Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед

Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш започна мандата си трудно. Основният проблем е нежеланието му да споделя вижданията си за това как би променил паричната политика при промени в икономическите перспективи.

Отказът от предварителни насоки за бъдещата политика е желателен, но прехвърлянето на паричната политика към финансовите пазари не е жизнеспособна стратегия.

Ако централната банка търси насоки от пазарите, а пазарите търсят насоки от централната банка, очакванията за политиката стават неопределени, което води до по-голяма несигурност, объркване, по-високи рискови премии и загуба на доверие във Фед.

Но проблемите на Уорш са много по-сериозни. Той подкопава доверието в себе си с начина, по който говори за инфлационната цел на Фед. На пресконференцията си в края на юли Уорш намекна, че индексът на личните потребителски разходи (PCE) може да отпадне като основен показател за инфлацията на Фед още през януари.

„Кой знае, следващия януари, какво бихме могли да кажем за стратегията“, заяви той. „Подозирам, че работните групи може да имат какво да добавят.“

Изборът на инфлационен показател поставя под въпрос ангажимента към ценовата стабилност

Уорш продължи, като посочи критиката на Лукас и закона на Гудхарт като причини, поради които даден показател за инфлацията може да стане по-малко полезен, след като бъде официално утвърден като цел на Фед.

Макар че не разбирам напълно тази аргументация, знам, че внушението, че Фед може да промени целта си, преди да достигне равнището от 2% според PCE, не е добър начин да се затвърди ангажиментът към ценовата стабилност.

Още по темата

Кевин Уорш разтревожи инвеститорите с евентуално нови измерители за инфлацията

Подходът на Кевин Уорш към политиката на Федералния резерв е дълбоко погрешен

Освен това Уорш не помага на собствената си позиция, като не обяснява кои са основните двигатели на инфлацията и как паричната политика влияе върху инфлационните резултати.

Например дали основната тенденция при инфлацията, ако се изключат краткотрайните шокове от страна на търсенето и предлагането, е следствие от недостиг на работна сила спрямо търсенето? Или е паричен феномен, свързан с размера на баланса на Фед, растежа на паричното предлагане и количеството ликвидност във финансовата система?

Уорш поставя под въпрос традиционната връзка между пазара на труда и инфлацията

Уорш изглежда скептичен към традиционната рамка на кривата на Филипс, според която прекалено затегнатият пазар на труда води до по-висока инфлация. Той отбелязва, че ценовата стабилност и високата заетост не са непременно несъвместими.

Макар да признава значението на инфлационните очаквания, той не е обяснил какво ги определя и каква е ролята на действията на Фед за тяхното формиране. Изглежда, че в крайна сметка оставаме с тезата, че инфлацията зависи от инфлационните очаквания, а те от своя страна зависят от доверието във Фед, че ще предприеме действия за овладяване на инфлацията. Рамка, която не включва съвкупното търсене и предлагане, не е убедителна.

Още по темата

Калъмлъ-Озкан за плановете на Фед за инфлацията

Фед е под натиск да повиши лихвите заради нов риск от инфлация

Балансът на Фед и паричното предлагане също остават част от картината

Изглежда, че Уорш отдава известно значение на размера на баланса на Фед и на темпа на растеж на широките парични агрегати.

Забележително е, че последният Доклад за паричната политика на Фед до Конгреса включва параграф, който подчертава темпа на растеж на широкия паричен агрегат M2, макар едновременно с това да отбелязва, че „е трудно да се измери паричният запас в съвременната икономика“.

Междувременно Уорш остави отворена възможността свиването на баланса на Фед да окаже достатъчно силно ограничително въздействие, за да позволи на централната банка да понижи краткосрочните лихвени проценти.

Според Дъдли фокусът върху паричните агрегати допълнително замъглява картината

За съжаление, това само допълнително замъглява картината. При настоящия режим на парична политика, в който растежът на кредита и паричните агрегати се определя от целевото равнище на краткосрочния лихвен процент на Фед, връзката между растежа на паричното предлагане и икономическата активност е още по-слаба, отколкото е била в миналото.

Освен това при сегашния режим на изобилни резерви темпът на растеж на широкото парично предлагане е по-скоро следствие от промените в търсенето на кредити и икономическия растеж, отколкото фактор, който ги определя.

Докато Фед запази режима на изобилни резерви, което изглежда вероятно, по-малкият баланс на централната банка едва ли ще окаже съществено ограничително въздействие върху икономическата активност.

Докато Уорш не изясни вижданията си, доверието във Фед ще остане под риск. Това ще увеличи вероятността инфлационните очаквания да се отклонят от добре закрепените си равнища, което ще затрудни още повече задачата на Фед да постигне ценова стабилност.

Бил Дъдли, колумнист в Bloomberg Opinion, е бил президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк от 2009 до 2018 г. Той е председател на Brentton Woods Committee, а от 2019 г. е директор без изпълнителни функции в швейцарската банка UBS.

Още по темата

Мусалем от Фед: Икономиката на САЩ е устойчива

Фед помрачава ралито при облигациите на развиващите се пазари