Интервенциите на пазара на ДЦК си имат реална цена

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент напоследък е зает с намеси на финансовите пазари:

- Насочвайки американска интервенция на валутния пазар в подкрепа на йената, като същевременно иска от Федералния резерв да увеличи лимита на своя Механизъм за репо операции с чуждестранни и международни валутни власти (FIMA), от който японското правителство може да взема долари назаем, над 60 милиарда долара на кредитополучател.

- Поемайки ангажимент „поне да удвои“ размера на обратното изкупуване на дългосрочни държавни ценни книжа.

Общата нишка тук е да се намали част от натиска върху доходността на дългосрочните държавни облигации на САЩ, която миналата седмица достигна най-високите си нива от 2007 г. насам. Слабостта на йената представляваше заплаха за пазара на държавни ценни книжа, тъй като японското правителство можеше да бъде принудено да продава долари и американски държавни облигации, за да подкрепи валутата си.

Предложението на Бесент Федералният резерв да увеличи лимита на репо механизма работеше в същата посока. Ако капацитетът за репо сделки по FIMA беше по-висок, японските власти щяха да имат възможността да правят репо операции (един вид заем, гарантиран с ДЦК) с повече книжа с Федералния резерв, вместо да бъдат принудени да продават държавни ценни книжа директно, за да получат доларите за такава интервенция. Предложението за обратно изкупуване е предназначено да намали доходността на дългосрочните държавни ценни книжа чрез намаляване на предлагането им.

Как трябва да оценим тези усилия? В тесен план не съм особено развълнуван от тях. Интервенцията на валутния пазар може да създаде двупосочни рискове за спекулантите, които в краткосрочен план могат да облекчат натиска върху валута под натиск. Но ефектите са по-скоро краткотрайни, отколкото трайни. Увеличаването на лимита за кредитополучатели по FIMA би дало на Япония повече възможности да получи доларите, необходими за операции по подкрепа на йената.

А когато Министерството на финансите изкупува обратно неликвидни ценни книжа с по-висока доходност и ги заменя с по-ликвидни ценни книжа с по-ниска доходност, това укрепва ликвидността на пазара на държавни ценни книжа и намалява разходите за финансиране на правителството.

Още по темата

Цв. Цачев: Двете водещи финансови фигури в САЩ са на различно мнение

На Бесент сигурно му се иска някой друг да е финансов министър на САЩ

Ефектът от интервенциите

В по-широк план е важно да не се преувеличава значението на тези ходове. Пазарните интервенции ще имат само малко въздействие и няма да продължат много дълго, защото фундаменталните макроикономически сили, като например инфлацията, доверието във Федералния резерв и фискалните перспективи на САЩ, в крайна сметка определят нивото на лихвените проценти и формата на кривата на доходност, а не малки промени в относителното предлагане на държавни ценни книжа с различни падежи.

Важно е също така да се признае, че подобни интервенции имат реална цена. Ако политиката е по-малко предвидима, рисковите премии ще бъдат по-високи и това ще има компенсиращо въздействие върху разходите за обслужване на дълга на Министерството на финансите. Ето защо в продължение на много десетилетия мантрата за емитиране на държавни ценни книжа е била „редовност и предвидимост“.

Тези скорошни интервенции може да накарат инвеститорите да се притесняват повече, че Министерството на финансите сега ще действа по-опортюнистично и непредсказуемо. Ако в даден ден министърът на финансите може да промени правилата, тогава участниците на пазара ще поискат да бъдат компенсирани за този риск.

Струва си да се отбележи и значителното несъответствие между подходите на Бесент и председателя на Федералния резерв Кевин Уорш по отношение на финансовите пазари. От една страна, Бесет публично постави под въпрос преценката на пазара относно нивото на дългосрочните лихви. Той отбеляза по време на скорошно интервю, че „има много основни фактори, които пазарът не разглежда... ние вярваме, че доходността не отразява фундамента.“

Още по темата

Опитът на Бесент да укроти дълговите пазари съживи търговията с обезценка

Финансовият министър на САЩ сигнализира обратни изкупувания за 4 млрд. долара

Подходът на Уорш

От друга страна Уорш не иска да съобщава рамката или намеренията си за паричната политика на финансовите пазари, за да избегне замърсяване на сигнала, който пазарите изпращат. И не изглежда обезпокоен от покачването на дългосрочната доходност. Всъщност на последната си пресконференция той изглеждаше доволен, че доходността на облигациите затяга финансовите условия, като по този начин върши част от работата на Федералния резерв.

И така, кое е водещото? Бесент и Уорш се ангажираха Министерството на финансите и Федералният резерв да си сътрудничат по-тясно. Това изглежда по-трудно за постигане, когато философиите им по отношение на пазарите изглеждат коренно различни.

Основният проблем е, че покачването на доходността на средносрочните и дългосрочните държавни облигации повишава разходите за обслужване на дълга, което изостря фискалните проблеми на страната. А влошаващите се фискални перспективи, от своя страна, водят до по-високи рискови премии и разходи за финансиране. Но начинът да се справим с това не е манипулиране на пазарите, а предприемане на стъпки за ограничаване на големите и хронични бюджетни дефицити. В противен случай, въпреки тези интервенции, в крайна сметка ще имаме пълномащабна фискална криза. Това изисква предприемане на действия, които:

- Дават възможност на икономиката да расте по-бързо (напр. увеличаване на количеството и качеството на труда и капитала). По-бързият растеж генерира повече данъчни приходи.

- Увеличават данъчните приходи чрез подобряване спазването на данъчното законодателство и разширяване на данъчната основа. Трудно е да се види как подобни схеми за избягване на данъци, като например отклоняването на корпоративни приходи от интелектуална собственост към чуждестранни центрове с по-ниски данъчни ставки и увеличаването на базата на капиталовите печалби при наследяване, което позволява на богаташите да предпазят големи суми от данъчно облагане, правят икономиката по-ефективна вместо негативните последици за данъчните постъпления и проблемите, които подобни резултати повдигат относно равенството.

Контролират разходите. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, разбира се. Намаляването на разхищението, измамите и злоупотребите е демагогия, а не реална стратегия.

- Реформират социалното осигуряване, за да се постави на много по-стабилна дългосрочна финансова основа.

Интервенциите, които наблюдаваме, са отклонения. Проблемът е много по-дълбок и заслужава по-сериозно внимание. Когато Бесент казва, че можем да се справим с дълговото си бреме от 40 трилиона долара чрез растеж, това не е надеждна стратегия или решение, а пожелателно мислене.

Още по темата

Обратните изкупвания на Бесент лекуват симптомите, а не финансовия проблем в САЩ

Министърът на финансите Скот Бесент започва да изглежда отчаян