Страхът от президент Льо Пен вече променя политическите сметки на Германия

В Берлин все по-често обсъждат как евентуална победа на Марин Льо Пен на президентските избори във Франция през 2027 г. може да промени европейската политика, отбраната и отношенията между двете най-големи икономики в ЕС.

20 July 2026 | 14:11
Обновен: 20 July 2026 | 14:13
Автор: Лионел Лоран
Редактор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • В Берлин нарастват опасенията, че евентуална победа на Марин Льо Пен през 2027 г. може да промени баланса в Европейския съюз.
  • Германски политици и бизнес лидери все по-често обсъждат резервни сценарии и диверсификация на партньорствата по подобие на подготовката за Brexit.
  • Анализатори предупреждават, че Франция и Германия трябва да се съсредоточат върху икономическия растеж, вместо да изграждат политически бариери.

"Президентът на Франция е мой приятел, независимо кой заема поста." Това заяви германският канцлер Фридрих Мерц преди няколко месеца. Но какво ще стане, ако следващият президент се окаже крайнодясната Марин Льо Пен, известна с враждебното си отношение към европейската интеграция, противопоставянето си на допълнителната помощ за Украйна и нежеланието си да подкрепи усилията за овладяване на разрасналите се публични финанси на Франция?

Това е въпросът, който все по-често се задава в коридорите на властта в Берлин, където почти всеки разговор за френско-германските отношения неизбежно стига до социологическите проучвания. Те продължават да показват, че Льо Пен остава фаворит за победа на президентските избори през 2027 г., въпреки присъдата си за присвояване, която тя обжалва.

Победа на Льо Пен в Елисейския дворец би зарадвала Илон Мъск и Доналд Тръмп, но би разтърсила европейския проект в самите му основи. Макар че Национален сбор вече не настоява за излизане на Франция от ЕС, идеологията "Франция на първо място" предвещава сблъсъци с Брюксел по въпросите за бюджетните разходи, търговията и сигурността.

Освен това подобен развой би донесъл символична победа и на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) преди регионалните избори през септември, което може допълнително да увеличи натиска върху и без това нестабилната коалиция на Мерц.

Именно затова опасенията от президент Льо Пен вече затрудняват сътрудничеството между Франция и Германия в момент, когато Европа е изправена пред натиска на Доналд Тръмп, руските атаки с дронове и технологичния напредък на Китай, който подкопава останалата индустриална база на континента. Когато по-рано тази година беше прекратен проектът за изтребителя FCAS, рискът от Франция, управлявана от популисти, вече присъстваше в разсъжденията на германски представители.

При началото на разговорите за европейско ядрено възпиране тогавашният лидер на парламентарната група на Християндемократическия съюз Йенс Шпан заяви пред Politico, че Германия не би искала да разчита на Марин Льо Пен или Найджъл Фараж. А когато германският стартъп в сферата на изкуствения интелект беше придобит от канадската Cohere Inc. в сделка за 20 млрд. долара, някои представиха това като начин за намаляване на зависимостта от Франция.

Берлин вече мисли за сценарий "Льо Пен"

Настоящият обитател на Елисейския дворец Еманюел Макрон също има свои проблеми с Германия, която все по-уверено следва собствен курс и се стреми да оглави европейските класации по разходи за отбрана, без особено да се съобразява с останалите държави. Въпреки това е трудно Берлин да бъде обвиняван за по-прагматичния си подход към Париж, особено когато Льо Пен защитава политики като намаляване на пенсионната възраст от 64 на 62 години.

Докато Франция буксува в опитите си да овладее бюджетния дефицит, който може да достигне 7% от брутния вътрешен продукт до 2030 г., в Берлин все повече се чува мнението, че е време за резервен план по подобие на подготовката за Brexit.

Професорът от Берлинския университет за приложни науки Quadriga Тимо Лохоки заяви пред мен: "Вместо да разчита на пожелателно мислене по отношение на Франция, Германия трябва да се подготви за изграждането на нови съюзи и за диверсифициране на технологичните си партньори, за да намали риска."

Известна конкуренция между Франция и Германия е полезна, но рискът тя да прерасне във взаимно разрушителен процес нараства, както наскоро предупреди бившият германски вицеканцлер Йошка Фишер.

Задълбочаващият се дефицит на доверие е лоша новина за отношенията между две държави, които формират приблизително половината от брутния вътрешен продукт на еврозоната.

Изглежда, че и представителите на бизнеса споделят това мнение. Председателят на Airbus SE Рене Оберман призова Франция и Германия да сложат край на "индустриалния национализъм" в отбраната и да се съсредоточат върху дългосрочни стратегии в отговор на възхода на Китай.

Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено в момент, когато някои банкери вече говорят за Франция така, както преди говореха за Великобритания, и посочват операциите на своите институции във Франкфурт като защита срещу евентуален политически риск.

Общите проблеми на Франция и Германия

Възможно ли е през следващите месеци да надделее по-позитивен или по-прагматичен подход? В крайна сметка Марин Льо Пен в Елисейския дворец не е повод за шеги, но тя все още не е президент.

Освен това прикритото злорадство към разточителната бюджетна политика на Франция пренебрегва по-голямата картина. Проблемите на Франция са и проблеми на Германия - слаб икономически растеж, който засилва подкрепата за крайнодесните партии, и то не само заради имиграцията.

Фридрих Мерц заслужава признание за това, че постави под въпрос дългогодишни табута относно публичните разходи, но силата на AfD е симптом за структурните проблеми на Германия след десетилетия на зависимост - не от Франция, а от китайския износ, руската енергия и американската сигурност.

Според Bloomberg Economics германският брутен вътрешен продукт от 2019 г. насам изостава с цели 7% спрямо група сходни развити икономики.