ЕС трябва да се противопостави на Китай, за да защити свободната търговия

САЩ и Европейският съюз са в конфликт по отношение на търговските споразумения, конкурирайки се в определянето на бъдещата световна търговска система. ЕС се стреми да гарантира по-утвърдените правила, а САЩ – да наклонят двустранния търговски баланс в своя полза. Всяка страна има поуки за другата: САЩ би трябвало да помнят стабилността, сътрудничеството и споделените ползи, които са ги обогатили заедно с другите. ЕС би спечелил, като признае, както правят САЩ, че традиционните търговски правила вече не работят, когато Китай, втората по големина икономика в света, не ги спазва.

Търговските споразумения

През последните пет години ЕС подписа нови споразумения за свободна търговия с Нова Зеландия, Кения, Австралия, южноамериканските държави от Меркосур, Сингапур, Индонезия и Индия, и преразгледа предишните с Чили, Украйна и наскоро с Мексико. Заедно тези споразумения определят правила за близо една трета от световния БВП.

Споразуменията целят да запазят основания на правила ред, който е от полза за континента от десетилетия. Ангажиментите за намаляване на тарифите върху стоки и отваряне на пазарите за услуги са в съответствие с правилата за най-облагодетелствана нация на Световната търговска организация, което е от полза за всички търговски партньори. Защитата на труда кодифицира международните трудови стандарти; ангажиментите за емисии и опазване на околната среда се основават на Парижкото споразумение и други международни конвенции.

Цифровите разпоредби утвърждават безопасното и свободно движение на информация между партньорите, като забраняват локализирането на данни, забраняват митата върху електронните предавания и защитават потребителите и тяхната поверителност. А сделките за критични минерали за намаляване на уязвимостите във веригата за доставки се фокусират върху равния достъп и недискриминационното ценообразуване като начин за защита на компаниите от ЕС, които искат да инвестират в добив и рафиниране или да закупят продукцията им.

Европа, разбира се, натискаше за да получи предимство. Тя силно се облегна на обществените поръчки, налагайки равен достъп за своите компании до федерални и местни поръчки. Тя добави стотици продукти към списъка с така наречените „географски индикатори“, гарантирайки, че виното Риоха, пармската шунка, сиренето Рокфор и други деликатеси трябва да бъдат произведени в Европа, за да носят името в страните партньори. А европейският капитал вече има официални инвестиционни съдилища, към които компаниите могат да се обърнат в случай на конфликт.

Още по темата

Индия иска да намали зависимостта си от вноса

Гриър: Имаме правни основания за мита за Бразилия

Търговската политика на САЩ

Тези базови линии контрастират с тези, посочени в Споразуменията за реципрочна търговия, или ARTs, които администрацията на Тръмп е подписала с Аржентина, Индонезия, Малайзия, Тайван и пет други държави. Тези американски правила дискриминират по замисъл, третирайки държавите различно в зависимост от отстъпките, които правят.

Те говорят малко за обществените поръчки, уреждането на спорове, начините за стимулиране на износа на малкия бизнес или мерките за борба с корупцията за подобряване на местната бизнес среда. Като изпълнителни заповеди, те остават достатъчно гъвкави, за да се променят в зависимост от многобройните цели на администрацията, променящите се разсъждения и дори капризите ѝ.

Новите споразумения със САЩ не притежават предимствата на европейските иновации в рамките на установена система. Обвързаният с договор инвестиционен съд предоставя умно решение за политизираното местно правосъдие. По-добрият достъп до договори за обществени поръчки би могъл да отключи стотици милиарди долари на нови пазари за американските компании. И след години на трудоемко създаване (просто попитайте страните от Меркосур), тези споразумения носят солидност за компаниите и инвеститорите, които искат да разширят своето присъствие и глобални продажби.

Но европейските споразумения не правят много, за да защитят Стария континент или неговите партньори от най-голямата заплаха за глобалните търговски правила: Китай. Нетният износ на Китай през 2025 г. надхвърли 1 трилион долара; през първото тримесечие на 2026 г. той се е увеличил с още 15%. Миналият месец търговският излишък с Европейския съюз достигна нов рекорд.

