Фондовият пазар в САЩ е скъп, но не чак тревожно

Когато инвеститорите чувстват, че фондовият пазар е скъп, както мнозина сега, те често сравняват очакванията си печалба от акциите и облигациите. Доходността на акциите би трябвало да предлага премия спрямо облигациите, за да компенсира по-високия риск, и обикновено това се случва. Когато тази така наречена премия за риск от акции се свие или изчезне напълно, инвеститорите я приемат като лоша поличба.

Някои казват, че премията за риск на акциите е точно това предупреждение сега. Не бързайте обаче да разменяте акциите си с облигации все още. Мярката може да бъде трудна за изчисляване и след като се пристъпи към разумен подход, фондовият пазар не изглежда опасно скъп.

Методите

Не е съвсем очевидно как трябва да се изчислява премията за риск на акциите, но популярните подходи нямат особен смисъл. Един от тях сравнява дивидентната доходност на индекса S&P 500 с доходността на 10-годишните държавни облигации. Резултатът е тревожен, защото текущата дивидентна доходност от 1,1% е малка част от 10-годишната доходност от 4,5%.

Проблемът с тази математика обаче е, че дивидентната доходност не обхваща всички пари, които компаниите печелят, което в крайна сметка е това, което движи възвръщаемостта на акциите. Дивидентите представляват само частта от печалбата, която компаниите разпределят на акционерите, и тази част се свива от десетилетия. Следователно дивидентната доходност е слаб показател за възвръщаемостта от акциите.

По-добър и също толкова разпространен подход замества дивидентите с корпоративната печалба, но получената премия за риск на акциите сравнява ябълки с портокали, защото доходността по държавните облигации е номинална, а доходността от печалбтаа е реална - лихвените плащания по държавните облигации не се коригират спрямо инфлацията, докато доходността от печалбата се определя отчасти от промените в цените.

За подобно сравнение, доходността от печалбата трябва да се измерва спрямо реалната доходност по държавните облигации. Разликата между обикновените и защитените от инфлация 10-годишни държавни облигации, е 2,2%. Това е далеч по-ниска граница за доходността от печалбата, отколкото номиналната доходност по 10-годишните държавни облигации от 4,5%.

След като направят тези корекции, инвеститорите остават с най-трудния въпрос от всички, а именно как да определят печалбите. Доходността от печалбата се променя значително въз основа на избраните числа. Прогнозите за печалбите за следващите 12 месеца дават доходност от 5%, докато резултатите от печалбите за последните 12 месеца намаляват доходността до 4%. Циклично коригираните печалби, които обикновено са средна стойност на коригираните спрямо инфлацията печалби през последните 10 години, намаляват доходността допълнително до 2,6%, малко над реалната доходност на 10-годишните държавни облигации.

Още по темата

Малките инвеститори трябва да внимават с ливъридж ETF-те върху единични акции

Компанията майка на Google влиза в индекса Dow Jones

Няма идеална мярка

Всяка мярка има своите предимства, но никоя не е напълно задоволителна. Прогнозите за бъдещи периоди най-добре отразяват текущата сила на компаниите, но те най-вече екстраполират от скорошни резултати, така че не са добри в предвиждането на обрати. Печалбите за изминалата година отразяват действителните резултати, но годишните печалби могат да бъдат волатилни, което прави доходността на печалбите статистически „шумна“. Многогодишната плъзгаща се средна стойност на печалбите изглажда волатилността, но подценява печалбите през повечето време, защото печалбите обикновено се покачват.

Това подценяване може да бъде огромно, когато ръстът на печалбите е по-висок от обичайното, както е било през последните няколко години. Според данни, събрани от професор Робърт Шилър от Йейлския университет (Нобеловият лауреат изобретява циклично коригираният коефициент цена/печалба на акция, CAPE – бел. ред.) печалбите за изминалата година са надвишавали средната циклично коригирана 10-годипна печалба с 11% от 1881 г. насам. Днес те са с над 60% по-високи. Това е така, защото печалбите на S&P 500 са нараснали с цели 13% годишно от 2021 г. насам, когато се възстановиха от дъното си преди пандемията. Това е почти двойно по-висок темп на растеж от 50-те години на миналия век насам и повече от три пъти по-висок от дългосрочния темп от 70-те години на 19-ти век досега.

Очакванията са високи след скорошния растеж. Консенсусните оценки за печалбите на S&P 500 са 365 долара на акция през следващите 12 месеца, почти двойно по-високи от циклично коригираните печалби от 188 долара, според данни, събрани от Bloomberg. Това е най-голямата разлика между двете от 1990 г. насам, първата година, за която има налични оценки на анализаторите.

Вероятно нито едното, нито другото е вярно. Голяма част от скорошния ръст на печалбите е генериран от големите технологични компании, които продължават да генерират надеждно големи печалби, така че циклично коригираните печалби вероятно са твърде консервативни. От друга страна, историческата волатилност на печалбите силно подсказва, че растежът ще се забави или че печалбите ще се свият в даден момент, така че прогнозите за бъдещи периоди може да са твърде оптимистични.

Още по темата

Водещ технологичен фонд инвестира в китайски компании

Пасивните фондове вече не са толкова пасивни

Алтернативата

Един от начините за балансиране на двете съображения е да се смесят миналото и бъдещето. Предложих нормализиране на печалбите с 8-годишна средна стойност, състояща се от пет години минали печалби и три години прогнози за бъдещи периоди. Това води до печалба на S&P 500 от 333 долара на акция, или доходност от 4,5%.

Получената премия за риск на акциите от 2,3% спрямо текущата 10-годишна реална доходност на ДЦК е под средното ниво, но не с много. С други думи, фондовият пазар е скъп, но не тревожно. Ако премията за риск на акциите е вашият предпочитан ориентир към пазара, все още има причина да смятате, че поемането на по-голям риск ще се изплати (т.е. тя може да спадне още).

Още по темата

Б. Балевски: Първичните публични предлагания по презумпция са скъпи

ДЦК за гражданите може да са част от решението за растящия дефицит на България