Светът трябва да има думата относно Ормузкия проток

В този момент дали и кога Ормузкият проток ще се отвори отново зависи до голяма степен от Иран. Управлението на критичния воден път обаче не би трябвало, пише агенция Bloomberg в редакционен коментар.

Перспективите за споразумение за възстановяване на нормалния трафик през Ормузкия проток остават в най-добрия случай мъгливи. Преценявайки, че САЩ не желаят и може би не могат да ескалират военно, иранските лидери изглеждат окуражени: Някои добавят невъзможни условия, като например забрана за преминаване на американски военни кораби през пролива, към вече обширния списък с искания, включени в меморандума за разбирателство, сключен през юни. Междувременно Белия дом се надява, че морската му блокада в крайна сметка ще насърчи по-смекчена позиция на Техеран.

Дори компромис обаче не би решил въпроса как протокът ще се управлява в дългосрочен план. Иран обсъжда споразумение с Оман, което временно би очертало входящ маршрут по иранското крайбрежие и изходящ такъв близо до бреговете на Оман. Корабособствениците биха се договорили с властите в тези страни и евентуално биха могли да плащат доброволни „такси за услуги“, по модел на подобно споразумение в Малакския проток. Централен пояс в протока ще бъде разминиран и предназначен за бъдещ трафик.

Още по темата

Саудитски кораби обикалят цяла Африка заради хутите

Л. Кючуков: Ормуз е по-силен ресурс за Иран дори от ядрената му програма

САЩ: Иран използва морски мини, за да насочва корабите към свои води

Контрол на Иран и Оман върху Ормуз е недопустим

Оставянето на съдбата на водния път само на тези две страни би било грешка. Каквито и да са условията на първоначалното споразумение, Иран с течение на времето ще бъде изкушен да блокира преминаването на определени кораби и да изисква допълнителни такси, дори само за да утвърди авторитета си. Малкият Оман би имал малко лостове за противодействие.

Задължителните плащания биха могли да противоречат на Конвенцията на ООН по морско право и на обичайното международно право, създавайки прецедент, който други биха могли да използват. Прекаленото прилагане на мерките би било вредно и за Иран: прекомерните такси и повтарящите се блокажи само ще ускорят усилията за заобикаляне на критичния участък, да не говорим за риска от връщане към бойни действия.

Вместо да отправя още заплахи Белия дом трябва да изгради по-широк консенсус, че всяко решение за пролива трябва да е в съответствие с международното право и да бъде одобрено от Международната морска организация на ООН.

Според разваления меморандум от юни, най-пряко засегнатите държави - другите крайбрежни държави от Персийския залив - вече е трябвало да бъдат консултирани. Но Китай (който осъществява около 95% от външната си търговия по море), Европа (приблизително 74%), Япония (повече от 99%) и други също печелят много от запазването на международните водни пътища отворени за корабоплаване. Всички те би трябвало да искат да видят споразумение, което избягва нови и дестабилизиращи прецеденти и което поддържа известен международен натиск върху Иран да се съобрази с него.

Разбира се, тези държави ще имат и различна степен на ентусиазъм да помогнат на САЩ да се измъкнат от блатото. Европейските държави може би са в по-добра позиция да водят натиск ООН да играе роля в определянето на окончателния статут на пролива и да търсят съгласието на Китай. Пекин пък ще трябва да балансира злорадството (и собствения си противоречив опит в спазването на морското право) с дългосрочния си интерес от запазване на надежден и безпрепятствен поток от петрол и газ през пролива.

Търсенето на международна подкрепа не е първият инстинкт на настоящата администрация на Белия дом, която се подиграва на слабостите на „основания на правила“ глобален ред и защитава военната сила. Сега, след като се е сблъскала с военните ограничения, може би е добре да преосмисли стойността на правилата.

Още по темата

Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака

Иран е решен да контролира Ормуз

Иран и Оман подготвят споразумение за транзитните такси в Ормуз