Войната срещу измамите на Ванс хаби ресурси за дребните, за сметка на големите

Подходът може да създаде усещане за двустепенна система от правила – едни за свръхбогатите и други за останалите

30 August 2026 | 19:28
Автор: Барбара Макуейд
Редактор: Петър Нейков
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Работната група на администрацията на Тръмп за премахване на измамите, ръководена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, използва ресурсите си за преследване на по-малки случаи.
  • Министерството на правосъдието е получило признания за виновност от само 12 корпорации досега тази година, в сравнение с около 60 на година през предходните.
  • Промяната на фокуса доведе до намаляване на наказателното преследване на сложни престъпления на белите якички.

Така наречената война срещу измамите на администрацията на Тръмп си е самата вид измама.

По-рано тази година Белия дом създаде работна група за премахване на измамите, ръководена от вицепрезидента Джей Ди Ванс. Администрацията дори ѝ предостави собствен правителствен уебсайт – „Проследяване на измами“, където можете да намерите данни за федерални агенции, които „разбиват измамите във вашата околност“. Но Министерството на правосъдието изглежда използва намаляващите си ресурси, за да преследва грешните хора и случаи.

За кокошка..., за милиони...

Вместо да се справя със случаи на големи измами, които исторически са били във фокуса на федералните прокурори, Министерството на правосъдието на САЩ пренасочва ресурсите си към по-малки случаи, като например измамите с купони за храна. Един ключов маркер на новия подход към престъпността на „белите якички“ е корпоративната измама. През всяка от последните няколко години Министерството на правосъдието на САЩ е получавало признания за вина от около 60 корпорации годишно, според данни, получени от Wall Street Journal. От началото на годината те са само 12.

Всъщност прокурорите вече имат квота, която изисква от тях да водят поне 25 дела по всяко време, съобщи наскоро „Ню Йорк Таймс“. Този брой може да е разумен за прокурорите, които се фокусират върху прости дела с едно обвинение, но прави практически невъзможно за тях да се справят с дългосрочни, сложни дела. Квотите са погрешен стимул да се преследват леснодостъпни неща, а не сложни схеми за измами, чието разследване може да отнеме месеци или дори години. Както е казал Ванс, „Никоя измама не е достатъчно малка или достатъчно голяма, за да отвърнем поглед от нея.“

Но разглеждането на малки случаи на измами е за сметка на големите. Когато служих като федерален прокурор за Източния окръг на Мичиган от 1998 до 2017 г., под ръководството на президенти и от двете партии, моята служба посвещаваше оскъдните си ресурси на по-големи случаи на измами. Обикновено разглеждахме делата за купони за храна като граждански, а не като наказателни дела.

Малки семейни бизнеси, като бензиностанции и магазини за бързо хранене, често управляваха тези схеми. Собствениците разменяха пари в брой за купони за храна от клиенти с отстъпка и след това ги осребряваха за пълната стойност. Прехвърлянето на тези престъпления, които често възлизаха на хиляди долари, оставяше ресурси за наказателно преследване на престъпления, които могат да достигнат милиарди.

Моят офис също така препрати някои случаи на измами на ниска стойност на главните прокурори на щатите или местните окръжни прокурори. Те имат капацитета ефективно да се справят с важни, но ясни случаи, но им липсват някои от инструментите на федералните прокурори, като подслушване; национална юрисдикция; достъп до международни ресурси; и, в повечето щати, големи съдебни журита.

Тези правни правомощия позволяват на федералните прокурори да провеждат дългосрочни разследвания и да събират доказателства, за да разбият големи корпоративни схеми, които иначе биха останали ненаказани.

Когато служих като федерален прокурор... моят офис посвети оскъдните си ресурси на по-големи случаи на измами.

Тази промяна във фокуса доведе и до структурни промени. Откакто Тръмп встъпи в длъжност за втория си мандат, Министерството на правосъдието разпусна своя Национален екип за крипто правоприлагане, който разследваше използването на цифрова валута за извършване на измами и пране на пари. Също така то е ограничило прилагането на Закона за корупционните практики в чужбина, който забранява подкупването на чуждестранни правителства, и според съобщенията е унищожило Отдела за обществена почтеност, който преследва корумпирани служители.

