Съюзът на автократите става още по-силен

Китай, Русия, Иран и Северна Корея се обединяват срещу САЩ

11 August 2026 | 08:00
Автор: Хал Брандс
Редактор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg
  • Русия помага на Иран да атакува американски бази в Персийския залив, а Украйна атакува ирански кораб в Каспийско море, за да наруши стратегическата търговия между Москва и Техеран.
  • Връзките между противниците на САЩ, включително Северна Корея и Иран, се развиват от десетилетия, но тенденцията към враждебно обединяване се ускори рязко през 2022 г., когато Русия нападна Украйна.
  • Отношенията между противниците на САЩ са транзакционни и се движат от споделена враждебност към американската мощ, като страните си предоставят взаимно помощ, технологии и военна подкрепа, за да противодействат на влиянието на САЩ.

Русия помага на Иран да атакува американски бази в Персийския залив. Украйна атакува ирански кораб в Каспийско море, за да наруши стратегическата търговия между Москва и Техеран. Носят се слухове, че Китай се готви да продаде на Иран противовъздушна отбрана и че Северна Корея може да изпрати повече войски в подкрепа на войната на Русия срещу Украйна.

Взети поотделно, тези инциденти изглеждат като изолирани. Взети заедно, те разкриват сгъстяващата се мрежа от връзки между противниците на САЩ - и контурите на един опасен свят, пълен с преплетени съперничества и войни.

Връзките между противниците на САЩ датират от десетилетия. Северна Корея и Иран обменят ракетни технологии от 80-те години на миналия век. Днешните отношения между Русия и Китай се развиват от 90-те години на миналия век. Но тенденцията към враждебно обединяване се ускори рязко през 2022 г., когато Русия нападна Украйна.

Това нахлуване се случи веднага след като руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин подписаха своето стратегическо партньорство „без ограничения“. И след като агресията на Путин не проработи, излагайки Русия на международна изолация и риск от пълно поражение, тя катализира ново сътрудничество между автократични приятели.

Китай стана най-важният съучастник на Путин, като погълна търговията, забранена на западните пазари, и доставяше технологии, които са в основата на руската отбранителна индустрия. Иран предостави дронове и експертиза за тяхното използване. Северна Корея изпрати боеприпаси, ракети и дори войски, за да подкрепи затруднените сили на Москва.

Войната на Путин е подкрепена от цяла автократична коалиция. Но тези взаимоотношения са само транзакционни, а плащането идва под формата на помощ, която тече в обратната посока.

Русия подкрепи Иран срещу САЩ, като даде на Техеран точни координати за американските съоръжения и уроци как да направи атаките с дронове и ракети – от вида, който безмилостно организира срещу Украйна – по-разрушителни. Москва също така помогна на хутите, ирански марионетка, когато те опустошаваха корабоплаването в Червено море през 2024 г.

Путин достави чувствителна технология за военната индустрия на Северна Корея, като същевременно защити Пхенян от санкции. Пекин се възползва от руски висококачествени военни стоки, като например усъвършенствана противовъздушна отбрана и технологии за заглушаване на подводници. Добавете и други разрастващи се взаимоотношения - като китайската помощ за ракетната индустрия на Иран - и ще получите сложна мрежа от връзки между световните ревизионистки сили.

Повечето от тези взаимоотношения не са официални съюзи: Те нямат гаранциите за сигурност, които САЩ отдавна предлагат на своите приятели в Европа и Азия. Напрежението е широко разпространено дори в рамките на продуктивните взаимоотношения: руските националисти негодуват срещу икономическата и стратегическа зависимост на страната си от Пекин, както и срещу схващането, че Москва се е превърнала в младши партньор на Китай.

Но тази ос на ревизионистите е споена от споделена враждебност към американската мощ и водените от САЩ съюзи, които ограничават техните виждания за разрастване. И както и да наречем тези взаимоотношения, те влошават много от стратегическите проблеми на Америка.

Западът се бори да принуди Русия да приеме прекратяване на огъня или по друг начин да спре атаките срещу Украйна, докато Путин има подкрепата на други автократи. Предизвикателствата пред свободата на корабоплаване в тесните водни пътища около Арабския полуостров стават още по-смъртоносни от руската помощ за Иран и хуитте - може би стратегическо отмъщение за помощта на Америка за Украйна.

Китайското и руското покровителство защитават Северна Корея, докато тя непрекъснато обновява все по-заплашителните си ракетни и ядрени арсенали. Междувременно най-сериозната заплаха, пред която е изправен Пентагонът - засилващото се предизвикателство на Китай към баланса на силите в западната част на Тихия океан - се увеличава от чувствителната военна технология, която Путин предоставя на Пекин.

Ревизионистките държави също си помагат взаимно по-малко директно, като разпръскват вниманието и ресурсите на Америка. Хищническите действия на Москва и Техеран пречат на САЩ да се съсредоточат върху Тихия океан. Ако в този регион избухне война, Китай ще извлече огромни ползи от намаляването на американските запаси от боеприпаси и военна готовност, причинени от поредните конфликти на Америка в Близкия изток.

Пекин и Москва също се опитват, чрез съвместни военни учения на места от Източнокитайско море до Арктика, да сигнализират нещо още по-зловещо: Че биха могли да работят заедно в следващата криза или война между велики сили.

Книжните стратези твърдят, че САЩ могат да се измъкнат от този проблем, като изпълнят „обратния Кисинджър“ – намалявайки напрежението с Русия, за да се концентрират върху Пекин. Но няма лесен отговор на проблема с вражеското сближаване: Дори ако тези отношения са транзакционни и недоверчиви, основното сближаване на интересите е дълбоко. И когато автократичните лидери наблюдават способността на Иран да се бори със САЩ до патова ситуация, издръжливостта на Русия във войната в Украйна и нарастващата сила и увереност на Китай, те биха могли да заключат, че геополитическият импулс е на тяхна страна.

Най-доброто, което САЩ и техните съюзници могат да направят, е да укрепят военните си способности и връзките на сътрудничество. И все пак, докато военните разходи се увеличават в целия демократичен свят, стратегическото сближаване рязко спада – заедно с вярата в американската компетентност и лидерство. Цената на този спад само се увеличава, докато автократичното сближаване става все по-изразено.

Все още не преживяваме всепоглъщаща буря от вида, която измъчваше човечеството през Втората световна война. Но САЩ и техните съюзници са изправени пред нещо само сравнително по-малко зловещо и предизвикателно: епоха на заговорнически ревизионисти и сближаващи се конфликти по целия свят.

Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и изтъкнат професор в Училището за висши международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“.