Саудитска Арабия може да прекрати господството на хутите в Червено море

Рияд сформира военноморска коалиция, за да възстанови реда в жизненоважното за корабоплаването море

6 August 2026 | 20:22
Обновен: 7 August 2026 | 08:24
Автор: Джеймс Ставридис
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • В коалицията на Саудитска Арабия влизат от големи морски сили като Египет, Турция и Пакистан до малки, но способни морски сили на Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания
  • Саудитците трябва да поемат водещата роля, а логистичната подкрепа от базите им в Червено море ще бъде гръбнакът на усилията
  • Забележително отсъстващи от коалицията са Обединените арабски емирства, които разполагат с няколко десетки военни кораба
  • Коалицията ще разчита на помощна на САЩ и Европейския съюз чрез военноморската му мисия в региона „Аспидес“

Ормузкият проток не е единственият воден път в Близкия изток, който е под заплаха – в Червено море жизненоважното корабоплаване се нарушава от ирански проксита – хутите в Йемен. Сега Саудитска Арабия, най-силно засегнатата страна от заплахите на хутите срещу търговското корабоплаване, сформира военноморска коалиция, за да възстанови реда във водния път.

Как ще изглежда тази нова група и какви са вероятните и възможности? Може ли тя да бъде по-ефективна в поддържането на свободното плаване в Червено море, отколкото бяха САЩ в защитата на корабоплаването през Ормузкия проток? И дали Америка и нейните европейски съюзници неизбежно ще трябва да играят роля в нея?

Гражданската война в Йемен бушува от над десет години, а Саудитска Арабия (и Обединените арабски емирства) периодично участва в боевете срещу бунтовниците хути. Сега Иран иска да окаже по-голям натиск върху саудитците, САЩ и Израел, затова насърчава хутите да блокират и да заплашват с атаки саудитски супертанкери, превозващи суров петрол на юг, през протока Баб ел-Мандеб, или на север, през Суецкия канал. Тези кораби превозват значителен процент от петролните продукти в света, до 15%, откакто започна кризата в Ормузкия проток, и по този маршрут се осъществяват до 30% от контейнерните превози.

Плавал съм многократно по Червено море. Обикновено това е спокоен етап в пътуването от Средиземро море към претоварения и динамичен Персийския залив. Когато бях капитан на разрушител през 90-те години на миналия век, тези около 1300 морски мили около Арабския полуостров бяха отличен момент за планиране и подготовка за боеве. Трудно беше да си представя, че някой ден тези води ще станат толкова опасни.

Кой участва в коалицията и с какви способности разполага?

Саудитската коалиция събра интересна комбинация от партньори. Според съобщение след среща миналата седмица в Рияд 14 от близо 50 страни и организации, присъствали на нея, са се присъединили към нея. Те варират от големи морски сили, включително Египет, Турция и Пакистан, до група от малки, но способни морски сили от арабските страни, сред които Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания.

Военноморският флот на арабските страни от Персийския залив е доказал в учения и операции под ръководството на САЩ и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, че се справя добре, когато страните работят заедно. Но тъкмо саудитците трябва да поемат водещата роля, а логистичната подкрепа от базите им в Червено море ще бъде гръбнакът на усилията.

Саудитска Арабия разполага с над 30 съвременни военни кораба, обслужвани от добре обучени моряци, включително фрегати с управляеми ракети, корвети и патрулни кораби. Въздушните ѝ сили разполагат със специализиран морски компонент и силно хеликоптерно крило. Но проблемът е, че саудитските кораби са разделени между източен флот в Персийския залив и западен флот, базиран в Джеда, на Червено море. Засега тя ще трябва да се задоволи с последния.

Египет, който има голям интерес доходоносните маршрути през Суецкия канал да остаат отворени, разполага с може би най-големия военноморски флот в арабския свят, включващ два хеликоптероносача от клас „Мистрал“ и осем подводници.

Турция разполага с много модерен флот за открито море, който включва поне десет дизелови подводници, 17 фрегати и девет корвета. Огромният ѝ десантен кораб TCG Anadolu е смятан за първия в света оперативен носител на дронове и притежава значителни способности за командване и управление. Той би могъл бързо да бъде разположен през Суецкия канал, за да служи като флагман на операцията в Червено море.

Пакистан, който често сътрудничи с абарските страни от Персийския залив по военни и други въпроси, разполага с десет фрегати с добри размери и способности за противовъздушна отбрана, пет модерни дизелово-електрически подводници и способна ескадрила за морско патрулиране. Кувейт, който разполага със значителен флот от високоскоростни патрулни кораби, и Бахрейн, който има две фрегати клас „Оливър Хазард-Пери“, преди това част от военноморкия флот на САЩ, са ограничени от блокадите в Ормуз.

Големите отсъстващи

Забележително отсъстващи от коалицията са Обединените арабски емирства, които разполагат с няколко десетки военни кораба, включително модерни корвети и патрулни кораби, подходящи за патрулиране в Червено море. Но Саудитска Арабия и ОАЕ са в конфликт от няколко години, а ОАЕ в момента трябва да се справят с иранските атаки с ракети и дронове. Оман, който често посредничи в конфликтите в Близкия изток, също не се е присъединил.

Как би работила тази коалиция? На първо място ще бъде осъществена мащабна операция по събиране на разузнавателни данни, чрез които да се създадат карти на оперативните модели на хутите от Баб ел-Мандеб до централната част на Червено море и за проследяване на изстрелването на ракети и дронове от тях. Това би могло да се постигне най-добре с помощта на американската сателитна мрежа и военноморската мисия на ЕС в региона „Аспидес“.

Следва създаването на централизирана разузнавателна операция – на борда на Anadolu или на сушата, в саудитската военноморска база в Джеда. Тя би могла да бъде съставена от опитни офицери от военноморските сили и морската пехота от цялата коалиция, като САЩ и ЕС предоставят офицери за връзка, които да подпомагат координацията на многонационалния щаб. Този оперативен център ще организира реакции в реално време и дългосрочно планиране, както и ще контролира въздушното движение за самолетите за морско патрулиране.

След това идва най-практическата стъпка – разгръщнатето на високоскоростни патрулни катери, които да подпомагат организирането на огромните танкери в конвои. Всяка група ще разполага и поне с една фрегата с управляеми ракети. Самите търговски кораби биха могли да вземат на борда си малки отряди за отбрана, може би рота от десетина моряци или морски пехотинци начело с лейтенант, въоръжена с ракетни системи за противовъздушна отбрана, изстрелвани от рамо, и картечници калибър .50 за отблъскване на нападатели.

Необичайната коалиция би трябвало да е способна да извърши всички тези задачи, ако се ръководи добре от саудитците с известна помощ от САЩ и ЕС. Въпросът е дали само този морски подход би бил достатъчен, за да възпре хутите и иранските им поддръжници. Ако не, следващата стъпка биха били въздушни атаки срещу бази на хутите на сушата, което крие риск от ответни действия и ескалация. Западният фронт във войната с Иран става все по-напрегнат, въпросът е дали саудитците и новите им партньори ще успеят да успокоят обстановката достатъчно, за да запазят отворено Червено море.

Ставридис е почетен декан на Факултета по право и дипломация Флетчър в университета Тъфтс. Той е член на управителните съвети на Aon, Fortinet и Ankura Consulting Group.