Световният ред се пренарежда на фона на отслабващото влияние на САЩ

Преди седмица-две пътувах със самолет от Шотландия заедно с група американци, които очевидно се връщаха от голф. Тъй като един от тях носеше бейзболна шапка с надпис MAGA, изглеждаше логично да предположа, че са играли на игрището на Доналд Тръмп там. Бяха весела, шумна компания и се радвам, че са си прекарали добре.

Но езикът на тялото им не подсказваше никакво усещане за факта, че живеем в свят, в който великата им държава вече не е харесвана или - което е много по-важно - не й се вярва заради политиката и поведението на нейния президент. Всъщност множество държави правят всичко възможно да се пренастроят към тази нова реалност.

Много социологически проучвания показват, че дори Китай вече се възприема като по-предвидим и следователно по-надежден партньор от Америка. Главозамайващо широк кръг от международни съюзи е в процес на пренареждане в Европа, Азия, Близкия изток и Латинска Америка.

Още по темата

Новият световен ред е удар срещу просперитета

Новият световен ред на Тръмп тласка Швеция към еврото

Мой близък приятел, високопоставен военен, който се върна миналата седмица от държавите в Персийския залив, ми разказа, че макар повечето регионални лидери публично да са предпазливи, насаме кипят от възмущение заради непохватното планиране и изпълнение на американската стратегия и най-вече заради неспособността на Вашингтон да ги защити достатъчно добре от Иран и от последиците от американско-израелските военни действия.

От Вашингтон непрекъснато се излива поток от небрежни, а понякога и откровено безразсъдни изявления. Последният пример е съобщението на Тръмп, че ще подкрепи саудитска гражданска ядрена програма и програма за обогатяване на уран. По-късно това обещание беше смекчено с публикация в социалните мрежи, както президентът често прави.

Засега обаче никой не знае дали САЩ действително ще изпълнят подобен безотговорен ангажимент с потенциално огромни последици.

По същия начин, след десетилетия, през които подкрепата за независимостта на Тайван беше безспорен елемент от американската външна политика, днес никой не би заложил как ще реагира Тръмп при евентуална китайска агресия.

Още по темата

Канада и Китай премахват търговски бариери – Карни обяви „нов световен ред“

Си приветства съюзници на САЩ, засегнати от новия световен ред на Тръмп

Нова книга на Айк Фрайман - Defending Taiwan: A Strategy to Prevent War with China - обръща внимание на засилващото се демонстриране на военна сила от страна на Пекин, включително морското учение Justice Mission 2025, проведено през декември, както и проверките на кораби, преминаващи край Тайван.

Фрайман твърди, че САЩ трябва да противодействат на подобни тактики на сплашване в "сивата зона", но няма признаци, че Вашингтон е готов да го направи. Същото важи и за желанието му да възпре незаконната експанзия на Пекин в Южнокитайско море.

Европа отговаря по-остро от Азия

Прави впечатление колко различно Европа и Азия реагират на администрацията на Тръмп. Европейците стават все по-гласовити в отговор на обидите и митата на президента. Това се видя особено ясно тази седмица, когато Франция разкритикува нарушенията на човешките права от страна на САЩ в Организацията на обединените нации, което доведе до напускане на американската делегация.

Въпреки това европейците, независимо от гръмките си изявления за стратегическа автономия и независима сигурност, остават нежелаещи да намалят социалните разходи, за да осигурят значително по-големи средства за отбрана.

В Азия картината е различна. Държавите, които насаме осъждат Тръмп, публично са много по-умерени. Доказателство за това са обещаните инвестиции на Южна Корея и Япония в САЩ. Общото разбиране е, че единствено Америка може да предложи надежден военен щит срещу Китай.

Демократичните държави в региона приемат като политическо перчене острите изявления срещу Тръмп на канадския министър-председател Марк Карни. Въпреки това тревогата им е толкова голяма, че Южна Корея сериозно обсъжда създаването на собствен ядрен възпиращ потенциал - перспектива, която би изглеждала немислима само преди десетилетие.

Още по темата

Триъгълникът САЩ–Русия–Китай чертае новия световен ред

Политиката на емоциите разрушава следвоенния световен ред

В целия Близък изток също се наблюдава пренареждане на съюзи и интереси, подхранвано отчасти от действията на Тръмп. В продължение на години саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман и президентът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед работеха в тясно сътрудничество.

Първите признаци на разногласия бяха различията в икономическите стратегии и подкрепата за противоположни страни в гражданските войни в Судан и Йемен.

