Консерваторите във Великобритания мислят, че са намерили своя победоносен лидер

Двете големи политически партии във Великобритания имат едно ново общо нещо: и двете са увлечени по своите лидери (или бъдещ лидер в случая на лейбъристите). Това едва ли е шокиращо за тях. Народната партия уволнява Кийр Стармър с мотива, че няма никакви умения да привлича хората и го заменя с по-народния Анди Бърнам. Но любовта на торите към Кеми Бейдънок е много по-изненадваща.

Преди година изглеждаше, че консерваторите се готвят да добавят Бейдънок към дългия си списък с употребени лидери. The New Statesman публикува материал на корицата си със заглавието „Кеми не сработва“, който беше пълен с критики от торите за нейното слабо представяне. Днес това се трансформира в похвала. Парламентарната партия надмина себе си да аплодира нейната харизма и стоманена решителност. Неизбежните сравнения с Маргарет Тачър са колкото знакови, толкова и досадни. Говори се дори, че тя ще състави следващото правителство.

Причината за тази промяна се крие в един особен британски (парламентарен – бел. ред.) политически ритуал - Въпросите към министър-председателя (PMQ) - според който всяка сряда премиерът е длъжен да се включи в гладиаторски двубой с лидера на опозицията. Бейдънок редовно надвиваше нещастния Стармът и то по интересен начин. Тя използва PMQ, за да подчертае най-добрите си характеристики – ясни послания и мелодичен глас, който контрастира с носовия говор на премиера – като същевременно загатва за отличителна консервативна философия.

Анди Бърнам

Може ли подемът на Бейдънок да оцелее в ерата на Бърнам? Тя дължи на Стармър повече от всеки друг в страната. Недостатъците му в изразяването ѝ позволиха да възстанови самочувствието си след труден старт. И неуспехът му да създаде управленски „проект“ предлагаше много лесни мишени.

Бърнам е по-труден противник. Да, поведението му на „обикновен човек“ може да се окаже отегчително, а ангажиментът му да прекара част от седмицата в Манчестър едва ли ще оцелее в бурята от събития в центъра на властта. Какъвто и да е случаят с децентрализацията, тя вероятно не може да реши проблемите с производителността на Великобритания.

Но въпреки това бившият кмет на Манчестър е в силна позиция да бетонира северна Англия за лейбъристите в обозримо бъдеще.

Това означава, че торите сега са сведени до обикновена регионална партия: изолирани в по-голямата част от Шотландия и големите градове, като са изправени пред ожесточени битки с центристките либералдемократи в югоизточните си крепости. Бърнам освен това има нещо като проект на мястото на празната купа на Стармър, такъв с истинско съдържание, което поставя акцент върху мястото и принадлежността.

Още по темата

Джим О’Нийл за британския план на Бърнам

Великобритания залага на AI и дронове в плана си за финансиране на отбраната

Reform UK

Това може да е достатъчно, за да убие подема на Бейдънок, ако не бяха два фактора. Първият са нарастващите проблеми на Reform UK. Години наред торите губеха избиратели за сметка на твърдо дясната партия. Но слабостта на Reform, подобно на всички популистки стартъпи, е фокусът ѝ върху един харизматичен лидер. Найджъл Фараж преминава през лош период, не само защото се мъчи да обясни дарение от 5 милиона паунда (6,6 милиона долара) от криптомилиардер, но и защото изглежда уморен и апатичен.

Неговата партия също така не успява да се справи с по-широките си проблеми. Лошото представяне на два скорошни междинни избора показва провал в привличането на компетентни кандидати и това, че хората са готови да гласуват тактически, за да я лишат от победа. Депутатите на торите, които някога може би са гледали със завист на дезертьорите в посока Reform, като Робърт Джерик и Дани Крюгер, сега ги съжаляват.

Още по темата

Бърнам: Ще изнеса властта от центъра

Чарлз стана първият съвременен британски монарх, разкрил данъчните си задължения

Брекзит

Вторият фактор в полза на Бейдънок е нейният напредък в нелеката работа по възстановяването на партията на торите след катастрофата с Брекзит, както като политическа структура, така и като идеологическа сила.

Тя замени дискредитирана банда от оперативни работници в щаба на Консервативната партия с компетентни служители и идентифицира отличителна философия, която адресира притесненията на хората относно възможностите и имиграцията, без умишлено да разделя.

Дали това може да реши дълбоките структурни проблеми на партията или разчитането ѝ на намаляло и застаряващ актив от около 120 000 души, предстои да видим. Покачващият се личен рейтинг на Бейдънок тепърва ще се прелее към този на торите, които е едва 20% в момента.

Все пак нейната способност да комбинира злободневието на ежедневната политика с развиващо се политическо кредо е обещаваща. Вземете нейните атаки срещу това, което тя нарича „наказателното“ налагане от страна на правителството на данък върху частните училища, и нейната защита на полицейските действия, неутрални към раса, след убийството на млад бял мъж и ужасното отношение към него от страна на правоприлагащите органи.

Тази философия твърди, че трябва да съдим индивидите по техните заслуги, а не като представители на групи; че полицейската работа с „расово съзнание“, колкото и добронамерена да е, води до дискриминация; и че работата на държавата е да подава ръка на хората, а не да създава равенство. Ако хората искат да купуват частно образование за децата си, като по този начин плащат два пъти, веднъж като данъкоплатци и веднъж като потребители на частна услуга, държавата не трябва да ги облага с допълнителни данъци. Като майка на три деца от смесена раса и издигнала се имигрантка, Бейдънок е в добра позиция да представи Лейбъристката партия като инструмент на лични интереси (като учителските синдикати) и вектор на егалитарна догма.

Дийн Годсън, ръководител на дясноцентристкия мозъчен тръст Policy Exchange, казва, че Бейдънок вече си е осигурила място в историята на Консервативната партия като жената, която я е спасила от съдбата на сринали се традиционни партии, като някога доминиращите италиански християндемократи. Може би тя ще получи кредит, заедно с Бърнам, за спасяването на двупартийната система на Великобритания от изпадане в перманентна криза.

Консерваторите са нервни, че Бърнам ще запази сегашната си популярност и ще свика общи избори следващата пролет. Те също така се опасяват, че дори Бърнам да не се реши, Reform ще продължи да разделя десницата и ще даде победа на Лейбъристката партия в десетки маргинални избирателни райони. Въпреки това те са по-уверени, отколкото са били от години, убедени, че масовото преливане на подкрепа към Фараж ще се обърне и се надяват (може би твърде много), че Бърнам няма да оправдае доверието. Преди всичко те смятат, че имат страхотен лидер в лицето на Бейдънок.

Още по темата

Бърнам наследява икономика, която тепърва започва да се възстановява

Липсата на външнополитически опит излага Бърнам на сериозни рискове