Рискованият залог на Бърнам: Връщане към миналото вместо визия за бъдещето

Повечето министър-председатели от Лейбъристката партия започват управлението си, предлагайки визия за бъдещето. Тони Блеър обеща, че Новите лейбъристи ще дадат „нов живот“ на Великобритания чрез овладяване на глобалната икономика и съживяване на изтощените институции. Харолд Уилсън заяви, че ще преобрази страната в „бялата топлина“ на научната революция. Клемент Атли предложи нищо по-малко от един Нов Йерусалим.

Анди Бърнам, за разлика от тях, смята, че най-добрият път напред е погледът назад - стратегия, която може да бъде наречена „Ховис“ стратегия, по аналогия с известна телевизионна реклама от 70-те и 80-те години. Неговата водеща философия е обръщане на 40 години неолиберална приватизация, дерегулация и възхваляване на пазарния триумфализъм.

Той е по-заинтересован от инвестиции в автобуси, отколкото във високоскоростни железници. В първата си реч като лидер на Лейбъристката партия той посочи 84-годишния Нийл Кинок - представител на лявото крило преди ерата на Блеър - като свое политическо вдъхновение.

Последният британски премиер, който направи подобен ход с носталгията, беше последният човек от Кеймбридж, заемал този пост преди Бърнам - Стенли Болдуин.

Няма нищо лошо в погледа към миналото, но кое минало?

Няма нищо лошо в това да поглеждаш назад - макар че това е странна мания за човек, който сам се определя като прогресист.

Едмънд Бърк посочва, че обществото е договор между живите, мъртвите и онези, които още не са родени. Гьоте казва, че най-здравите общества имат едновременно корени и крила.

Проблемът на Бърнам обаче е, че той сякаш не знае кое точно „минало“ иска да върне към живот.

Това, което вече е наричано „армията на Анди“ - неговият кабинет плюс вътрешният му кръг - носи усещане за Новите лейбъристи. Той е заобиколен от представители на британския постблеъристки елит: хора, които са изучавали философия, политика и икономика или социални науки в Оксфорд, Кеймбридж и други елитни университети, след което са се насочили към Уестминстър или света на неправителствените организации (което за Лейбъристката партия почти е едно и също).

В кабинета има само един завършил научна специалност - Люси Пауъл.

Това ни напомня, че Бърнам е типичен продукт на Новите лейбъристи. Той изучава английска литература в Кеймбридж и бързо получава сигурен избирателен район и позиция в правителството на Блеър.

„Кул Британия“ отново: Бърнам и наследството на ерата Блеър

Неговите наклонности към „Кул Британия“ засилват това усещане.

Разбира се, неговият „умен манчестърски стил“ - сака, комбинирани с тениски и маратонки - представлява отклонение от задължителните елегантни костюми на екипа на Блеър (Гордън Браун дори носеше такъв по време на неформални събития).

Но има същия вкус към инди рока, същото желание да бъде в крак с младите.

Може ли да мине много време, преди Бърнам да покани единия или може би и двамата братя Галахър от Oasis на политически салон на „Даунинг стрийт“?

Между Блеър и Уилсън: завръщане към индустриалната държава

И все пак новият премиер изпитва ентусиазъм и към 60-те години - или поне към тяхната индустриална политика - което го поставя в противоречие с по-свободния пазарен подход на Блеър през 90-те и началото на XXI век.

Правителството на Уилсън създаде Министерство на технологиите, което да стимулира автоматизацията на производството, изготви Национален план за увеличаване на растежа, износа и производството и дори създаде Корпорация за индустриална реорганизация, която да изгражда национални шампиони чрез принудителни сливания.

Още по темата

Бърнам поема Великобритания

Великобритания планира да достави на Украйна нова балистична ракета през 2027 г.

Линтън Кросби: Има висока икономическа тревога във Великобритания, част 1

Горещата вълна доведе електроенергийната мрежа на Великобритания до предела ѝ

Идеите на Бърнам са по-слабо развити от тези на неговия също толкова страстен северняшки сънародник Уилсън - може би неизбежно, тъй като той току-що е дошъл на власт.

Но той подкрепя укрепването на производствения сектор, особено ако той създава стоки, които могат да се търгуват на международните пазари, както и използването на покупателната сила на държавата за подкрепа на местните индустрии.

