Русия е изпитанието за стратегическата автономия на Европа

Миналата седмица посланиците от т. нар. Е3 – Франция, Германия и Великобритания, направиха рядко посещение в Москва, за да обсъдят прекратяване на нашествието в Украйна. Войнственият руски външен министър Сергей Лавров не си направи труда да ги приеме, вмето това заместникът му им изнесе лекция за „обективна оценка на разрушителните политики на Запада“.

Обективно погледнато тъкмо Русия причинява разрушенията. Обективно погледнато Лавров, какво остава за заместника му, е извън преговарящия екип на Кремъл по въпроса за Украйна. Обективно погледнато, новото предаване от посланиците на украинските условия за мир и призивът за преки преговори между Москва и Киев няма как да дадат резултат. Това беше обречена мисия, която сякаш само показа още веднъж геополитическата неспособност и незначителност на Европа. Но посланиците и техните лидери постъпиха правилно, имаме нужда от още такива посещения.

Решаването на войната между Русия и Украйна, меко казано, няма да бъде нито бързо, нито лесно предвид явните илюзии на президента Владимир Путин за напредъка, който постигат войските му и дълбокото противопоставяне на светогледите, което намери отражение в нашествието му през 2022 г. Европа не може да бъде посредник, защото е участник във войната, в това Кремъл е прав, затова този конфликт е проблем на Европа и Старият свят трябва да се включи в преговорите за прекратяването му. Намирането на стабилно място на Русия в политическата архитектура и архитектурата на сигурността в Европа ще бъде крайното изпитание за стремежа на Стария континент към стратегическа автономия в един постамерикански свят.

Продуктивни преговори с Путин са предизвикателство

Празнината в европейската дипломация вече беше запълнена от Е3 в първите години на международните ядрени преговори с Иран. И нито богатите пазари на Европа, нито изобилните енергийни и минерални ресурси на Русия ще изчезнат. Те ще се намерят отново и по много начини, за скептици като мен, и със сигурност за Путин, поведението на Европа в тази война беше не по-малко изненадващо от това на Украйна.

Още по темата

Украйна удари Санкт Петербург след отказа на Путин за преговори

Европейските сили подготвят рамка за преговори между Путин и Украйна

Руското нашествие срещу по-малкия съсед вече трае по-дълго от Първата световна война и от участието на Съветския съюз във Втората световна война. Този подвиг се дължи на украинския народ и войници, но той не би бил възможен без европейската (и американската) подкрепа за Киев. В поредното напомняне на този факт представители на Кралските военноморски сили на Великобритания се качиха на борда и конфискуваха петролен танкер от руския „сенчест флот“, който нарушава санкциите, при опита му да премине през Ламанша. И така, кога ще дойде подходящият момент Украйна да преговаря за мир, ако не сега?

Трудното е да се отведе Путин до точката, в която преговорите могат да бъдат продуктивни. Никой не може да е сигурен къде се намира тази точка, но през последно време Украйна предоставя военните стимули, които са минимално изискване това да се случи. Останалото може да дойде само от съюзниците на Киев, тъй като в Русия този конфликт никога не е бил само за Украйна.

Както за Киев, така и за европейските страни е изключително важно да разберат това, тъй като реакциите на Москва ще станат по-непредсказуеми, ако Путин започне да усеща стратегическо поражение. За сравнение просто да погледнем непоследователното поведение на президента Доналд Тръмп, когато се сблъсква с подобно осуетяване на целите си от друг, по-слаб противник – Иран.

През последните няколко месеца дроновете и войниците на Киев спряха лятната офанзива на Русия още преди да е започнала. Те нанасят също все по-тежки загуби на руските войски и снабдителни линии, а бързото разширяване на ударите с ракети с голям обсег превръща т. нар. „специална военна операция“ на Путин в реалност за обикновените руснаци.

Както написа Хал Брандс в статия за рубриката Bloomberg Opinion в петък, това не означава, че Украйна печели войната или че Русия няма да настигне отново Украйна в технологичните иновации. Това е цикъл, който сме виждали и преди. Но различното този път е, че натискът идва в момент, когато забележително устойчивата икономика на Путин стигна до предела си, все повече руснаци казват, че искат мирно споразумение, отколкото продължаване на войната, а много по-голяма част от настъпателния арсенал на Украйна  днес се произвежда в страната, което намалява зависимостта ѝ от чуждестранна помощ и капризи.

