Китайска ракета се е прицелила в SpaceX на Мъск

Въпреки всички пробиви на Китай в чистите технологии и революционната сила в изкуствения интелект, има една област на граничното инженерство, в която Америка все още е много напред: космосът. Това може би е напът да се промени.

Успешното кацане в петък на многократно използваем ускорител от първа степен за ракетата Long March 10B представлява скок отвъд всичко, което китайската космическа индустрия е постигнала досега. Такива ускорители осигуряват трудоемката работа, необходима за извеждането в космоса на по-малки втори степени и орбитални апарати, и традиционно се изхвърляха при всяко изстрелване.

Научаването как да се рециклират позволи на Falcon 9, разработен от Space Exploration Technologies Corp. на Илон Мъск, да намали разходите с почти 90%. С флотилия от само няколко дузини първи степени, Falcon 9 даде на SpaceX привидно непреодолима преднина. Нейните близо 10 000 спътника представляват повече от две трети от всички активни орбитални апарати.

Long March 10B, чийто първи етап кацна на офшорна платформа след изстрелването в Южен Китай, е първият жизнеспособен конкурент извън САЩ. Връщането на ракета за многократна употреба обратно в базата е огромно инженерно предизвикателство. Само една друга компания го беше постигнала до миналата седмица: подкрепяната от Джеф Безос Blue Origin, която завърши само една успешна мисия преди драматичната експлозия на стартовата площадка през май. Оставена на произвола на съдбата, ускорителят би ударил океана със силата на товарен влак, разбиващ се в скала. Достатъчно плавното кацане, за да се избегнат повреди, и връщането му в експлоатация в рамките на седмици е невероятно постижение.

10B също така не е просто копие на Falcon 9. Вместо да използва обратна тяга, за да кацне на крака като Falcon 9 и New Glenn на Blue Origin, тя използва система от жици, за да закачи първия етап, като пеперуда в мрежа. Това може да намали натоварванията върху структурата на ракетата и да елиминира теглото на колесника, оставяйки повече място за товар.

Независимо дали алтернативната система е успешна или не, това е знак, че китайските ракетни учени измислят свои собствени иновативни подходи. Тази интелектуална амбиция би трябвало да е толкова обезпокоителна за претенциите на SpaceX за безспорно лидерство, колкото и самото кацане.

^{Един, който да ги управлява всички | Tesla има половината от пазарната капитализация на автомобилната индустрия}

Ако разгледаме цялата космическа индустрия в Китай, настоящите условия изглеждат забележително подобни на състоянието на сектора на електрическите превозни средства преди близо десетилетие.

И тогава, както и сега, Мъск сякаш се състезаваше със себе си, а не с чуждестранните си конкуренти. През 2017 г. авангардният Model 3 на Tesla Inc. беше въвлечен в „производствен ад“, докато се увеличи производството. Епизодът тласна компанията до ръба на фалита, но в крайна сметка ѝ позволи да завладее повече от половината от стойността в световната автомобилна индустрия.

Тази траектория на победа от ръба на поражението е тази, която SpaceX би искала да види за Starship, своята напълно многократно използваема планирана ракета-носител. Тя е планирана за търговска експлоатация по-късно тази година, но е претърпяла неуспехи при всеки един от 12-те си тестови полета. Ако Starship успее, тя ще може да превозва поне пет пъти повече товари от Falcon 9 и да намали разходите допълнително, до степен, в която орбиталните пътувания може да станат почти рутинни.

Както и през 2017 г., има мощен конкурент, който чака своя път. Преди десетилетие малцина приемаха сериозно китайската индустрия за електрически автомобили. Повечето продавани превозни средства бяха лъскави голф колички, които имаха малък шанс да се конкурират с утвърдените производители на автомобили у дома, камо ли да пробият на експортните пазари.

BYD Co. вече беше ясен лидер, но бъдещите предприемачи зад компании като Nio Inc., Li Auto Inc., XPeng Inc., Zhejiang Leapmotor Technology Co. и Contemporary Amperex Technology Co. изглеждаха просто объркваща азбучна супа от „също участвали“, с повече надежди, отколкото възможности. Малцина биха предположили, че тези същите имена ще накарат Toyota Motor Corp., Volkswagen AG и General Motors Co. да треперят по-малко от десетилетие по-късно.

^{Единственият, когото да победим | Никой сателитен оператор не е близо до това да настигне Starlink на SpaceX все още}

В момента зараждащата се космическа индустрия на Китай много прилича на това. Половин дузина частни ракетни компании работят върху ракети-носители за многократна употреба, заедно с групи, свързани с научни институти и China Aerospace Science & Technology Corp., държавната компания, която изгражда Long March. Никой не може да гадае кой, ако изобщо има такъв, ще успее - но огромният обем на конкуренцията не наподобява нищо толкова, колкото ферментацията на частно, провинциално и национално финансиране, което създаде настоящия световноизвестен сектор на електрическите превозни средства в страната.

Ако индустриалната политика на Пекин се развива по същия начин в космоса, както по пътищата и слънчевите панели, след десетилетие може би ще говорим не за безупречното технологично лидерство на SpaceX, а за хронична инволюция в китайската индустрия за многократна употреба на ракети. В този сценарий, разрушителната конкуренция между играчите от континента би понижила разходите до немислими нива, пораждайки опасения от технологично господство по целия свят.

В момента господството на Илон Мъск в орбиталните космически полети е безспорно. Той обаче трябва да внимава Китай да не го настигне. Дръжте очите си вперени в звездите и може да пропуснете какво се случва тук, на Земята.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, покриващ климатични промени и енергията. Работил е в Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Европа няма ракети за бъдещите космически войни

Китай успешно изстреля ракета за многократна употреба

До София може да изникне европейският отговор на космическата база Starbase

Vast и Axiom се насочват към Европа заради отложени планове на НАСА