Смаляващият се персонал на Министерството на правосъдието допълнително е намалил усилията му. Откакто Тръмп положи клетва за втория си мандат, над 20 000 служители, включително една четвърт от адвокатите му, са напуснали чрез уволнения, оставки и пенсиониране, според Justice Connection, организация, основана от възпитаници на Министерството на правосъдието.

Помилванията

Докато администрацията намалява сложните преследвания за измами, Тръмп е помилвал над 70 обвиняеми, осъдени за сериозни схеми за измами, според Times, като например Лорънс Дюран, мъж от Флорида, който се призна за виновен по схема за измама с Medicare на стойност 205 милиона долара за издаване на фактури за услуги за психично здраве, които са били или ненужни, или изобщо не са били предоставяни.

Министерството на правосъдието също така прекрати корпоративни дела, които вече бяха разследвани и с повдигнати обвинения, като например твърденията срещу Halkbank, турската финансова фирма, обвинена в нарушаване на санкциите срещу Иран в размер на милиарди, и Boeing, обвинена в подвеждане на регулаторните органи относно безопасността на самолетите си, след като два от нейните 737 се разбиха през 2018 и 2019 г.

Boeing дори се бе съгласила да плати глоба от 1,1 милиарда долара преди споразумението за признаване на вината да бъде провалено. Разбира се, невъзможно е да се знаят всички причини за прекратяването на делото и в някои случаи прекратяването е оправдано. Но рядко се случва делата да бъдат прекратени, след като по-голямата част от тежката работа вече е свършена.

Отказът от наказателното преследване на корпоративните престъпления си има цена - и не само в долари и центове. Като американски адвокат, моят офис успешно преследва производителя на автомобилни въздушни възглавници Takata Corporation за измама, която доведе до смъртта на 27 души и нараняванията на стотици други. Компанията продаваше дефектни възглавници на автомобилни производители, които са ги инсталирали в колите си. Осъждането на Таката включваше глоба от 1 милиард долара, която беше използвана за обезщетение на жертвите.

Друг случай включваше Volkswagen, който беше осъден за измама заради невярно твърдение, че дизеловите му автомобили отговарят на федералните стандарти за емисии. Всъщност инженерите бяха проектирали „заблуждаващо устройство“, за да измами процеса на тестване, прикривайки емисии до 35 пъти над законовия лимит. Volkswagen плати 2,8 милиарда долара наказателни глоби, още 1,5 милиарда долара обезщетение на потребителите и беше наредено да се подложи на мониторинг, за да се гарантира непрекъснатото спазване на правилата.

Назиданието

Държането на нарушителите под отговорност обаче не е единствената цел на наказателното преследване. Друга цел е възпирането - когато потенциалните измамници видят високата цена, платена за нарушаване на закона, те могат да бъдат разубедени да участват в подобно престъпно поведение. От друга страна, когато подобно поведение остане без внимание, злонамерените лица са по-склонни да се стремят към пари в ущърб на потребителите и конкурентите, които играят по правилата.

Допускането на сложни престъпления, свързани с „бели якички“, да останат безнаказани води до нормализиране на тези престъпления и дава символична зелена светлина на нарушителите, които знаят, че вероятността да бъдат обвинени е значително намалена. Когато има усещането, че „всички го правят“, тогава повече хора го правят. Липсата на агресивно преследване на корпоративните измами допълнително създава впечатление за двустепенна система от правила: една за свръхбогатите и друга за останалите от нас.

Може би бившият адвокат по помилване на САЩ Лиз Ойер го обобщи най-добре. Тя беше уволнена, след като отказа да възстанови правата за притежание на огнестрелно оръжие на Мел Гибсън, гласовит поддръжник на Тръмп, който загуби тези права след тормоз над приятелката си. Ойер каза пред „Таймс“: „Войната срещу измамите изглежда като война срещу специфични измами, извършени от специфични хора.“

Барбара Макуейд е професор по право в Университета на Мичиган. Тя е бивш прокурор. Автор е на предстоящата книга: „Решението: Да спасим Америка от корумпираното и мафиотско правителство.“