Бумът на европейските акции прикрива една по-мрачна истина
Европейските акции поскъпват, но това все по-малко отразява състоянието на самата европейска икономика
Редактор: Ивета Червенякова
Европейските фондови пазари процъфтяват. Но това не означава, че същото важи и за Европа. Традиционно залогът за европейските акции всъщност е залог за растежа навсякъде другаде.
Компаниите в Stoxx Europe 600 - който е нараснал с около 12% тази година - реализират почти половината си приходи извън континента, според собствениците на индекса. При американския S&P 500 делът на приходите от чужбина е под 30%.
Това отчасти е добра новина. Европейският съюз е дом на световни лидери в луксозните стоки, фармацевтиката и машиностроенето, които произвеждат стоки, търсени по целия свят.
Проблемът е, че състоянието на европейския фондов пазар никога не е било особено добър показател за здравето на икономиката на континента, а още по-малко за местното търсене на стоки и услуги.
Американският фондов пазар в момента е доминиран от шепа технологични компании, докато Европа разполага с „капиталоемки компании с ниска степен на остаряване“ - утвърдени представители на старата икономика. Затова периодите на ентусиазъм или песимизъм около изкуствения интелект временно правят единия или другия пазар по-привлекателен.
Но именно тази динамика показва, че разликата между САЩ и Европа е много по-дълбока от секторната структура на пазарите им. Обикновено решенията на инвеститорите за европейските акции се определят от случващото се извън континента, а не от промени в самата Европа.
Например машиностроителните компании, които доставят основно оборудване за центрове за данни, като френската Schneider Electric SE, се възползват от манията по изкуствения интелект. Търсенето на това оборудване обаче идва от САЩ и Азия.
През изминалите десетилетия глобалният успех на европейския бизнес прикриваше постепенното движение на блока към вътрешна стагнация.
Бизнес лидерите и техните акционери бяха достатъчно доволни, което позволяваше на европейските политици избор след избор да избягват трудните решения за увеличаване на вътрешното търсене. Темпът на растеж на блока, който е близо 1% през последната година, е по-точен ориентир от Stoxx Europe 600.
Разбира се, натискът за реформи изглежда се засилва, но той се представя като въпрос на суверенитет и индустриална конкурентоспособност, а не просто като въпрос на национален просперитет, както би било в САЩ. И този нов стремеж към промяна се появи едва след като икономическите и военните заплахи от Китай и Русия станаха невъзможни за пренебрегване.
Европейските лидери все още не са отговорили на основния въпрос: Какво точно ще задвижи техните икономики? Досега отговорът по подразбиране е: „Растежът навсякъде другаде.“ Но какво ще стане, ако това спре да работи?
Достатъчно е да погледнем как Китай губи интерес към германските автомобили. В близко бъдеще европейските компании може да не успяват да продават чанти в Шанхай, лекарства за отслабване в Охайо или турбини на развиващите се пазари - било заради традиционния протекционизъм, било защото компании извън Европа започват да произвеждат тези стоки и оборудване също толкова добре.
Когато това се случи, лидерите на континента няма да имат друг избор, освен да намерят начин да създадат собствена икономическа динамика, вместо да внасят растеж отвън.
Инвеститорите вече изпреварват политиците. Откакто президентът Доналд Тръмп обяви първата серия от мита през април 2025 г., европейските акции на компании, ориентирани към вътрешния пазар, изпреварват значително тези на компании с глобална насоченост. Разликата между двете групи се движи между 10 и 7 процентни пункта през тази година.
Да, доларът е по-слаб, което натоварва европейските износители. Но по-важният мотив е песимизмът на инвеститорите: те се опасяват, че геополитическият завой на Тръмп може да откъсне глобалните компании на ЕС от държавите, в които в момента реализират толкова голяма част от приходите си.
Разбира се, има и няколко повода за оптимизъм. Възможно е по-високите разходи за инфраструктура и отбрана да стимулират вътрешното търсене. Стремежът на континента към стратегическа автономия би трябвало да укрепи вътрешните вериги на доставки. А по-умереният европейски капитализъм и уважението към правилата и закона изглеждат по-привлекателни в ерата на Тръмп.
Каквото и да се случи, европейските политици вече не могат да заобикалят проблема. Континентът застарява, страда от липса на увереност и е прекомерно регулиран. Следващият голям импулс за растеж обаче ще трябва да дойде от вътрешното търсене.
Просто да отворят държавните хазни вече не е вариант. Както посочи Европейската централна банка, само Германия разполага с достатъчно средства, които може да похарчи, а настоящите планове за разходи в еврозоната ще добавят съвсем малко към растежа.
Анализаторите на ЕЦБ мрачно предупреждават за продължаваща загуба на глобален пазарен дял от страна на компаниите в единния пазар.
В продължение на десетилетия след Втората световна война Европа растеше чрез възстановяване. След това го правеше чрез износ, а накрая - чрез заеми.
В тестето ѝ е останал само един коз: 450-те милиона души, които все още живеят в нейните граници. Ако едногодишното възраждане на акциите на компании, ориентирани към вътрешния пазар, трябва да продължи, ЕС трябва да помогне на гражданите си да станат по-склонни да пазаруват, по-смели предприемачи и по-патриотично настроени инвеститори.
Ако успее, след десетилетие именно европейските потребители ще движат напред нейните корпорации - и самия континент.
Михир Шарма е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е старши сътрудник на Observer Research Foundation в Ню Делхи и автор на „Рестарт: Последният шанс за индийската икономика“.