AI моделите не могат да имат съзнание в днешния си вид

Поглеждайки към света през 2026 г., не бих казал точно, че човечеството повишава съзнанието си. Освен в един смисъл: Някои учени и философи, с малки стъпки, се приближават до разбирането какво всъщност е съзнанието. И както открих, докато разговарях със съавторите на едно новаторско проучване, публикувано тази седмица, последиците са изумителни.

Вместо просто да твърдят, че растенията, да речем, нямат съзнание, докато зрелите бозайници имат (освен ако не сме в дълбок сън или кома, например), те вече могат да обяснят защо.

Те могат също така да заключат, че големите езикови модели с изкуствен интелект, никога не могат да достигнат съзнанателност. И въпреки това те могат да измислят други начини за биоинженерство на съзнанието извън живите тела - всъщност „мозъкът в стъкленица“, за който философите предполагат от векове.

Това е повече от научна фантастика. С времето то би могло да хвърли повече светлина върху това, което ни прави хора, какво ни прави индивиди, какво прави умовете ни уникални, какво ни прави каквито сме.

Двамата изследователи, които толкова търпеливо ме водеха през тези граници на човешката невронаука (както се нарича списанието, публикувало изследването им), са Изи Стол, невролог в Западния институт за модерни изследвания в Денвър, и Асгер Киркеби-Хинруп, датски философ в шведския университет Лунд.

Както вече открих преди пет години, когато пишех за експеримент в „състезателно сътрудничество“ за изследване на съзнанието, съществуващите модели са толкова трудни за разбиране, че един колумнист лаик рискува да загуби съзнанието си при опита. С риск да опростя работата им, ето какво отбрах.

Още по темата

Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?

Аквафотомиката е бъдещето на диагностиката в медицината

Съзнанието като холограма

Съзнанието, откриха те, може да се разглежда като вид динамична холограма, проектирана от нашия мозък, и по-специално от нашите мозъчни кори, и още по-точно от невронните мембрани в тези кори. Първоначално си помислих, че имат предвид това метафорично, но след това Стол поясни, че „това всъщност не е метафора. Това е биофизичен процес.“

Холограмата приема входните данни от светлинни фотони, които са едновременно частици и вълни, и записва техните интерферентни модели върху двуизмерна повърхност, за да генерира триизмерен виртуален обект. Това, което се случва в съзнателния ум, е много по-сложно. И все пак, Стол ми каза: „Това не е просто аналогично. По същество това е абсолютно същата математика. Просто е екстраполирано към някакво по-висше измерение.“

Подобно на фотоните в холограмата, входните данни непрекъснато нахлуват от нашата външна и вътрешна среда през всичките ни сетива. Но след като тези импулси достигнат кората, те не е задължително просто да накарат нейните неврони да се активират или да не се активират сякаш тези нервни клетки са транзистори.

Вместо това, целият този сигнален шум възбужда или задържа йоните, които преминават и пренасят заряд през невронните мембрани, като в процеса се повишават и намаляват напреженията на тези неврони. Тази електромагнитна група се нарича кортикално „възходящо състояние“. Невронните модели на активиране – това е ключът – сега стават вероятностни, а не детерминистични.

Именно в този момент математиката наподобява изчисленията, използвани за интерферентните модели и вълновите функции на холограмите. Интересно е, че основната идея – че йоните в мозъка могат да бъдат едновременно вътре и извън неврона – се римува с квантовата теория.

Това повишено състояние в кората е различно от по-простите невронни мрежи, които работят по-скоро като бинарни транзистори. Стол дава пример с докосване на гореща печка и отдръпване на ръката: Сензорен неврон се задейства, активирайки интерневрон в гръбначния мозък, който от своя страна задейства двигателен неврон, който свива мускул и движи ръката.

Такава проста схема с три неврона описва рефлекс, но без никакво възприятие за болка. Това се задейства само ако и когато невронните сигнали карат много, много йони да се движат в кората и вероятностно генерират холограма, в която някой, когото разпознавам като себе си, изпитва нещо, което интерпретирам като неприятно.

Тази теория има множество последици. Едната е, че съзнанието е „лично“ и оставя неизбежна „обяснителна празнина“, каза ми Киркеби-Хинруп, „защото няма начин някой друг да пресъздаде холографските повърхности за запис на вашите неврони“. Никой не знае как някой друг възприема зачервяване, да речем, или миризмата на нафталин, или пък страх, или духовност.

Друго следствие е, че същество без кора не може да бъде в съзнание. Насекомите, например, могат да проявяват много сложно поведение. Но това са допълнения върху гръбначно-рефлексната верига в примера с горещата печка, с детерминистична невронна сигнализация, а не с вероятностни вълнови функции. Пчелите или мравките, каза ми Киркеби-Хинруп, „нямат знание; те просто действат“.

Това все още оставя вселени от знания за изследване. Птиците, например, нямат кора, а вместо това са еволюирали палиуми. „Ако имат същото вероятностно кодиране“, каза ми Стол, „предполагам, че ще видим някои интересни неща, ако погледнем мозъците на птиците.“

Въпросът на деня е, разбира се, дали изкуственият интелект може да стане съзнателен. Така изглежа, ако слушате посланици на технологията като Клоуи Лубински от Anthropic, компанията, която произвежда големия езиков модел Claude, наред с други.

Такива модели се основават на „невронни мрежи“, вдъхновени от човешкия мозък, казва Лубински. Когато някой попита модела за смъртоносна доза Tylenol, например, „Можем да видим нещо, което прилича на активиране на страх.“ Все по-често, според нея, моделите могат да правят заключения и да демонстрират поведение, като изглеждат добри или зли. Това предполага зараждащо се съзнание, нали?

Още по темата

Китай привлича чуждестранни пациенти с най-съвременно и достъпно лечение

ЕС и НАТО с нов фронт на иновации: Квантови и биотехнологии в отбраната

Проблемът на AI моделите

Изобщо не, възразяват Стол и Къркеби-Хинруп. Колкото и мощни да стават, големите езикови модели все още се основават на детерминистични информационни потоци, преминаващи през силициеви чипове, а не на вероятностни вълнови функции, кодирани и проектирани през мембраните на коровите неврони.

Въпреки това, добавя Къркеби-Хинруп, бихме могли да „отпечатаме“ такива повърхности за запис и проекция в бъдеще, използвайки полимери като тези в йонните канали на коровите неврони. Ако намерим начин да си осигурим енергия, ще можем, сигурен е Киркеби-Хинруп, „да генерираме съзнание извън хората“.

Редно ли е да искаме? Историята на науката, от пеницилина до проекта Манхатън, ни учи, че трябва да бъдем отворени към тези нови граници и въпреки това да се впускаме напред с изключителна предпазливост. От моя страна и засега ще се задоволя с това допълнително прозрение за холограмата, която винаги съм смятал че представлява мен самия.

Още по темата

AI може да предвижда болестите преди симптомите

Загърбването на науката от САЩ има невидима, но огромна цена