След това през септември 2025 г. Израел извърши въздушен удар в Катар, при който бяха убити петима членове на "Хамас", които се бяха срещнали, за да обсъдят американско предложение за прекратяване на войната в Газа. Това беше възмутително нарушение на суверенитета на държава, която е част от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

САЩ обаче отказаха да осъдят Израел. Регионът възприе това като даване на зелена светлина от страна на Тръмп на Бенямин Нетаняху да действа както сметне за необходимо, независимо от цената за стабилността и международното право.

Само седмици по-късно Саудитска Арабия подписа отбранителен пакт с Пакистан - страна, която официално е противник на Израел. В момента Пакистан разполага 13 000 военнослужещи и ескадрила бойни самолети на саудитска територия. МБС проучва възможности за по-тесни отношения с Турция и Египет.

Още по темата

САЩ ускоряват подготовката за евентуален конфликт с Китай около Тайван

Руското учение "Запад" подхранва тревогата на НАТО след дроновете в Полша

Съществуват спекулации, че се оформя нова регионална коалиция, върху която Вашингтон не може да очаква да упражнява значителен контрол.

В Близкия изток съществува несъответствие между политиките на правителствата и мненията на техните граждани относно поведението на Израел спрямо палестинците и ситуацията в Персийския залив.

Обикновените хора се отдръпват от възприеманите като прекомерни действия на Нетаняху. Повечето арабски правителства обаче или не правят бизнес с Израел, или го правят единствено според собствените си интереси. Обединените арабски емирства поддържат тясно сътрудничество с Израел. Египет си сътрудничи по енергийни въпроси.

Ръководството на ОАЕ смята, че независимо от това какво ще направят или няма да направят САЩ в Близкия изток в бъдеще, Израел ще остане доминираща военна сила. Затова Абу Даби не си позволява лукса да мрази Израел. Неговите управляващи, както винаги, са прагматици.

Те очакват, че САЩ на Тръмп вероятно ще се опитат да се дистанцират от региона, когато бойните действия приключат, защото президентът е научил по трудния начин, че там няма много неща, които могат да увеличат личния му престиж. Те също така смятат, че израелската военна мощ остава най-добрата основа за дългосрочна коалиция за ограничаване на Иран.

Изключителният диапазон от противоречиви интереси, които се преплитат, беше допълнително илюстриран тази седмица, когато за първи път саудитски изтребители се присъединиха към американски самолети в удари срещу подкрепяни от Иран групировки в Ирак.

Латинска Америка търси алтернативи на Вашингтон

В други части на света много от същите дестабилизиращи сили също са се активирали, макар и с по-малко непосредствено тревожни последици. В Латинска Америка съюзници на Тръмп спечелиха избори в Перу, Чили и Колумбия, но държави, които някога са виждали в САЩ свой защитник, търсят алтернативни договорености, особено с Китай.

Пекин не показва интерес да поеме традиционната роля на САЩ като гарант на стабилността. Той търси единствено влияние, преди всичко икономическо, както и силата, която неговите финансови ресурси и присъствие носят.

Съществуват много противоречия в политиката на Вашингтон към Латинска Америка и последиците от нея. Президентът на Аржентина Хавиер Милей е най-близкият съюзник на Тръмп на континента. Спасителният пакет на Белия дом за 20 млрд. долара миналата година вероятно спаси икономиката на страната му. Въпреки това наскоро Милей определи китайците като "фантастични" партньори.

Много обикновени латиноамериканци, особено бразилците, изпитват силно недоволство от агресивните американски намеси. Резултатът от предстоящите търговски преговори на екипа на Тръмп с Мексико ще бъде решаващ за определянето на бъдещите отношения между двете държави.

Повсеместната тема по света е объркването относно това какво ще направят САЩ следващия път. Това почти не може да бъде избегнато, когато самият президент взема най-важните решения във външната политика според моментния си импулс.

Възпирането на противниците и съперниците може да бъде ефективна стратегия. Умиротворяването също има своите предимства. Но нито едното, нито другото работят, ако зад тях не стоят последователност на целите и убеждението сред приятели и врагове, че обещанията и заплахите са достоверни.

Днес и двете липсват.

Макс Хейстингс е колумнист в „Bloomberg Opinion“. Сред историческите му трудове са „Инферно: Светът във война, 1939–1945“, „Виетнам: Епична трагедия, 1945–1975“ и „Бездна: Кубинската ракетна криза, 1962“.

Още по темата

Тайван ще ограничи интернет, за да симулира война с Китай

Япония и Филипините изпитват търпението на Си за Тайван, а САЩ смекчават тона