тази цифра не отчита стойността на водата, която консумира. Включвайки тези имплицитни разходи, според неговите оценки, маржът би паднал до 38%-40%.

Тази рентабилност се превръща в по-големи годишни трансфери към панамската държава, както се изисква от закона. След разширяването, включващо трети комплект шлюзове през 2016 г., годишният принос на канала към хазната се е утроил, а целта му е да осигури рекордните 3,2 милиарда долара през фискалната 2026 г.

Този опит дава основание да се смята, че стратегията за диверсификация, разработвана с години, би могла да продължи да подкрепя икономиката на страната в дългосрочен план или, както администраторът го формулира, да се възползва от географското положение на Панама, „така че да улови истинската си стойност“.

Постъпленията от Панамския канал в хазната се увеличават стабилно:

В последните си дни като администратор Васкес отива по-далеч, като твърди, че каналът трябва да контролира и спорните пристанищни терминали Балбоа и Кристобал, които се намират на двата входа на водния път. Терминалите са в центъра на ожесточена съдебна битка, след като Върховният съд на Панама през януари анулира договорите им за експлоатация с Panama Ports Company, дъщерно дружество на CK Hutchison Holdings Ltd. Базираната в Хонконг компания сега търси над 1,5 милиарда долара от Панама чрез международен арбитраж.

Според Васкес терминалите исторически са били част от собствеността на канала и правителството трябва да продаде своя дял в тях на ACP, която след това би могла да избере техните оператори. „Кристобал и Балбоа и всичко във водите на канала трябва да се управлява от канала“, каза той. „Това е важно, защото който има някаква степен на контрол върху терминалите, може да повлияе на обема на трафика през канала.“

Трескавото темпо на управление на канала през периода на пандемията, сушите и търговските войни е научило Васкес на няколко урока: важността на това да се цени водата и внимателно да се вслушва в нуждите на клиентите, както и на обучението и насочването на персонала на канала. Той също така подчертава необходимостта от последователност и прозрачност в отношенията с различните заинтересовани страни.

Още по темата

Панамският канал е готов да поеме още трафик, част 3

Панамският канал е готов да поеме още трафик, част 2

Панамският канал е готов да поеме още трафик, част 1

Неутралитетът

Възобновяващият се натиск от страна на великите сили подчерта стойността на договора за неутралитет на канала, който изисква водният път да остане отворен за плавателни съдове на всички държави без дискриминация във времена на мир и война.

„Неутралността е основната гаранция, която тази страна има, и човек трябва да знае как да борави с нея, как да я разбере. Винаги ще има натиск“, каза той. „Но последователността в прилагането на неутралитета е от решаващо значение.“

Въпреки цялата си позиция, заплахи и геополитическа привлекателност, които каналът излъчва, това може би е по-големият урок от мандата на Васкес. Стратегическото предимство на Панама зависи именно от справедливото отношение към всички. В това отношение тя не може да контролира климата, както и геополитиката. Но може да контролира как реагира и на двете.

Още по темата

Правителството поема контрола над две пристанища на Панамския канал