Великобритания заличава наследството на Викторианската епоха

Великобритания става все по-трудна за разбиране. Познатите характеристики на страната днес са изчезването на политическата стабилност, емоционалната сдържаност, обществения ред и нейната някогашна безупречна държавна администрация. „Миналото е друга страна.

Там правят нещата по различен начин“ - това е запомнящото се първо изречение на Л. П. Хартли в романа му „Посредникът“ от 1953 г. В днешното Обединено кралство тази фраза по-скоро описва настоящето.

Най-добрият начин да разберем какво се случва е да погледнем към викторианска Англия. Викторианците наследяват държава, смятана за една от най-корумпираните и безнравствени в Европа - „луда, злонамерена и опасна“ - и я превръщат в образец на ефективност. Те водят война срещу „Старата корупция“ - системата на покровителство и непотизъм, която стои в основата на управлението през XVIII век - и я заменят с открита конкуренция и по-честно управление.

Те създават ефективни организации, понякога частни, понякога обществени, които осигуряват водоснабдяване, канализация и обществен транспорт. Те повишават общото морално равнище, намалявайки случаите на извънбрачни раждания, пиянство и безредици. Страната е много по-добро място, когато кралица Виктория умира през 1901 г., отколкото през 1837 г., когато е коронясана.

Страната постепенно се отказва от постиженията на викторианската епоха

Днес сме свидетели на мащабно разрушаване на тези постижения - понякога съзнателно (нали викторианците са били империалистични сноби?), понякога случайно, но винаги без достатъчно внимание към последствията, които настъпват, когато унищожиш социалния капитал, изграждан в продължение на два века.

Тревожен пример е завръщането на „Старата корупция“ в съвременни форми. В новата си книга „Корумпираното кралство: изчезващата почтеност на Великобритания - и как можем да я възвърнем“ Робърт Барингтън, бивш ръководител на антикорупционната организация Transparency International (TI), описва разпространението на злоупотребите във Великобритания.

Той говори за „реална корупция в сърцето на някои от ключовите ни институции“ и посочва затворите, спорта и правоприлагащите органи - особено Лондонската полиция, където има „много доказателства“ за системни нарушения и „опасни връзки с организираната престъпност“.

Още по темата

Анди Бърнам изпитва носталгия по 70-те години на миналия век преди Тачър

Първият ден на Бърнам на поста срина британските облигации

Великобритания губи позиции в международните оценки за корупция

Великобритания се е понижила в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International - от осмо място през 2017 г. до двадесето място през миналата година. Камарата на лордовете в британския парламент прилича на възродена безскрупулност от преди Викторианската епоха, допълнена с корупционните практики на XXI век.

Политиците редовно възнаграждават близки съюзници, дарители, ласкатели и дори роднини с места в горната камара на парламента, като им предоставят не само почетно звание, но и правото да гласуват по законодателството до края на живота си.

Всяка реформа на Камарата на лордовете - като премахването на наследствените места - улеснява министрите да я запълват със свои приближени.

Движение на съмнителни капитали

Великобритания създаде нов елит, съставен от международни адвокатски кантори, политически консултанти, PR компании, бивши депутати и бивши специални съветници на правителството. Най-безскрупулните от тях действат като „финансови посредници“ за някои от най-съмнителните олигарси в света.

Националната агенция за борба с престъпността изчислява, че около 100 млрд. паунда годишно се изпират чрез и в рамките на Великобритания или чрез корпоративни структури, регистрирани в страната. Това донесе на столицата различни прозвища през последните години - от „Лондоград“ до „Лондонистан“.

Местната власт също не е имунизирана срещу злоупотреби

Местното управление също далеч не е безупречно. През 2015 г. граждански изборен съд установи, че кмет на район в Източен Лондон е спечелил поста чрез корупционни практики, обяви избора му за невалиден и му забрани да се кандидатира отново за срок от пет години.

По-късно той се върна в местната политика и през 2022 г. отново беше избран на предишната си длъжност.

Разпадането на институциите подкопава викторианския модел на управление

Втори пример за отказа от викторианското наследство е отслабването на големите британски институции, започвайки от постоянната бюрокрация.

Държавната администрация днес изпитва трудности при набирането на кадри, които преди е можела да приема за даденост. Някога елитното Министерство на външните работи дотолкова е отслабнало, че неотдавнашен британски посланик в Париж е изпитвал затруднения да говори френски.

Институционалната независимост на Уайтхол - свещен принцип на викторианските реформи - се разрушава чрез намеса от страна на всеки министър-председател, който управлява в момента, както и чрез преминаването на висши държавни служители към частния сектор.

Още по темата

Линтън Кросби: Има висока икономическа тревога във Великобритания, част 1

Д. Василев: Великобритания прахоса Брекзит

Обществените морални стандарти също се отдалечават от викторианския период

Друго отклонение от разцвета на Викторианската епоха е в сферата на морала. Британците замениха сексуалната сдържаност с разпуснатост.

Сред малкото значими приноси на страната към интернет икономиката е OnlyFans - порнографски сайт, който позволява на клиентите да взаимодействат със своите „звезди“. Една от най- известните жени във Великобритания е Бони Блу, която твърди, че е правила секс пред камера с повече от хиляда мъже в рамките на 12 часа.

В същото време депутат от Лейбъристката партия води кампания 2026 г. да бъде обявена за „лято на секса“, за да се насърчи по-открито и продължаващо през целия живот сексуално образование.

Не става дума за връщане към Викторианската епоха, а за възстановяване на нейната сериозност

Не твърдя, че трябва да гледаме носталгично към Викторианската епоха или да се опитваме да върнем часовника назад към един напълно различен свят. Във викторианска Англия е имало много проблеми, започвайки с лицемерието и империализма.

Уилям Гладстон прочуто се самонаказвал с камшик, след като канел проститутки за религиозни разговори. Висшите държавни служители са прилагали своите умения върху завладени народи.

По-скоро призовавам да възстановим моралната сериозност на предците си, заедно с техния стремеж към реформи.

Великобритания подценява мащаба на собствената си институционална криза

Британците проявяват забележително самодоволство относно своето положение, въпреки две десетилетия политически сътресения. Те продължават да вярват, че страната им по принцип е честна държава.

Те смятат, че ако изобщо съществува корупция, тя е ограничена до другия политически лагер.

Киър Стармър дойде на власт, като осъждаше скандалите около консерваторите, но веднага след като се установи на поста, прие хиляди паунди под формата на дрехи, билети за концерт на Тейлър Суифт и посещения на конни състезания.

Ние забравяме как изглеждат почтеността и високите стандарти.

Ейдриън Улдридж е колумнист по глобални бизнес теми за Bloomberg Opinion. Бивш автор в списание Economist, той е автор на книгата „Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят“.

Още по темата

Кметовете във Великобритания ще получат дял от данъка върху доходите

М. Белчев: Политиките на Бърнам засега са сравнително плахи и недостатъчно ясни

Кралският колеж в Кеймбридж затяга контрола след обвинения в сексуален тормоз