Парите на застрахованите не са за трофейните активи на шефа

Една класическа книга за Уолстрийт и инвестициите някога задаваше въпроса: „Къде са яхтите на клиентите?“ Наблюдавайки как връзките между Марк Уолтър, неговата инвестиционна компания и притежаваните от нея застрахователни дружества бързо се разпадат, аз се питам: Защо клиентите са финансирали неговите трофейни активи?

Рекордната продажба на баскетболния отбор „Лос Анджелис Лейкърс“ за 12,5 млрд. долара, както и обещанието на компанията на Уолтър да изкупи обратно за 6,5 млрд. долара заемите, отпуснати от застрахователните дружества на свързани компании в неговата финансова мрежа, подсказват, че притежателите на полици няма да понесат загуби в тази история. Но това не означава, че случаят може да бъде определен като „няма вреда, няма нарушение“.

В момент, когато животозастрахователният сектор претърпява радикална трансформация под влиянието на собственици от сферата на частния капитал, надзорните органи трябва да гарантират, че всички спазват високи стандарти. Лошите практики - независимо дали са умишлени или по някакъв начин са възникнали случайно -трябва да бъдат установявани и да има последствия за тях.

Нека припомним фактите: Уолтър, дългогодишен главен изпълнителен директор на инвестиционната компания Guggenheim Partners, е изградил чрез своята компания TWG Global Holdings LLC лично портфолио от спортни отбори, престижни имоти и бизнеси. Чрез друга компания -Group 1001 Insurance Holdings LLC -той притежава два животозастрахователя.

Проблемите излязоха наяве през февруари, когато Delaware Life Insurance Co. и свързана с нея компания разкриха, че са получили призовки от прокуратурата на САЩ за Южния окръг на Ню Йорк като част от разследване на частни заеми, които са отпуснали на други дружества, притежавани от TWG или лично от Уолтър.

Няколко месеца по-късно застрахователните дружества прекласифицираха активи за над 20 млрд. долара в преиздадените си финансови резултати за 2025 г. В Delaware Life това увеличи дела на инвестициите в свързани компании до около 42% от активите, спрямо 3% в първоначално подадения отчет, според S&P Global Ratings.

Оттогава 66-годишният милиардер трескаво се опитва да набере средства, за да разплете финансовите връзки в своята империя. Според Bloomberg News Уолтър обмисля продажбата на инвестицията си във футболния клуб Chelsea Football Club от английската Висша лига, докато миналата седмица акциите на търговеца на употребявани автомобили Carvana Co. бяха засегнати от опасенията, че той може да продаде своя дял от 4%.

За да сме ясни, на застрахователите им е позволено да имат експозиция към свързани компании, но те са длъжни да декларират тези отношения. Подобни сделки със свързани лица подлежат на допълнителен регулаторен контрол, за да се гарантира, че интересите на притежателите на полици не се използват неправомерно - а рейтинговите агенции често не оценяват заемите към свързани компании като инвестиционен клас, което ги прави по-скъпи за застрахователите.

TWG Global вече е заявявала пред Bloomberg News, че Уолтър и неговите компании винаги са действали добросъвестно и работят с властите за разрешаване на проблемите. Delaware Life заяви, че ще отстрани слабостите във вътрешния контрол и инвестиционните процедури, докато TWG се е съгласила да закупи определени активи и е поела ангажимент да поддържа капиталовата база на застрахователя.

Въпреки това регулаторите от Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) са разследвали няколко пъти през годините потенциални конфликти на интереси в бизнес империята на Уолтър, според Bloomberg News. Нито един от тези случаи не е довел до повдигане на обвинения срещу Уолтър, макар че в един от тях Guggenheim Partners е платила глоба от 20 млн. долара, без да признава или отрича нарушение.

Но по-голямата картина тук е трансформацията на американския животозастрахователен сектор чрез консолидация и сътрудничество с управляващи компании за частни активи. Увеличаването на инвестициите в свързани компании и частното кредитиране върви ръка за ръка с тази тенденция, както и прехвърлянето на все повече активи в чужбина чрез свързани презастрахователи в юрисдикции с по-слаб регулаторен контрол-не само в утвърдени центрове като Бермудите, но и в бързо разрастващи се убежища като Каймановите острови.

Това често води до по-малка прозрачност и по-ниска ликвидност в портфейлите на застрахователите, като същевременно добавя по-сложни структурирани инвестиции и повече риск. Целта е да се генерира по-висока доходност за притежателите на полици и собствениците, но това не винаги се получава.

Бермудите започнаха да затягат контрола върху сделките със свързани лица след кризата през 2024 г. в презастрахователя 777 Re и неговия собственик от сферата на частния капитал 777 Partners. Поредица от финансови проблеми излязоха наяве, когато инвестиционната компания се опита да придобие футболния клуб Everton, друг английски отбор. През юли нейният съосновател Джош Уондър пледира невинен по обвинения, включително че е отклонил по-голямата част от заем от 20 млн. долара към собствената си брокерска сметка. Самата компания подаде молба за обявяване в несъстоятелност този месец.

PHL Variable Insurance Co. е друг пример за застраховател, изпитващ затруднения под собствеността на частен капитал. Тази животозастрахователна компания вече беше подложена на финансов натиск, но положението ѝ се влоши допълнително заради опитите на новите ѝ собственици да намерят изход от проблемите чрез офшорно презастрахователно дружество и по-рискови инвестиции.

Това може да са отделни, специфични случаи, но някои регулатори, банкери и други наблюдатели са обезпокоени от нарастващата заплаха от системни рискове за финансовата система. Те са породени от сливането на застраховането и частното кредитиране в условията на недостатъчно строги правила и регулаторен арбитраж.

Някои дори правят паралел с фалита на застрахователя Executive Life преди повече от 30 години. Компанията тогава търсеше по-висока доходност. Тя насочваше парите на притежателите на полици към новопоявилия се по това време пазар на високодоходни, или „junk“, облигации - и в крайна сметка беше повлечена от неговия срив.

За да бъдем справедливи, Националната асоциация на застрахователните комисари (NAIC), която координира работата на базираните по щати регулатори в САЩ, напоследък затяга правилата в области като инвестициите в свързани компании и практиката застрахователите да третират рискови експозиции към акции като по-сигурни облигации.

Но днешните надзорни органи се изправят срещу опитни и високоплатени собственици, склонни да поемат рискове, в една бързо развиваща се нова ера на финансов инженеринг.

Случаят с Уолтър показва, че регулаторите трябва да повишат ефективността си, за да откриват по-рано неверни или подвеждащи финансови отчети. Ако и когато бъдат установени нарушения, всички собственици на застрахователни компании трябва да знаят, че ги очакват сериозни последствия -и така да бъдат насърчени да спазват правилата.

Повечето притежатели на застрахователни полици не очакват да притежават яхти, но също така не очакват парите им да финансират играчките на милиардерите.

Пол Дж. Дейвис е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ банки и финанси. Той е бивш репортер на Wall Street Journal и Financial Times.