Фараж понесе нов удар след частичните избори в Мейкърфийлд
Победата на Анди Бърнам постави под съмнение възхода на Reform UK и подсказа, че партията може да е достигнала предел на обществената си подкрепа
19 June 2026 | 14:00
Обновен:
19 June 2026 | 14:10
Автор:
Роза Принс
Редактор:
Волен Чилов
- Убедителната победа на Анди Бърнам от Лейбъристката партия в Мейкърфийлд засилва позициите му за потенциално изтласкване на премиера Киър Стармър.
- Загубата на Найджъл Фараж в ключов за него избирателен район показва структурен таван на подкрепа и забавяне на неговия политически възход.
- Появата на новата радикална партия Restore, подкрепяна от Илон Мъск, усложнява ситуацията за Фараж и разцепва десния вот.
Завръщането на Анди Бърнам в Камарата на общините след убедителна победа на частични избори в Северна Англия неизбежно насочва вниманието към това колко бързо той би могъл да измести Киър Стармър и да реализира амбицията си да стане министър-председател на Великобритания. Но не бива да се подценява и значението на вота в Мейкърфийлд за партията Reform UK и нейния лидер Найджъл Фараж.
Ако, както изглежда възможно, това е моментът, в който настъплението на крайнодясната популистка партия към властта бъде спряно, това би имало също толкова исторически последици, колкото и политическото завръщане на Бърнам в Уестминстър.
Преди частичните избори в Мейкърфийлд започваше да се налага усещането, че е неизбежно Найджъл Фараж да стане следващият министър-председател след общите избори, които трябва да се проведат до 2029 г. Партията му водеше във всички национални проучвания от април 2025 г. и, след като на практика беше отслабила дясноцентристката Консервативна партия, изглеждаше на път да привлече и електората на лейбъристите.
Редица високопоставени консервативни депутати и местни представители вече се бяха присъединили към Reform UK, а партията постигна силни резултати на регионалните избори през май, включително в района около Мейкърфийлд.
Reform UK се сблъсква с признаци на таван в подкрепата
Още преди вота имаше признаци, че Reform UK може да срещне затруднения в поддържането на възходящата си траектория и да се установи в диапазон от 20% до 25% национална подкрепа — ниво, което не е достатъчно за парламентарно мнозинство.
Партията не успя да пробие на други частични избори в Уелс и в избирателен район в Манчестър съответно през октомври и февруари, когато тактическото гласуване изигра ключова роля. Тогава полза извлякоха националистическата Plaid Cymru и Зелената партия. В Мейкърфийлд това беше Лейбъристката партия, представена от Бърнам. Избирателите ясно демонстрират готовност да преценяват коя партия има най-голям шанс да блокира Фараж и да насочват гласа си стратегически.
Всъщност Reform UK е печелила само един частичен вот в този парламент — победата на Сара Почин в Рънкорн с едва шест гласа пред Лейбъристката партия, резултат далеч от убедителен.
Всичко това подсказва, че Фараж има структурен проблем — „таван“ на подкрепата, който партията му трудно ще надхвърли на национално ниво.
Факторът Бърнам и възможната промяна в Лейбъристката партия
Към това се добавя и факторът Бърнам. Масштабът на победата му — 55% срещу 35% за Reform UK, при 7% за новата крайнодясна партия Restore — позволява на Лейбъристката партия да прехвърли вината за предишни неуспехи върху Киър Стармър.
Ако, както изглежда вероятно, премиерът бъде принуден да се оттегли бързо, Бърнам би могъл да използва вълната от оптимизъм, за да върне избиратели от Reform UK обратно към лейбъристите.
Reform UK ще трябва да формулира стратегия за реакция. В непосредствения следизборен период заместник-лидерът Ричард Тайс се опита да омаловажи резултата, твърдейки, че Бърнам е национална фигура, изборът е бил фокусиран върху отстраняването на Стармър и затова не представлява „честно“ съревнование за кандидата на Reform UK, местния водопроводчик Робърт Кенън.
Но Мейкърфийлд е именно тип район, в който Reform UK би трябвало да печели убедително — с голям дял бял работнически електорат, който се е отдръпнал от Лейбъристката партия.
Конкуренцията вдясно и проблемите с имиджа усложняват ситуацията
Reform UK има основания за тревога и от друг частичен вот, проведен същия ден в шотландския район Абердийн Юг, който беше спечелен от Консервативната партия срещу Шотландската национална партия. Това подкопава разказа за неизбежен възход на Фараж и показва, че Консервативната партия — под ръководството на Кеми Бейденок — не може да бъде отписвана.
През последните седмици Фараж изглежда по-загрижен не за евентуално лейбъристко възстановяване или консервативен отскок, а за заплахата отдясно, идваща от Restore. Тази нова, силно активна в социалните мрежи, подкрепяна от Илон Мъск формация е водена от Рупърт Лоу — бивш депутат от Reform UK, който се конфронтира с Фараж и открито заявява, че не се притеснява партията му да бъде възприемана като расистка.
В отговор на появата на Restore — основана през март и вече отнемаща значителна част от подкрепата — Reform UK ескалира антиимиграционната и реторика за „белите права“, което съвпадна с напрежения и насилие след два скорошни инцидента с намушквания.
Жените остават слабо място за партията
Последните изборни резултати подсказват, че по-голям риск за Reform UK идва не толкова от нови крайни формации, колкото от връщане на избиратели към основните партии — Лейбъристката и Консервативната.
Те също така показват, че политическото табу около партии, опиращи се на етнонационалистическа реторика, все още функционира.
Допълнително, резултатите поставят въпроси за отношението на Reform UK към жените. По време на кампанията Кенън отказваше да се дистанцира от стари публикации в социалните мрежи, които са унизителни към жени. Предизборни проучвания показаха слабост сред женския електорат, а реакциите по време на предизборно събитие на BBC Question Time подчертаха това напрежение. Публикация на Сара Почин в деня на вота, свързана с домашно насилие, също допълнително усложни ситуацията.
Последиците могат да променят британската политика
Следващите дни ще бъдат политически значими за Великобритания в няколко направления: вероятна смяна на министър-председателя, нов старт за Лейбъристката партия и пренареждане на опозиционното пространство.
Но ако Найджъл Фараж в крайна сметка не успее да реализира амбицията си да управлява страната, началото на този обрат може да се окаже именно в Мейкърфийлд.
Роза Принс е колумнист на Bloomberg Opinion, пишещ за британската политика. Работила е още като редактор и дописник за Politico и Daily Telegraph. Автор е на „Другарят Корбин“ и „Тереза Мей: Енигматичният премиер“.