При Тръмп, обръщането на САЩ към Азия прави обратен завой

Тъй като няма последователна или дори осезаема стратегия в геополитиката, Доналд Тръмп неволно обърна посоката, в която вървеше американската външна политика през последните три президентски администрации, включително първата му. Още два завоя се случиха тази седмица в Азия.

Едното е буквалната промяна в курса на USS George Washington, един от 11-те активни самолетоносача на Америка. Сега той се отдалечава от Далечния изток и се насочва към Близкия изток, където ще замени друг самолетоносач, USS Abraham Lincoln, който изпълняваше задължения в неспечелената война на Тръмп срещу Иран и на който условията са станали толкова лоши, че някои моряци са се опитали да скочат зад борда.

За пореден път САЩ пренасочват ресурси от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, както вече направиха, когато изпращаха оскъдни боеприпаси на запад. Засега Америка изобщо няма да има самолетоносач в Далечния изток.

Толкова за пренасочването от запад на изток, предвидено (макар и никога осъществено) от администрациите на Барак Обама, Тръмп 1.0, Джо Байдън и дори Тръмп 2.0 в самото му начало.

Вторият шокиращ фактор е внезапното решение на Тръмп да намали военните учения с Южна Корея, които имаха за цел да усъвършенстват съвместната отбрана на двата съюзника в случай на нападение от Северна Корея. Ако ученията не бяха започнали, той щеше да ги отмени.

По някакъв начин Тръмп обърна този полуостров, както и целия свят, с главата надолу: Той смята Ким Чен Ун, един от най-лошите диктатори на планетата и най-сериозните заплахи за световния мир, за „незаплашителен и уважителен“. Едновременно с това той нарича военните учения, които собствената му американска армия е планирала, както прави всяка година, „напълно неподходящи и враждебни“.

Тръмп е ясен относно мотивацията си. Далеч от това да играе шах в каквото и да е измерение, той се цупи: Той помоли Южна Корея да помогне в борбата с войната, която той започна в Персийския залив, а Южна Корея имаше дързостта да каже „Не, благодаря!“.

По този и по толкова много други начини епичната глупост на Тръмп да стартира „Епична ярост“ сега ще засенчи и компрометира всяка връзка, съюз и стратегическа цел, които Америка би могла да развие, ако в Белия дом царуваше далновидност, а не раздразнителност.

В обобщение: Тръмп отслабва способността на Америка да възпира Китай от заплахи към Тайван (де факто, ако не и де юре съюзник) и Филипините (съюзник по договор). Той също така е склонен да се съобразява с Пхенян, който в днешно време има договор за взаимна отбрана с Русия и изпраща войски да се бият срещу Украйна, и който (за разлика от Иран) не само има, но и бързо разширява ядрения арсенал.

И той продължава да пренебрегва най-близките съюзници на Америка, в този случай Сеул, с който САЩ имат договор за взаимна отбрана. Подобно на Токио и няколко партньори от НАТО, Южна Корея сега трябва да планира „най-лошия сценарий“ - при който САЩ се отказват от договорните си задължения в случай на атака - и да обмисли изграждането на собствен ядрен арсенал.

За по-голяма сигурност Тръмп също така продължава да заплашва да бомбардира други партньори и приятели, най-скоро Оман. И той постоянно води икономическа война срещу почти всички тях с тарифите си.

Объркани ли сте? Имайте малко съчувствие към онези стратегически настроени членове на администрацията, които сега трябва да шикалкавят, за да обяснят каквото току-що се е появило в профила на президента в Truth Social.

Един от тях е Елбридж Колби. Той е заместник-министър на отбраната (което означава политически мислител) в Пентагона и е прекарал години в изразяване на мнението, че САЩ трябва да намалят военното си присъствие в Близкия изток и Европа, за да се подготвят за съревнованието, което ще бъде най-важно през този век: това между САЩ и Китай, които се борят за господство в Тихия океан.

Колби беше категоричен - както всъщност са и Националната стратегия за сигурност и Националната стратегия за отбрана на администрацията, за чието изготвяне той помогна - че това означава да се подготви Америка да може да „откаже“ (което означава да отблъсне) всяка китайска агресия по Първата островна верига, която се простира от Япония и Окинава през Тайван и Филипините до Борнео.

Когато обаче разговаря с журналисти напоследък, Колби изведнъж става предпазлив относно това дали Тайван изобщо е част от тази островна верига. (Къде можеше да отиде?) Преминавайки през Югоизточна Азия този месец и изправен пред въпроси навсякъде относно намаляващите ангажименти на Америка, той отчаяно се вкопчи в нова фраза „гъвкав реализъм“, в която „гъвкав“ изглежда означава „каквото и да публикува шефът след малко“.

Дори републиканските стратези, стига да не са в настоящото правителство, все повече признават, че това е равносилно на интелектуален фалит. САЩ трябва „да използват военни ресурси, за да защитят първата островна верига, като същевременно насърчават съюзниците да правят повече в собствената си защита“, отбелязва Ричард Фонтен, главен изпълнителен директор на Центъра за нова американска сигурност (и ветеран от националната сигурност, съветвал покойния сенатор Джон Маккейн): „Добре. Но как се вписват действията във Венецуела, Иран и евентуално Куба в картината?“

Не се вписват. Всъщност президентът се предава на забавен каданс пред най-заплашителните противници на Америка. И очевидно дори не разбира, че точно това прави.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за американската дипломация, националната сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.

Още по темата

Средните сили ще продължат да се обединяват срещу САЩ

На Тръмп не му останаха лесни външнополитически победи

Без дипломация, моля, ние сме американци

Европа търси съюз с Южна Корея като застраховка срещу натиска от Китай