Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Американският бизнес плати за достъп и политическо влияние при администрацията на Тръмп, но политическата среда се променя
Обновен: 14 August 2026 | 17:05
Редактор: Антон Груев
Brunswick и Echelon Insights попитаха регистрирани избиратели в края на юни какво биха казали на главните изпълнителни директори на американските компании, ако имаха възможност. Само 3% споменаха нещо, свързано с политиката. Преди главните изпълнителни директори да си отдъхнат, същото проучване ги попита за даренията за новата бална зала в Белия дом на президента.
Това се оказа най-вредното нещо, което една компания може да направи, по-лошо дори от откритата подкрепа за политиките му, с нетен негативен резултат от 37 процентни пункта.
Сметката за използването на пари за купуване на политическо влияние скоро ще бъде представена, а главните изпълнителни директори, които смятат, че най-сигурният курс е да стоят извън политиката, ще установят, че вече са я подписали.
Това е проблем, пред който е изправена всяка голяма компания в Америка, и всъщност става дума за три проблема.
Първият е настоящата администрация, която показа, че е готова да нанесе реални щети на всяка компания, която не се съобразява с нейните желания. Вторият е обществото, което наблюдава как компаниите реагират. Третият е този, който следва да заеме Белия дом и ще наследи същата власт, заедно с досието кой какво и колко е платил. Това, което защитава една компания от първия проблем, влошава позицията й спрямо другите два.
Нека започнем с причините за случващото се, като отбележим, че няма закон, който да ограничава сумата, която президентът може да събере за нестопанска организация като фонда за балната зала или президентската му библиотека, а в повечето случаи не се изисква публично разкриване на самоличността на дарителите.
The Wall Street Journal съобщи на 30 юли, че президентът Доналд Тръмп се обажда на своята организаторка на дарения почти всяка вечер, за да пита кои компании са издали чекове и кои не са, че често й казва да увеличи исканата сума до 50 млн. долара и че й предоставя имената, често на хора, които току-що са се срещнали с него.
Ръководители на компании описват ситуацията така, че са разбирали, че парите им купуват достъп. От главен изпълнителен директор, чиято сделка за сливане е била обект на проверка, не са искали дарение, защото е подкрепял политиката на президента. Имало е един правилен отговор и главният изпълнителен директор го е знаел.
Чековете се изписват бързо, но щетите са постоянни. Белият дом публикува списъка с дарителите за балната зала през октомври. Amazon.com Inc., Apple Inc., Microsoft Corp., Alphabet Inc., компанията майка на Google, Meta Platforms Inc., Lockheed Martin Corp. и Palantir Technologies Inc. са сред тях, заедно с Харолд Хам, основател на Continental Resources.
Парите на Google са минали по различен път. Компанията майка на Google уреди делото на Тръмп срещу нея заради спирането на акаунта му в YouTube срещу 24,5 млн. долара, от които 22 млн. долара са отишли за балната зала. Сенатор Елизабет Уорън, демократ от Масачузетс, и конгресменът Дейв Мин, демократ от Калифорния, изпратиха през декември писма до седем компании, които имаха висящи пред администрацията антитръстови въпроси, и публикуваха отговорите месец по-късно.
Amazon например заяви, че от август 2025 г. води разговори с групата за набиране на средства относно размера на даренията и за планираната вечеря за дарителите.
След това ситуацията се промени. Партията, с която бизнесът избра да работи, сега е дълбоко непопулярна, а демократите имат предимство да поемат контрола над Камарата на представителите на междинните избори през ноември. Но избирателите не възприемат бизнеса като невинен наблюдател.
Brunswick ги помоли да поставят различни индустрии по политическия спектър и петролът и газът получиха 52 пункта в посока на Републиканската партия, банковият сектор - 27, а технологичният - 19. Шейсет и пет процента от същите тези избиратели заявиха, че бизнесът трябва да бъде политически неутрален, и са стигнали до извода, че не е.
Нито пък бизнесът ще намери много защитници, защото мишената на американската политика срещу елитите се промени. Когато онлайн изданието с прогресивна насоченост The Argument анкетира 3000 регистрирани избиратели в края на юли и попита кои хора се считат за елит, преподавателите не попаднаха в тази категория (малко съм засегнат). Нито журналистите. Милиардерите обаче бяха, и то с огромна преднина, следвани от знаменитостите и в по-малка степен от избраните представители и ръководителите на компании.
Когато Gallup попита американците на кои институции имат доверие, големият бизнес изпревари само Конгреса и телевизионните новини. В продължение на десетилетие обществото наблюдава как богатството се превръща в политическа власт и е направило очевидния извод.
Третият проблем е този, за който компаниите са мислили най-малко. Властта, която направи тази администрация достатъчно привлекателна, за да си струва да бъде плащано за нея, няма да остане при нея. По делото Trump v. Slaughter Върховният съд постанови, че президентът може по всяко време да отстранява комисарите на независими агенции, отменяйки прецедент, който е в сила от 1935 г.
Федералната търговска комисия прилага около 80 закона, обхващащи почти всяка част от икономиката, и сега се отчита пред Белия дом, както и SEC, FCC и Националният съвет по трудови отношения. Съдия Нийл Горсъч беше още по-конкретен.
Една компания може да отблъсне едно разследване на FCC, каза той, но след това попита дали „бизнес, който не е на почит пред партията, контролираща Белия дом“, би могъл да преживее и правило на FTC, забраняващо една от дългогодишните му практики, вътрешно производство на OSHA и обвинение за престъпление, което SEC току-що е обявила. И той пишеше в подкрепа на решението! Това, което този президент може да направи за вас, следващият може да направи срещу вас.
Ето защо тихият вариант е по-неизгоден, отколкото изглежда. Мълчанието не ви купува нищо. Досието е публично, а Конгресът вече разполага с писмата. Твърдението насаме, че не сте имали избор, струва толкова, колкото и цената му. „Това беше изнудване, но получих това, за което платих“ няма да бъде прието като защита от никого.
Това, което може да проработи, е ясно да се покаже, че преживяното е било толкова лошо, че бизнесът е готов да се откаже от възможността да купува услуги в бъдеще. Всяка компания може да каже, че е мразила процеса. Само компания, готова да загуби възможността да го повтори, казва нещо, което си струва да бъде чуто. Надеждните сигнали са скъпи сигнали.
Най-важното политическо оръжие на бизнеса са били парите. Натискът за ограничаване на влиянието им е единственият ход, който изглежда по един и същ начин пред акционерите, клиентите и бъдещия Конгрес.
Администрацията на Тръмп промени правилата на американската политика, а бизнес общността се възползва от данъчни облекчения и дерегулация. Сметката скоро ще бъде представена и ще бъде много по-голяма от дарение за бална зала.
Демократите може и да не спечелят през ноември, но досието не изтича, оръжията не изчезват и който и да държи Белия дом и Конгреса следващия път, ще ги завари да чакат и ще има възможност да напише новите правила. Как ще изглеждат те ще зависи от това дали бизнесът ще бъде в стаята, а цената за влизане е да каже нещо сега, докато думите му все още струват нещо.
Гаутам Мукунда е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ корпоративният мениджмънт и иновациите. Той преподава лидерство в Йейл и е автор на „Незаменимо: когато лидерите наистина имат значение“.