Призракът на Лиз Тръс дисциплинира фискално Анди Бърнам
Фаворитът за нов премиер на Великобритания едва ли ще допусне да бъде наказан от облигационните пазари
Редактор: Петър Нейков
След зрелищната му победа на частичните избори в Мейкърфийлд пазарите започват да се страхуват малко от Анди Бърнам, който изглежда ще замени британския премиер Киър Стармър (вече подал оставка – бел. ред.) с програма, която е твърдо вляво. Макар че този страх е разбираем, той е и прекален. В крайна сметка инвеститорите имат примера на бившата премиерка Лиз Тръс. „Тръс ни показа, че пазарите на облигации трябва да ви вярват, за да оцелеете“, посочва Бен Форд от Macro Hive в Лондон. „В противен случай сте обречени.“ Бърнам очевидно знае това и ще регулира политиките си съответно.
В петък реалната доходност по 10-годишните британски ДЦК скочи до нов връх за годината, докато стерлингът падна почти до дъното си за 2026 г. спрямо долара. Това напомня за динамиката по време на разпродажбите, предизвикани от катастрофалния мини-бюджет на Тръс през 2022 г., и за многобройните кризи на развиващите се пазари през годините. По-високата доходност по облигациите обикновено подкрепя валутата, поради което сегашната комбинация предполага загриженост относно способността на правителството да плаща дълговете си.
Но това не бива да се преувеличава. Истинската загриженост за фискалната безотговорност би се проявила в суаповете за неизпълнение по задълженията на Обединеното кралство, а няма и следа от това. Пандемията, а след това и кризата с Тръс две години по-късно, причиниха големи скокове; настоящите цени на въпросните застраховки са безобидни в сравнение.
Има по-широки причини, поради които голяма пазарна реакция би трябвало да бъде избегната, ако и когато Бърнам влезе на Даунинг стрийт 10. Първо, несигурността е минимална. Мащабът на победата на Бърнам - много по-категорична от очакваното в началото на кампанията и независима от разделенията в десния вот - оставя трейдърите почти сигурни, че той печели премиерския пост преди края на годината. Лейбъристите обсъждаха дали да проведат надпревара или да подтикнат Стармър да се съгласи на коронацията на Бърнам, но това не е от особен интерес за инвеститорите.
Бърнам ще спечели, и каквото и да смятат лейбъристите, е най-добре да организират прехода - неотдавнашният опит с коронациите на Камала Харис в САЩ или на Тереза Мей и Риши Сунак във Великобритания сочи, че може би е политически разумно да се проведе състезание. Но резултатът ще бъде същият.
След това е очевидният дисциплиниращ ефект, който прецедентът с Тръс оказва върху Бърнам. Един ключов сигнал е изборът му на персонал – тази седмица той обяви, че сред съветниците му ще бъдат бившият главен икономист на Английската централна банка (АЦБ) Анди Халдейн, бившият икономист на Goldman Sachs и министър на консервативното правителство Джим О'Нийл, както и бившият ръководител на Службата за бюджетна отговорност Ричард Хюз.
Всички те са фаворити на пазара на облигации. Призоваването им напомня за назначаването от Барак Обама на легендарния председател на Федералния резерв Пол Волкър за съветник по време на президентската му кампания през 2008 г., в успешен ход да убеди пазарите, че може да му се вярва.
Посланието: Бърнам разбира риска от повторение на пазарния инцидент с Лиз Тръс и ще положи всички усилия, за да го избегне. Той също така коригира курса си по отношение на най-забележителния си гаф до момента – коментарът му от септември миналата година, че „трябва да преодолеем обвързаността си с пазара на облигации“. Тази реплика, често повтаряна, подсказваше арогантен отказ да се разбере силата на пазара, но последните му изявления коригираха курса: сега той казва, че ще „отхвърли всяка промяна във фискалните правила на Обединеното кралство“, ако спечели.
„Бърнам вече се отказа от някои идеи през последните седмици, което подсказва, че може би няма да води по толкова различен начин от статуквото, ако стане министър-председател“, коментира Дан Коутсърт, пазарен стратег в AJ Bell. „Изглежда, че се е отказал от по-ранни намеци, че не иска да му се казва какво да прави от пазарите на облигации.“
Неговите идеи за национализация, които разтревожиха някои чуждестранни инвеститори и са ключови за позиционирането му вляво, също стават по-малко страшни при по-внимателно разглеждане. Основната му цел е Thames Water, вероятно най-непопулярната комунална компания в Обединеното кралство, която на този етап трябва да се разглежда като фирма в затруднено положение.
Изборът на Анди Бърнам за финансов министър може да се окаже критичен момент в бъдеще. Ключов съюзник, бившият лидер на лейбъристите Ед Милибанд, фигура, считана за лява в партията, е известен с това, че иска поста. Това не би било популярно назначение сред инвеститорите в британски ДЦК - но, отново, Милибанд не е глупак и очевидно е играл ключова роля в поредния обратен завой на Бърнам, относно изплащането на обезщетения на така наречените жени Waspi, които се оплакват, че са пропуснали пенсии поради минали промени в пенсионната възраст.
Също в полза на Бърнам, икономическата среда се променя. Последните данни за инфлацията във Великобритания бяха по-ниски от очакваните и за първи път от пандемията насам базовата мярка беше малко по-ниска, отколкото в САЩ. Това намалява натиска за вдигане на лихвите от АЦБ, която ги остави непроменени на последното си заседание, както и за повишаване доходността на британските ДЦК.
Враждебната реакция на пазара на ДЦК към резултата от Мейкърфийлд, макар и лека, показва, че все още има опасения относно това какво би означавала администрацията на Бърнам за фискалната политика. По-големият дългосрочен риск, пред който е изправен той, е вероятно същият, който обрече Стармър и неговата финансова министърка Рейчъл Рийвс – избягването на „Тръс момент“ може да доведе до прекалено предпазливи политики, които ограничават евентуалните негативи, но също така изключват всякакъв шанс за силно положително развитие.
При Рийвс Министерството на финансите лансира редица варианти за нови политики през миналата година, но ги изоставяше, ако получеха негативната реакция на пазара.
Следващите общи избори трябва да се проведат през 2029 г. С наближаването им рискът е премиерството на Бърнъм да почне да губи сила и да залитне към по-експанзивна фискална политика, за да отблъсне Зелената партия отляво. Но това е в бъдещето. Засега Бърнъм и екипът му разбират сигналите, които пазарът на облигации им изпраща; каквито и грешки да правят, те няма да са същите, които стори Лиз Тръс.