Недостигът на боеприпаси в САЩ е глобална катастрофа

Изглежда, че Доналд Тръмп е бесен на Пийт Хегсет. Неотдавна президентът все още го хвалеше, че неговият мачо министър на отбраната „обича войната“, включително войната, която Тръмп започна с Иран. Сега тази война се оказва невъзможна за печелене и сякаш няма край.

Затова Тръмп, изливайки разочарованието си в Кемп Дейвид, е искал да разбере защо Хегсет го е подвел, като не му е обяснил по-рано, че САЩ - кой би могъл да предположи? - изчерпват боеприпасите си.

Всички би трябвало да сме ядосани на Хегсет заради прекомерното представяне на „леталността“ като цяло и на войната срещу Иран в частност. Но трябва да сме още по-гневни на Тръмп, който като върховен главнокомандващ е дал заповедта за започването на този погрешно замислен конфликт.

Още по темата

Войната с Иран изчерпва "Пейтриът" с такава скорост, че заплашва Украйна

Ракетната математика на Иран: Дронове за $20 000 срещу Patriot за $4 милиона

И двамата можеха да се вслушат в който и да е от многото съветници, които биха могли да подложат сценариите на „червен екип“ и да посочат какво може да се обърка - от затварянето на Ормузкия проток от Иран до изчерпването на американските боеприпаси.

Най-важният съветник, както се оказва, изрично е предупредил за последния риск. В дните преди американско-израелската атака срещу Иран през февруари Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете и най-високопоставеният американски военен, е изразил тревога от недостига на определени видове боеприпаси при продължителен конфликт. Тръмп го е пренебрегнал.

Американските запаси се топят

Сега започват да излизат числата и те са мрачни. Както съобщи Reuters, американската армия е изразходвала „почти всички“ свои глобални запаси от високоточни ударни ракети. Сред тях са ATACMS, съкращение от Army Tactical Missile Systems, произнасяно „attack ’ems“, както и по-новите, още по-точни и с по-голям обсег Precision Strike Missiles (PrSM). Запасите от Tomahawk, крилати ракети, изстрелвани от кораби или подводници, също намаляват.

Още по темата

Иран разчита на евтини дронове: стратегия или признак на разпад в командването

RTX ускорява производството на ракети Tomahawk след критики от Тръмп

Същото се отнася и за отбранителните ракети, известни още като прехващачи. Центърът за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон аналитичен център, изчислява, че САЩ са изразходвали около две трети от ракетите Patriot и почти половината от системите Terminal High Altitude Area Defense. THAAD, както се съкращава названието им, свалят приближаващи балистични ракети в атмосферата или дори извън нея.

Разбира се, Пентагонът сега оказва натиск върху производители като Lockheed Martin и Raytheon да произведат много повече от тези ракети - и то спешно. Въпреки това ще са необходими години, за да бъдат възстановени американските арсенали.

Какви тогава са последиците от този нов и ненужен недостиг? Ето един непълен списък, който обхваща всичко - от тактическите до стратегическите последици.

Най-непосредственият ефект е ограничаването на възможностите на Тръмп за военна ескалация, ако преговорите с Иран, които според него се водят зад кулисите, не доведат до резултат. Недостигът очевидно вече е допринесъл за решението му да се откаже от мащабен удар, който беше заплашил да извърши този месец.

Още по темата

Американската доминация на бойното поле е заплашена

Безспирните ирански атаки поставят САЩ под натиск да защитават Персийския залив

Ако Тръмп иска да възобнови масираните бомбардировки, но армията разполага с малко ракети за удари от сушата или морето на голямо разстояние, самолетите ще трябва да поемат атаката. За целта обаче те ще трябва да летят близо до или над целите си, където иранците ще имат по-големи шансове да ги свалят. А Тръмп не може да си позволи рязко увеличаване на американските жертви, които вече са 18 загинали и стотици ранени.

Същата логика важи и за отбранителните ракети. Ако Тръмп ескалира конфликта, противникът ще отвърне, като атакува американски бази в Близкия изток или американски съюзници като държавите от Персийския залив и Йордания. При ограничени доставки на прехващачи САЩ ще трябва да решат какво да защитят и по необходимост какво да оставят без защита.

Наскоро наблюдавах военно учение, организирано от Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон, в което участниците трябваше да вземат точно такива решения. Всеки компромис и всеки възможен изход бяха мрачни.

Недостигът засяга и съюзниците

На стратегическо равнище Близкият изток очевидно не е единственият възможен театър на военни действия. Очаква се САЩ да поддържат глобално военно присъствие. Те трябва например да възпират Китай от нападение срещу Тайван или Филипините, които са съюзник на САЩ по силата на договор.

На Корейския полуостров САЩ трябва да възпират Севера дори да мисли за нов опит срещу Юга и за разпалване на Корейската война, която официално никога не е приключвала.

А Вашингтон все още, въпреки отделни прояви на обратното, е най-важният член на НАТО и следователно трябва да е готов да възпира Русия - която вече води хибридна война срещу европейски държави от НАТО - от навлизане например в балтийските държави.

Дори без подобна ескалация американският недостиг на ракети вреди на Украйна, която се надяваше да купи повече американски оръжия с европейски средства, за да се защитава от постоянните атаки на Москва. Сега просто няма да останат много оръжия, ако изобщо останат.

Не твърдя, че Пекин, Пхенян или Москва ще разгледат недостига на американски ракети изолирано и ще дадат заповед за откриване на нови фронтове в конфликт, който впоследствие би заплашил да се превърне в световна война. Но едва ли им е убягнало от вниманието, че САЩ, които някога френски външен министър нарече „хиперсила“, сега изглеждат значително отслабнали във военно отношение - почти без въздух и почти без боеприпаси.

Тръмп, както е обичайно за него, се опитва да отхвърли като фалшиви новини съобщенията за разочарованието си от Хегсет и кризата с боеприпасите, като твърди, че „всичко е било изключително“.

Реалността, както я описва Кори Шейк, ветеран от Съвета за национална сигурност по време на предишна републиканска администрация, е, че „далеч от това да е открил нов начин за водене на война, Тръмп просто е открил нови начини да губи“.

Запасите от боеприпаси са само един от показателите за катастрофа, чийто мащаб постепенно започва да се изяснява. Тръмп може да обвинява Хегсет и останалите си подчинени колкото иска. Това, което би трябвало да признае, но няма да го направи, е, че именно той е предизвикал глобална катастрофа.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за американската дипломация, националната сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.