Той дори твърди, че разполага с 10-годишен план за преобразяване на Великобритания, макар че все още не е разкрил никакви подробности.

Завръщане към индустриалното минало на Атли

Тази фиксация върху производството обаче дължи още повече на Атли - министър-председател от 1945 до 1951 г. - отколкото на Уилсън, тъй като последният е искал да преформатира британските фабрики чрез прочутата „бяла топлина“ на технологиите.

Великобритания на Атли все още е била глобална индустриална сила, която е виждала бъдещето си в укрепването (и консолидирането) на тази част от икономиката.

Производството е представлявало 36% от брутния вътрешен продукт през 1948 г., а работниците са били концентрирани в тежки индустрии като въгледобива, стоманодобива и корабостроенето.

Бърнам изглежда се въодушевява при споменаването на тези стари индустрии, не на последно място защото толкова много от тях са процъфтявали в северната част на страната. Той също така е силно привлечен от любимия икономически инструмент на Атли - национализацията, чрез която държавата поема контрола над множество компании след Втората световна война.

Той категорично подкрепя връщането на железниците и други приватизирани комунални услуги в публични ръце, въпреки че все още не е ясно какво точно означава „обществен контрол“ и дали иска да пресъздаде огромните бюрократични структури, които някога са управлявали британските комунални услуги.

Децентрализацията и носталгията по регионалната Великобритания

Стремежът на премиера да прехвърли политическа власт извън Лондон е също толкова ориентиран към миналото, колкото и любовта му към производството.

Последният път, когато този подход е работил във Великобритания, е бил преди Първата световна война и преди пробива на Лейбъристката партия - с нейното инстинктивно убеждение, че „джентълменът в Уайтхол знае най-добре“.

Тогава икономическите двигатели на страната са били разпределени из цялата държава.

Нюкасъл и Глазгоу са били големи центрове на корабостроенето. Ливърпул е оспорвал дела на британската столица в световната търговия.

Бирмингам е дал началото на т.нар. „общински социализъм“, като е създавал публични комунални компании и е инвестирал в впечатляваща библиотека и концертна зала.

Оттогава икономиката на страната постепенно се концентрира не само в сектора на услугите, но и в южната част на Великобритания, където има по-голям брой високообразовани работници и където се намират централите на големите компании, базирани на знания.

А експериментите с децентрализацията - първо при Блеър, а след това при консерваторите - доведоха до смесени резултати в най-добрия случай, предвид полукомичната корупция в основата на Шотландската национална партия и общата посредственост на местното управление.

Политически риск: „Назад към миналото“ като послание

Дали стратегията на Бърнам за поглед назад има смисъл от чисто политическа гледна точка, остава спорно.

От една страна, много британци смятат последните 40 години, а особено последните 20, за толкова разочароващи, че естествено започват да гледат назад към един по-добър свят.

От друга страна, „Атака назад!“ може да бъде обезкуражаващо политическо послание, особено за младите хора.

Но що се отнася до политиките, невъзможността да се избере между тези различни, понякога противоречиви, визии за миналото може да се окаже фатална.

Дали завършили хуманитарни науки привърженици на модела на Блеър, които никога не са работили в частния сектор, още по-малко в индустрията, са правилните хора, които да възродят производството?

Може ли да се децентрализира икономическата активност към провинцията, когато глобалната икономика се върти около водещи световни градове?

И подходяща ли е носталгията по стария индустриален ред в свят, който е революционизиран от изкуствения интелект?

Блеър и Тачър печелеха, защото гледаха към бъдещето

Маргарет Тачър и Тони Блеър успяха, защото насочиха своите политически стратегии към бъдещето.

Британският нов премиер, избран при странни обстоятелства за пост, който почти се е превърнал във временен, поема изключителен риск, като насочва страната си към миналото.

Ейдриън Уулдридж е глобален бизнес колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш писател в Economist, той е автор на „Аристокрацията на таланта: Как меритокрацията създаде съвременния свят“.

Още по темата

Британски бизнес ръководители настояват Бърнам да намали данъците

М. Мошелова: Бърнам ще трябва да балансира между социалните политики и бюджета

Анди Бърнам изпитва носталгия по 70-те години на миналия век преди Тачър

Бърнам обеща нов икономически ред в първата си реч, част 1

Бърнам обеща нов икономически ред в първата си реч, част 2