Без дипломация, моля, ние сме американци

Отдавна е ясно за всеки извън твърдия MAGA (Да направим Америка отново велика – бел. ред.) електорат, че „Америка на първо място“ рано или късно ще се превърне в „Америка сама“. И въпреки това, ускоряващото се темпо, с което президентът Доналд Тръмп отчуждава други нации и изолира своята собствена, е спиращо дъха.

Примерът с Мелони

Като пример за тази патология, помислете за последните му контакти с италианския премиер Джорджа Мелони.

Мелони, може би си спомняте, доскоро беше смятана за един от чуждестранните лидери, които бяха най-приятелски настроени към президента - европейска „сродна душа“ на Тръмп. Освен че има добра химия с него, тя често дърпа крайнодесни струни - например антиимиграционни и прохристиянски - които са в съответствие с тоновете, идващи от Белия дом.

Но Тръмп е непопулярен в Италия и не само защото напада папата. Мелони трябваше да се дистанцира от най-фрапиращите грешки на американския президент, включително войната, която той започна с Израел срещу Иран. Италия беше сред няколко европейски държави, които отказаха на САЩ да предоставят своите въздушни бази за бомбардировките им.

Тръмп очевидно не можеше да остави това така. След като се снима с Мелони и други лидери на среща на върха на Г-7 във Франция, президентът заяви пред италианска телевизия, че тя го е „молила“ за тази снимка и че той е позирал за нея само защото „я е съжалил“.

Това беше дребнаво, безпричинно и ненужно – но и дипломатически фатално. „Нито аз, нито Италия някога молим“, отговори Мелони в социалните мрежи, наричайки историята за снимката „напълно изфабрикувана“. Обидени от „обидния“ изблик на Тръмп, италианският външен министър и вицепремиерът отмениха пътуване до САЩ. Цяла Италия, която обикновено не е пример за съгласие, внезапно бе обединена зад своя лидер и срещу Тръмп.

Още по темата

Тръмп и Моди се опитват да възстановят отношенията си след ударите на САЩ

САЩ щяха да постигнат по-голям успех в Иран чрез дипломация

Списъкът е дълъг

И така, списъкът с някогашните приятели на Америка, които са обиждани и тормозени, продължава да расте. Дания, която има суверенитет над Гренландия, която Тръмп иска да завземе, и Канада, която президентът също иска да анексира, бяха сред първите. Италия и други сега просто наваксват.

Списъкът с неутрални, които Тръмп е обидил, е също толкова дълъг, простирайки се от Южна Африка (чийто лидер той практически обсади в Овалния кабинет) до Оман, който чу Тръмп да казва, че може би „ще трябва да ги взриви“. Само основните противници на Америка, в Русия и Китай, изглежда са пощадени: Тръмп е странно почтителен към техните лидери.

Американските дипломати, каквито са в момента, са взели пример от шефа си и възприемат същия конфронтационен и снизходителен тон към правителствата, с които имат работа. Този модел започна през първия мандат на Тръмп, когато той назначи свои хора на посланически постове на места като Германия. Но това се превърна във външнополитически лайтмотив на втория мандат на Тръмп, тъй като администрацията запълва много повече постове - 108 от 195-те все още са вакантни - с дарители, приятели и подлизурковци.

Франция, най-старият съюзник на Америка, вече два пъти привиква американския посланик в Париж – дипломатически еквивалент на порицание – и двата пъти той не се е яви. Този посланик, Чарлз Къшнър, е баща на зетя на Тръмп. (По-възрастният Къшнър е лежал в затвора за укриване на данъци и манипулиране на свидетели, но по-късно Тръмп го помилва.) Като посланик Къшнър има ефектни изяви, като например публикуването на отворено писмо до Еманюел Макрон, в което публично изнася лекция на президента за това какво точно не е наред с Франция и очевидно само с Франция (като антисемитизъм, например). Френските служители избягват да се срещат с Къшнър.

В Южна Африка американският посланик Лео Брент Бозел III възприе наратива на Тръмп, че страната систематично потиска белите хора, като също така е бил призован от външния министър. Президентът на Южна Африка, Сирил Рамафоса, заяви: „Няма да бъдем тормозени“.

Американският посланик в Полша, Том Роуз, прекъсна контакт с председателя на парламента на страната заради предполагаеми „скандални“ обиди, отправени срещу Тръмп. Роуз не уточни какви са те, но изглежда, че председателят не е искал да подпише писмо, номиниращо Тръмп за Нобелова награда за мир. Полският президент е трябвало да напомни на Роуз, че „Съюзниците трябва да се уважават, а не да се поучават“.

Посланиците на САЩ в Израел, Белгия, Чили, Австралия, Турция и други места са предизвиквали недоумение по свой начин. Когато посланикът в Канада, Пийт Хекстра, е трябвало да произнесе тост на гала вечер в Отава, той вместо това избухва срещу канадски представител.

Още по темата

Топлите отношения на Тръмп с Пакистан засилват напрежението с Индия

Зомбита управляват международната система

Китай изостави агресията

Америка под ръководството на Тръмп не е първата велика сила, която практикува недипломатична дипломация като умишлена политика. По-рано през това десетилетие Китай опита същото, насърчавайки посланиците си да бъдат „воини-вълци“ в чуждестранни столици. (Терминът идва от китайски военен филм, в който китайски жребци сритват западни задници.) ​​Но Пекин скоро забеляза, че шовинистичният му стил е саморазрушителен и тихо се върна към традиционната – тоест тактична – дипломация.

За Тръмп отрезвяването още не е настъпило. Той не вижда тенденцията чуждестранните лидери да се отказват от ласкателствата и вместо това да му се противопоставят - от канадския Марк Карни до индийския Нарендра Моди, и сега Мелони. Тази доброволна самоизолация е озадачаваща. „Не знам защо президентът на Съединените щати се държи по този начин със собствените си съюзници“, каза Мелони във видео отговора си на неговите подигравки.

Урокът за другите световни лидери е прост: Вижте Рамафоса, Мелони и Карни и не позволявайте на Тръмп да ви тормози.

Урокът за Америка е толкова очевиден, че не би трябвало да се обяснява: Ако продължавате да бъдете груби към света, той в крайна сметка ще ви върне услугата. Ако искате да се изолирате, продължавайте. Ако не, опитайте различен подход. Той се нарича дипломация.

Още по темата

Европейското ухажване на Африка е възпрепятствано от колониалното минало

Хаосът на Тръмп кара европейците да изграждат мостове с Китай