Примирието на Тръмп с Иран бе обречено да се провали

Доналд Тръмп казва, че иранските лидери са „порочни“, „зли“, лъжливи „измет“. Може би са, но това не е основната причина за неговото затруднено положение в Ормузкия проток, където президентът на САЩ сега казва, че примирието е приключило и по-нататъшната дипломация би била загуба на време. Неговите проблеми – и следователно тези на съюзниците на САЩ в Персийския залив и световната икономика като цяло – произтичат от собствените му лъжи.

Войната, която Тръмп започна срещу Иран на 28 февруари, не завърши с победата, за която той твърди. Нито пък условията за прекратяване на огъня, които той прие в опит да сложи край ан войната – посочени в така наречения Меморандум за разбирателство – представляват „безусловна капитулация“ на Иран. Те бяха всичко друго, но не и това. Езикът на документа е толкова двусмислен, че позволи на двете страни да продължат да преследват военните си цели с други средства.

Това беше подобрение спрямо опустошенията на войната и риска, цитиран от самия Тръмп, да се тласне света към рецесия. Въпреки това, това създаде по своята същност нестабилна ситуация, защото беше само въпрос на време, преди тази двусмисленост да означава, че двете страни ще започнат да се обвиняват взаимно в нарушаване на условията за прекратяване на огъня. Тези предполагаеми нарушения започнаха в рамките на дни и доведоха до периодични престрелки. Но до сряда нито една от страните не искаше да обяви примирието и преговорите за приключили, защото алтернативата беше толкова непривлекателна.

Тъй като това е Тръмп, дори сега не е ясно дали този момент е достигнат. Той остави вратата отворена за продължаване на преговорите, което би изисквало и прекратяването на огъня под някаква форма. Ако това се случи, то е защото нито едно от обстоятелствата, довели до неясно формулирания текст на Меморандума за разбирателство, не се е променило. Те включват провала на продължилата месеци въздушна кампания между САЩ и Израел да постигне нито първоначалните си цели, нито новата, която създаде: възстановяване на Ормузкия проток до свободния му статут отпреди войната.

Да, САЩ и Израел заедно успяха да убият върховния лидер аятолах Али Хаменей и някои от неговите висши помощници, да потопят конвенционалния флот на Иран и да изчерпят ракетните му запаси. Но вместо да се срине, режимът се консолидира около ново ръководство. Неговите военни остават способни да отвърнат на удара по американски бази и съюзници в Персийския залив. Неговите дронове, мини и малки лодки все още могат да застрашат петролните и газовите танкери.

Новите лидери в Техеран заложиха бъдещата си стратегия за възпиране на способността за контрол над Ормузкия проток. Говорейки по иранската телевизия тази седмица, съветник на главния преговарящ на Иран Мохамед Багер Галибаф обясни това. Той каза, че превръщането на пролива в източник на приходи е по-малко важно от запазването на контрола над него, което режимът или ще постигне, „или всеки един от нас ще стане мъченик за това“.

Иранците казват, че Меморандумът за разбирателство, договорен от Галибаф с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, им дава правото да организират потока на трафика през Ормузкия проток. Член пет от 14-точковия документ инструктира Иран да „постави рамка, като използва всичките си усилия за безопасното преминаване на търговски кораби“. Единственото условие за това как трябва да изглеждат тези мерки е, че не трябва да се начислява такса за 60-дневния срок на действие на Меморандума за разбирателство.

Същата клауза продължава, като казва, че Иран трябва да изработи дългосрочното управление на пролива с Оман, който се намира на другия му бряг. САЩ и техните арабски съюзници от Персийския залив тълкуват този текст като изискващ свободно и безпрепятствено преминаване от страната на Оман през пролива. Иран твърди, че сделката му дава правото да управлява трафика през пролива като цяло. Нито един от двамата не лъже. Лъжата беше твърдението, че е имало споразумение на първо място.

Решението на проблема с Ормузкия проток остава неуловимo. Нито държавите от Персийския залив, нито техните търговски партньори могат да си позволят да позволят на Иран да упражнява контрол върху корабните пътища. Можем да си представим нов договор или неформално споразумение, подобно на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която предостави на Турция добре дефинирани права върху множеството проливи, които свързват Черно и Средиземно море. Но не такова, което да предоставя вида контрол, който създава геополитическото влияние, което Иран сега търси.

Меморандумът за разбирателство предостави възможност на САЩ и Иран да изпробват съответните си способности да наложат волята си в пролива, но тестът досега се оказа неубедителен. САЩ увеличаваха потока от танкери през каналите от страната на Оман през Ормузкия проток, отчасти чрез изключване на транспондерите им. Иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция успя да удари някои от тези танкери, което направи малко вероятно дългосрочното връщане към нивата на трафик отпреди войната без по-нататъшна сделка.

Няма съмнение, че Пентагонът разполага с военни опции, за да се опита да излезе от тази патова ситуация. Според съобщенията, те вече са били показани на Тръмп, само за да ги отхвърли. Възможностите едва ли са били добри; трудно е да се предположи защо още няколко дни, седмици или месеци бомбардировки биха успели там, където предишните месеци бомбардировки се провалиха. Трудно е също да се разбере защо цената на ескалацията за съюзниците от Персийския залив – смятана за твърде висока преди прекратяването на огъня – сега би трябвало да е станала приемлива.

В резултат на това може да се окажем в продължителен период на несигурност, който не прилича нито на мир, нито на война.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

САЩ настояват Иран да обяви Ормузкия проток за отворен за всички кораби

Погребението на Хаменей приключи на фона на подновени атаки между САЩ и Иран

Преговорите САЩ-Иран ще продължат въпреки скорошните удари

Иран иска такси за Ормузкия проток: Как работят другите водни пътища