Как трябва да изглеждат централните банки на 21 век?

Нужно е да им бъде позволено да работят с ясни мандати и да комуникират директно, без страх от несправедлива критика

16 August 2026 | 18:24
Обновен: 16 August 2026 | 18:24
Автор: Дениъл Мос
Редактор: Петър Нейков
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Независимостта на централните банки служи добре на световната икономика в продължение на почти 50 години, но сега законодателите искат да ограничат възможностите на монетарните власти.
  • Политиците са обвинявани в опити да ограничат автономността на централните банки, като някои искат да имат думата по паричната политика или твърдят, че централните банки са превишили правомощията си.
  • Централните банки трябва да запазят своята независимост и доверие, за да се справят ефективно с икономическите предизвикателства.

В продължение на почти 50 години, откакто тогавашният председател на Федералния резерв Пол Волкър показа огромна смелост, като повиши лихвените проценти до 20%, за да победи високата инфлация, независимостта на централните банки служи изключително добре на световната икономика. Тя отприщи исторически просперитет и изглади циклите на бум и спад. Този успех – и властта, дадена на монетарните власти – дойде и с цена, която според законодателите сега се дължи.

Централните банки, действайки независимо от електорални цикли, за да управляват икономиката, свършиха отлична работа в реагирането на колебанията в цените и заетостта, както и на сериозните колебания на капиталовите пазари. Но не винаги са правили всичко както трябва. Те закъсняха със справянето с банковата криза от 2007-2009 г., поддържаха лихвените проценти твърде ниски твърде дълго в следващите години, което доведе до твърдения, че са надули балони на финансовите и жилищните пазари, и позволиха на инфлацията да им се изплъзне, когато икономиките се отвориха отново след пандемията от Covid-19.

Освен това го има и предполагаемото превишаване на правомощията. Централните банкери са обвинявани, че използват прехвалената си автономия, за да оформят националните подходи към въпроси, които по-скоро принадлежат на парламентите и кабинетите, като например околната среда, социалното равенство и държавното управление.

Политиците може да настояват, че подкрепят независимостта на централните банки, но сега искат да се откъснат от това какво могат да правят монетарните власти, как могат да го правят и кога могат да го правят. И все пак, аргументите за свобода за прилагане на политики никога не са били по-силни. Способността на централните банки да действат решително, когато други държавни органи не успяват, е от съществено значение за навигирането през век, който се оформя от популистки политици, решени да подчинят всяка власт, която в момента е извън техния контрол.

Атаките

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска думата по паричната политика. Анди Бърнам, новият премиер на Обединеното кралство, твърдеше, когато беше кмет на Манчестър, че страната е подчинена на пазарите на облигации, което е имплицитно критикуване на Английската централна банка (АЦБ). (Бърнам оттогава се стреми да звучи по-пазарно ориентирано.)

Междувременно, възходящият антисистемен блок на Найджъл Фараж се е прицелил в АЦБ. Евроскептиците настръхват от огромния обхват на Европейската централна банка; Крайнодесните кандидати, за които анкетите показват инерция, искат политиката да отразява местните приоритети, а не нуждите на целия регион. Дори водещите лидери са намерили начини да спънат отделните централни банки. Нова Зеландия отхвърли исканията за финансиране от Резервната банка и я лиши от част от отговорностите.

Това е опортюнизъм в най-лошия му вид. Ако централните банки станат подчинени на политически императиви, инфлационните очаквания вероятно ще станат нестабилни, лихвените проценти ще бъдат склонни към по-големи колебания, а доверието на инвеститорите - по-крехко. Историята предлага урок за това какво се случва при липса на независимост.

През 70-те години на миналия век, период, характеризиращ се с периодични рецесии и нарастваща инфлация, предшествениците на Волкър смятаха проблемите за непреодолими. Във Великобритания лихвите се покачваха и падаха драстично - понякога в рамките на 24 часа - преди Уайтхол в крайна сметка да отстъпи контрола на АЦБ.

Отчетността

Централните банки не могат да бъдат безотчетни. Те получават своите правомощия от парламентите; независимостта не е даденост, тя трябва да бъде заслужена. За да бъде свободна да маневрира и ефективно да изпълнява своите роли - от първостепенно значение е поддържането на ценова стабилност – централната банка се нуждае от разбирането на обществеността, тя да ѝ се доверява и да подкрепя нейните решения. На практика това означава подлагане на чести прегледи, нещо, което длъжностните лица са склонни официално да приветстват, но насаме го гледат с безпокойство.

Разследването на прогнозите на АЦБ, проведено от бившия председател на Федералния резерв Бен Бернанке през 2024 г., беше добър пример. То разкри недостатъци в прогнозите и комуникациите на банката, недостатъци, които нейният ръководител обеща да отстрани. Забележителен доклад от 2023 г. за Резервната банка на Австралия установи, че институцията е твърде изолирана и заключи, че тя би могла много по-добре да представи своя подход на обществеността. Мандатът на Банката на Канада се подновява на всеки пет години, като последната оценка ще бъде завършена през следващите месеци.

