Али Хаменей беше чудовище, САЩ го превърнаха в мъченик

Голямата джамия „Мосала“ в Техеран, където миналия уикенд се състоя последното поклонение пред тленните останки на покойния аятолах Али Хаменей, е необикновена сграда. В страна, изпълнена с хилядолетни храмове с изящни мозайки, тази джамия е скромен, бруталистичен продукт на революцията от 1979 г., чието единствено достойнство е размерът ѝ. С главна молитвена зала, която обхваща площ, колкото няколко футболни игрища от Световното първенство, тя все още е незавършен паметник на огромния мащаб на религиозния плам, който върховният лидер на Иран се опита да институционализира.

Когато преди десет години отидох на петъчната молитва в джамията, беше ясно, че Хаменей се е провалил. Посетителите бяха малко. Когато духовникът, който водеше службата, започна да размахва юмруци във въздуха и да скандира: „Смърт на Америка! „Смърт на Израел! Смърт на неверниците!“, отговорът беше механичен и неискрен. Като американски неверник аз не участвах. Съседът ме попита откъде съм и видимо се озари, когато му казах. „А, харесвам Америка“, каза той, като посочи свободите ѝ.

Легитимиране на мита

Церемониите тази седмица се провеждат на същото място, но в различен свят. Скърбящите са твърде много за закритата молитвена зала, а във въздуха се усеща непокорство и ярост. Скандиранията „Смърт на Америка!“ са отмъстителни и искрени. Когато бях там през 2015 г., ядреното споразумение все още беше в сила и много иранци се надяваха, че дните на конфронтацията с Вашингтон, при която едната страна печели, а другата губи, са приключили. Сега двете страни са във война и режимът се опитва да възроди легитимиращия мит, който загуби силата си през последните години на Хаменей и той управляваше единствено чрез насилие. Войната превърна един жесток, презиран и откъснат от действителността старец, в мъченик.

Шестдневното погребение на Хаменей е истински политически спектакъл. Държавата покани световни лидери и иранци от цялата страна да дойдат в „Мосала“ и да покажат любовта и уважението си. Процесията трябва да се придвижи към други религиозни центрове, включително Кебрала в Ирак, където само преди седмица шиити от цял свят се събраха, за да отбележат историята за произхода на вярата си – мъченичеството на внука на пророка Мохамед Хюсеин ибн Али. Моментът, повече от четири месеца след убийството на Хаменей е подбран внимателно. Връзката трябва да бъде установена.

Още по темата

Иран изстреля ракети по търговски кораби близо до Ормузкия проток

Хората в Иран изразяват антизападни настроения

Проиранските милиции в Ирак призоваха членовете си да се стекат масово. Лидерът на „Харакат ал-Нуджаба“ Акрам ал-Кааби им съобщи в публикация в „Телеграм“, че присъствието им ще бъде „не по-малко значимо от борбата срещу подлите ционисти на бойните полета на джихада“

Най-голямото погребение в историята

Ирански представители твърдят, че очакват общо 20 млн. души да отдадат почит на Хаменей, което би превърнало това в най-голямото погребение в историята. Никой няма да може да преброи колко хора наистина са присъствали на продължителната церемония, но броят им вероятно ще достигне милиони и защо не? Йосиф Сталин също изгради държава върху жестокост и репресии, като уби много повече хора от собствения си народ от Хаменей. Милиони излязоха, за да оплачат и неговата загуба, а той не беше убит от чуждестранна сила заедно с 14-годишната си внучка. Сталин почина от инсулт след пиянска оргия.

Иранските лидери, включително Хаменей, бяха изчерпали идеите си през януари. Повечето хора ги презираха. Революцията и последвалата осемгодишна война с Ирак, които формираха възгледите им за света, не означаваха нищо за протестиращите тази година, повечето от които не били родени през 1979 г. Ислямската република се нуждаеше от нов мит, който да ѝ придаде легитимност. Сега тя се надва, че е намерила такъв мит в историята за мъченичеството на Хаменей и защитата на Иран от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция срещу обединената военна мощ на САЩ и Израел.

Командирът на корпуса Ахмад Вахиди и други лидери на режима смятат, че това погребение е вероятно по-важно от 60-дневните им преговори със САЩ. Няма как да знаем дали този опит за съживяване на Ислямската република ще успее. Дори и 20 млн. души да се стекат, за да видят ковчега на Хаменей, в страна с население от 90 млн. души това би потвърдило само това, което вече знаем – че режимът все още разполага с твърда база от верни привърженици макар и да е загубил мнозинството.

И да, на погребението пристигнаха някои международни лидери, както и някои по-нископоставени представители на страни като Китай, Русия, Индия и най-важното, Саудитска Арабия. Но това показа не толкова силата на Иран, колкото продължаващата му международна изолация.

Още по темата

Иран е решен да контролира Ормуз

САЩ и Иран се готвят за нови преговори в Доха след прекратяването на атаките

Икономиката ще остане в ужасно състояние, когато погребението приключи. Годишната инфлация все така ще се доближава до 90%. Заместниците на Хаменей и другите лидери, убити в първите часове на абсурдно назованата „Операция епична ярост“, ще се изправят пред същите трудни решения като преди. Доколко Ислямската република може да си позволи да смекчи правилата за женските дрехи, рок концертите, дисидентството и другите символи на упадъчния Запад, срещу който се бори, преди да престане да бъде Ислямската република? Как сложната коалиция от фракции на режима, която сега управлява страната, ще възстанови икономиката без да се помири със САЩ или да отпусне корумпираната хватка на революционните гвардейци върху голяма част от нея? Как режимът ще осиури водоснабдяването на страната, след като десетилетия наред не е успявал да го стопанисва разумно?

Тези и други въпроси ще възникнат отново, веднага щом отминат последиците от военния ентусиазъм. Ето защо Вахиди, който в момента е може би най-влиятелният човек в Иран, може би не бърза конфликтът да приключи, освен ако това не стане при условия, които приличат на истинска победа и оставят Ислямската република с повече средства и варианти, отколкото е имала преди войната.

Мнозина ще кажат, че това е аргумент за връщане към войната, за да „се довърши работата“. Но ако „Операция епична ярост“ и драматичното погребение на Хаменей доказват нещо, то е, че въздушните удари не могат да постигнат смяната на режима, която би се изисквала за довършване на работата. Те просто подкопават историята, която Западът предлага на съмишлениците сред иранците, и затрудняват задачата на онези, които действително ще трябва да я довършат. Защото ако и когато това се случи, отговорността няма да бъде на американските и израелските пилоти на изтребители. Тя ще падне върху иранците, избрани измежду над 70-те млн. души, които не участваха в погребалния спектакъл на революционните гвардейци.

Още по темата

Джон Кери смята, че войната в Иран не биваше да започва

Тръмп търси $88 млрд да плати за войната в Иран

Войната с Иран поставя под риск парични преводи за 124 млрд. долара от Залива

Иран бърза да върне азиатските купувачи на петрол след свалените санкции

Тръмп подписа меморандума с Иран във Версай като Германия при капитулацията си