Китайските фирми все повече доминират високотехнологичните индустрии, включително автомобили, телекомуникации, строителна техника, батерии, дронове и специални химикали, както и по-трудоемки текстилни изделия, играчки и мебели.

Това разширяващо се господство в промишлеността идва не само от техните икономии от мащаба и обхвата. Западните страни отдавна се оплакват от кражба на интелектуална собственост и принудителен трансфер на технологии. Но господството на Китай в износа зависи от повече от това. Широко разпространените субсидии осигуряват достъп до евтина земя и пари, данъчни облекчения и защитени пазари. МВФ изчислява, че правителството харчи 4,4% от БВП за такава подкрепа, почти три пъти повече от това, което Европа отделя за своя бизнес сектор и многократно повече от това, което правителството на САЩ подкрепя.

Още по темата

Мерц втвърдява позицията си спрямо Китай

САЩ похвалиха инвестициите на Швейцария, докато умуват за митата

Натискът срещу Китай

За разлика от Европа, новите търговски споразумения със САЩ оказват натиск върху Китай. Търговските партньори на САЩ като цяло се съгласяват да затегнат правилата за произход, за да спрат китайския реекспорт, така че стоките да не заобикалят високите американски тарифи.

Те проверяват инвестиции от трети страни (а именно Китай) в критични или чувствителни сектори, съпоставят американския контрол върху износа с продажбите на лица или компании от черните списъци на САЩ (предимно китайски), налагат американски обозначения за принудителен труд в собствените си икономики (срещу провинция Синдзян, наред с други места), ограничават вноса от трети страни (т.е. Китай) за икономически цели или такива в областта на сигурността на САЩ, и позволяват на Америка да налага вето върху нови търговски споразумения с всяка „трета държава, която подкопава интересите на САЩ“ (отново Китай).

Европа се опитва да защити своите производители с други средства. Наскоро тя започна рекорден брой антидъмпингови и антисубсидийни разследвания, като наложи мита на много компании и в много сектори. Създаде инструменти, за да попречи на компании, получаващи чуждестранни субсидии, да участват в търгове за обществени поръчки, да облага с данъци други държави заради тормоз и да облага с данъци продукти, произведени по-евтини поради хлабави стандарти за въглеродните емисии. Но тези мерки се оказаха твърде бавни, твърде тесни, твърде разнородни или твърде разделящи, за да направят кой знае какво.

Някои сега призовават за европейска тарифа по подобие на американския „Раздел 301“, за да се справи с нелоялните търговски практики по-бързо и по-цялостно. Други предлагат да се ограничи процентът на продуктите, които могат да идват от една държава, принуждавайки купувачите да се диверсифицират извън Китай. Някои дори предлагат тарифи върху китайски стоки, докато юанът не поскъпне. Това е начало и може да помогне за коригиране на все по-неравномерните търговски дисбаланси.

Но като не адресира поведението на Китай в търговските си споразумения, ЕС прибира най-доброто си търговско оръжие. Европейските компании биха се справили по-добре, ако намерят обща кауза с многобройните си търговски партньори, чиито икономики също страдат от голямата субсидирана експортна машина на Китай. Защитните мерки, въведени в повече държави, носят по-голяма тежест. Ограниченията върху износа на една държава работят по-добре, ако блокират и реекспорта през друга. Исканията Китай да позволи на валутата си да поскъпне е по-вероятно да бъдат чути, ако участват повече пазари.

След като САЩ се отдръпват от някога твърдата си защита на търговския ред, основан на правила, Европа носи по-тежко бреме да се противопоставя на и изключва онези, които го манипулират. Тя ще е много по-вероятно да успее, ако може да привлече икономическата мощ на онези, които са готови да поемат същия ангажимент.

Още по темата

Тръмп се отказа от таксите за Ормузкия проток след натиск от арабските съюзници

Търговските данни за Китай минаха всички очаквания