Приемането на подобни оценки с непокътнати основни отговорности е ключът към устойчивостта и независимостта през 21-ви век. Ако една парична система беше проектирана от нулата, тя би притежавала много от атрибутите на най-добрите централни банки: висока степен на свобода на действие при преследване на цели, възложени ѝ от законодателните органи, известна като оперативна автономност; ясни цели, подлежащи на редовно фино настройване, и лост за извънредни ситуации, който им позволява да действат извън своите правомощия по време на кризи - наречете го военновременна икономика.

Необходимо е да има консенсус в рамките на политическата и финансовата система относно това каква е тяхната роля, ограниченията на този обхват и кога тези ограничения могат да бъдат отменени в извънредни ситуации. „В свят, където условията стават все по-трудни, предизвикателството вече не е просто да се поддържа правна независимост, а преди всичко да се запази доверието, необходимо за нейното упражняване“, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в реч на 28 май.

Доверието

Повече от всякога икономиките се нуждаят от централни банкери, които излъчват доверие. Инфлационните шокове може да станат по-чести и инвеститорите са все по-загрижени, че законодателите нямат стратегия за устойчиво управление на нарастващите бюджетни дефицити. Тревогата е, че централните банки могат да бъдат инструктирани директно да подпомагат държавните заеми, подход, известен като монетизиране на дълга, който не е бил одобряван при липса на извънредни ситуации.

Вече виждаме признаци на това безпокойство на световните пазари на облигации, където доходността скочи до многогодишни върхове. Скокът повиши разходите по заеми за правителства, компании и потребители.

Докато независимостта не стана широко разпространена през 90-те години на миналия век, много икономики бяха управлявани от правителства и бяха подложени на редуващи се периоди на главоломна експанзия, последвана от болезнени свивания. Предоставянето на част от правомощията на централните банки не беше предназначено да премахне подобни колебания, а да ги изглади и, когато се случиха сривове, да разчисти последствията.

За Анди Халдейн, бивш главен икономист на АЦБ, кулминацията бяха годините между триумфа на Волкър и световната финансова криза, която отбеляза фундаментален разрив. „Политическото и общественото доверие беше ерозирано“, каза ми той.

Кризата и пандемията размиха границите между фискалната и паричната политика, като централните банки закупиха огромни количества държавни облигации. Тези радикални интервенции, макар и оправдани предвид перспективата за колапс на световната икономика, отведоха политиците в области на бизнеса и финансите, в които преди се страхуваха да стъпят. До края на 2021 г. Федералният резерв, ЕЦБ, АЦБ и Японската централна банка (ЯЦБ) бяха закупили общо активи на стойност 57 трилиона долара, голяма част от които държавен дълг.

В десетилетието преди фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. през 2008 г. те бяха около 10 трилиона долара. Целта беше да се подкрепят финансовите системи на най-значимите икономики в света чрез инжектиране на пари и понижаване на дългосрочните лихви, когато официалните краткосрочни лихви вече бяха близо до нулата. Но в крайна сметка това ги оплете във фискалната политика и затрудни оттеглянето на стимулите.

Волкър знаеше твърде добре, че може да бъде подкопан от Конгреса и Белия дом, ако станат твърде недоволни. В интервю за книгата „Голямата инфлация и нейните последици“ от Робърт Дж. Самюелсън, той казва, че Федералният резерв „е предназначен да бъде независим от тесни политически интереси. Но... не можете просто да правите нещо, което е извън границите на разбираемото за хората, защото няма да бъдете независими много дълго, ако го направите.“

Разбира се, министърът на финансите на САЩ Скот Бесент твърди, че Федералният резерв е превишил мандата си, като е поел твърде много задачи, има прекомерно доверие в своите модели и се е превърнал в раздута бюрокрация. Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш повтори настроенията на Бесент, добавяйки, че централната банка се е отклонила от ключовата си роля за справяне с инфлацията, впуснала се е неразумно в държавна дейност и се е захванала със справяне с неравенството и изменението на климата.

Подобни твърдения, макар и да съдържат елемент на истина, са и егоистични. Паричните власти бяха насърчавани от други клонове на правителството да се намесват в забранени области, когато са били необходими безпрецедентни стъпки. Твърде често критиката е пропита от идеология или е на практика обсесивни опити за преразглеждане на решения, с които законодателите не са били съгласни. Това от своя страна кара защитниците на статуквото да се окопаят. Образува се порочен кръг. Залогът обаче е твърде висок.

През цялата история, когато не са били прекомерно ограничени, централните банки са обслужвали националните интереси по креативни начини. Банката на Англия финансира войни срещу Франция, а кредиторите в Амстердам поддържат паричен поток към холандската Източноиндийска компания. Те притежават добитък и авиокомпании и се превръщат в дипломатически играчи. Те дори изпращат агенти на място, за да контролират цената на лютите чушки в Индонезия.

Определянето на цената на парите е една от най-важните функции на всяка държава. Но това няма да е всичко, което централните банки трябва да изпълняват. Световната икономика е изправена пред огромни предизвикателства през 21-ви век. Политиците се нуждаят от ясни мандати, делегирани от обществеността, за да действат бързо, а понякога и със сила. Те трябва да комуникират ясно и да си сътрудничат, когато е уместно, и да не се страхуват, че ще бъдат несправедливо критикувани, когато допуснат грешки. Те са наети от представители на народа, за да си свършат работата. Нека правят това.

Дениъл Мос е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за азиатските икономики. Той е бивш изпълнителен икономически редактор в Bloomberg News.