Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората

Фоларин Балогун, звездният централен нападател на националния отбор на САЩ, помогна на страната си да се класира за елиминационната фаза на Световното първенство в петък. Също толкова лесно обаче той можеше да се опитва да я елиминира. Роден в Ню Йорк от нигерийски родители и израснал в Англия, той имаше право да представлява три различни държави.

И той не е единственият. Още 12 от общо 26-имата футболисти в състава на САЩ също имаха право да играят за други национални отбори. А Съединените щати далеч не са уникален пример. Почти една четвърт от участниците на настоящото Световно първенство представляват държава, различна от тази, в която са родени, при около 9% през 2006 г.

Турнирът все повече отразява света на глобалните общности

На пръв поглед подобно „световно първенство на диаспорите“ може да изглежда объркано. Но това едва ли е недостатък. То отразява реалността на свят, в който националните общности съществуват далеч отвъд държавните граници. Вместо да се противопоставя на тази действителност, ФИФА разумно се адаптира към нея.

В продължение на десетилетия правилата бяха много по-свободни

Десетилетия наред футболистите сравнително лесно сменяха националния отбор, който представляват. Това се промени през 60-те години на миналия век, когато ФИФА пренаписа правилата така, че участието в официален мач за една национална селекция — дори за юношески национален отбор — да обвързва играча с конкретната държава.

До края на XX век обаче тези правила все по-често влизаха в противоречие с демографската реалност.

Големите диаспори свързваха държави на различни континенти. Двойното гражданство ставаше все по-разпространено, а милиони хора изградиха реални и значими връзки с повече от една нация.

Алжир се превърна в ключов пример за необходимостта от промяна

Показателен е примерът с Алжир — страна, която изигра важна роля в еволюцията на правилата на ФИФА. В продължение на десетилетия децата на алжирската диаспора във Франция имаха достъп до елитните футболни академии в страната.

Но след като тези играчи попаднеха в юношеските национални формации на Франция, международното им бъдеще се решаваше още преди да навършат пълнолетие. Ако впоследствие не успееха да се наложат в представителния тим на Франция, вече не можеха да преминат към Алжир, въпреки че много от тях имаха дълбоки семейни връзки с тази държава.

Загубата не беше само за Алжир и други държави с големи диаспори. Международният футбол ставаше по-малко конкурентен, защото правилата на ФИФА насочваха много звезди с двойно гражданство към ограничен кръг традиционни футболни сили вместо към по-широк спектър от национални отбори.

Още по темата

Слугинажът на ФИФА към Тръмп опорочава красивата игра (и климата)

Футболисти завеждат дело срещу ФИФА заради прекомерния брой мачове

Постепенно ФИФА започна да облекчава ограниченията

Първоначално регулациите бяха създадени, за да защитят целостта на националните отбори, но с времето все повече започнаха да я подкопават, като лишаваха държавите от възможността да разчитат на своите общности в чужбина. През последните две десетилетия, до голяма степен вследствие на усилията на Алжир, ФИФА постепенно смекчи тези ограничения.

Днес играчите могат при определени условия да сменят спортната си национална принадлежност дори след участие в юношески национален отбор или след ограничен брой мачове за представителния тим, стига да отговарят на изискванията за гражданство, което държавите обикновено предоставят на привлечените от тях футболисти.

Какво означава „нация“ през 2026 г.?

Разбира се, футболист, роден в една държава, който избира да представлява друга, не съответства на представите на всички за това как трябва да изглежда един национален отбор — а Световното първенство по принцип противопоставя държава срещу държава.

Това обаче поставя въпроса какво точно представлява една нация през 2026 г. Кабо Верде, може би най-голямата изненада на Световното първенство през 2026 г., предлага възможен отговор. Малката островна държава с население от около 530 000 души вече успя да завърши наравно с Испания и Уругвай в резултати, които изненадаха мнозина. Отборът постигна това, разчитайки на диаспора си, разпръсната по целия свят и наброяваща вероятно до 1,5 милиона души.

Диаспората остава неразделна част от родината

Тази световна общност, както и много други подобни, не е пасивна. Гражданите на Кабо Верде, които живеят в чужбина избират шестима специално определени представители в 72-членния парламент на страната. Паричните преводи от тях са основен стълб на националната икономика. А може би най-важното е, че те запазват силната си емоционална връзка с родината.

В щата Масачузетс, където живеят около 70 000 души с произход от Кабо Верде, празненствата след представянето на националния отбор на Световното първенство излязоха по улиците и обществените площади.

Още по темата

ФИФПРО препоръчва отлагане на мачове от световното при висок топлинен стрес

Логистиката на сигурността на Световното в САЩ

Дипломацията зад Световното първенство

Чуждестранното място на раждане не прави отбора по-малко автентичен

Всеки, който възразява, че половината състав е роден извън страната, трябва да има предвид, че тези футболисти произлизат именно от същата диаспора, която продължава да поддържа тесни връзки с островната си родина. Фактът, че те стигнаха до впечатляващи равенства срещу Испания и Уругвай, не е доказателство, че Световното първенство е станало по-малко автентично.

Кабо Верде е впечатляващ, но не и изолиран случай

Безспорно историята на Кабо Верде е необичайно драматична и успешна. Но разчитането в голяма степен на диаспората далеч не е изключение. Кюрасао участва за първи път на Световно първенство, а Хаити се завръща на турнира за първи път от повече от половин век. И в двата случая националните селекции са изградени чрез футболисти с международен произход.

Ползите не се ограничават до по-малки или постколониални държави. Без израсналия в Англия Балогун американският национален отбор пак щеше да бъде конкурентоспособен, но класирането му за елиминационната фаза още след първите два мача вероятно би било по-малко вероятно.

Глобализираният модел прави турнира по-близък до реалността

В заслуга на ФИФА трябва да се отбележи, че организацията не само възприе това по-гъвкаво разбиране за националната идентичност, но и изгради Световното първенство около него.

Тази година броят на участващите отбори беше увеличен от 32 на 48, като така се отвори място за повече държави и за транснационалните общности, които определят облика на много от тях, като междувременно се гарантират и по-високи приходи за ФИФА.

Този глобализиран подход към Световното първенство не представлява нито вратичка в правилата, нито дефект на системата. Именно така ФИФА гарантира, че най-престижният ѝ турнир прилича на света, който претендира да представя.

Адам Минтър е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ спортния бизнес.

Още по темата

Мач на Световното първенство: Каква е разликата между място за 10 000 долара и най-евтиното място

Иранската диаспора в САЩ е разделена относно подкрепата си за националния отбор

Това не е футболът, който Америка си представяше