Предстоящ конфликт с Европа

Взети заедно, промените позволиха на Киев отново да диктува тона, което понякога може да бъде не по-малко важно от случващото се на терен. Русия владееше историята от началото на 2024 г., като убеждаваше голяма част от света, че всеки ден, в който боевете продължават, може да означава само повече загуби за Украйна. Сега Киев се стреми да убеди руснаците, че е безсмислено да продължават да губят 35 хил. души на месец, които са убивани или ранявани.

Още по темата

Русия застига Украйна при дроновете и ги превръща в основна ударна сила

Войната с дронове в Украйна променя динамиката на фронта

Путин все още отказва да признае, че може да претърпи поражение в Украйна, но сред руския елит започна дебат, който е едновременно обнадеждаващ и тревожен.

Обнадеждаващото е, че някои представители на одобрената от Кремъл външнополитическа общност започнаха публично да обсъждат как да се сложи край на войната. Те знаят, че той трябва да бъде представен като победа, затова основният въпрос е как да го представят за такава. Преди година дори това би било немислимо.

Dossier Center, разследваща неправителствена организация, основана от живеещия в изгнания руски олигарх Михаил Ходорковски, съобщи миналия месец, че е видяла презентация по темата, за която се предполага, че е била представена пред високопоставени представители в администрацията на Кремъл по-рано тази година. Цитираният от Dossier пасаж от предполагаемия брифинг в Кремъл гласи: „ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ КОГА ДА СПРЕМ. Прекаляването означава поражение, продължаването на СВО (специалната военна операция) ще бъде пирова победа“.

Това би било по-неправдоподобно, ако не отразяваше други руски коментари. Василий Кашин, експерт по Китай в Москва, който преди време открито подкрепяше войната, предизвика ожесточена дискусия сред водещите руски анализатори в кръга на Кремъл, като написа, че войната трябва да спре, тъй като реално погледнато не може да бъде спечелена и изчерпва ресурси, които трябва да бъдат запазени за предстаящата битка с истинския враг на Русия – Европа.

И това е тревожната част. Първо, дори анализаторите, които се застъпват за прекратяване на войната, призовават Кремъл да приеме благоприятно за Русия предложение, което Украйна вече отхвърли по убедителни причини, сякаш това е отстъпка. Второ, те правят това с изричната цел да запазят силите на Москва за предстоящ конфликт с Европа.

Ядрена заплаха

В най-крайната форма на този аргумент бившият съветник на Путин Сергей Караганов продължава да казва на всеки, който иска да го чуе, най-наскоро на вечно лековерния Тъкър Карлсън, че това е война, която Европа е започнала срещу Русия, и може да приключи, „само когато Русия постигне пълното порожение на Европа, надяваме се без да я унищожи. Той определи другата половина от своя континент като „източника на всички болки и злини в историята на човечеството“ и дори заяви, че ако Европа не оттегли подкрепата си за Украйна, Москва трябва да атакува Германия и Великобритания, първо с конвенционални средства, а след това и с „вълни от ядрени удари“.

Още по темата

Ив. Иванов: Краят на войната в Украйна само ще усили руската заплаха за Европа

САЩ не искат да участват в безкрайни преговори за Украйна

Възгледите на Караганов отдавна са известни. Те остават без внимание, тъй като рисковете и цената от използването на ядрени оръжия за офанзивни цели надвишават всякакви потенциални ползи. Това отдавна превръща заплахите на Москва в блъф, който е най-добре да се игнорира, както съм твърдял и преди. Но сега, когато стратегическото поражение е сред възможните изходи за Путин, изкушението да атакува Украйна в нейния европейски логистичен тил ще нарасне рязко. Това е ескалационна стълба с много стъпала – от кибервойна до прекъсване на подводни комуникационни кабели, преди да достигне ядрения си връх. Но всяка стъпка е разрушителна и води към следващата.

Фьодор Лукянов, по-предпазливият и разсъдлив председател на руския Съвет по външна и отбранителна политика, пише в актуалния брой на основното списание за външна политика на страната, че заради аномалия в начина, по който приключи Студената война, днес Западът смята, че ядрена суперсила може да бъде победена, без тя да прибегне до използването на най-мощното си оръжие. „Тази увереност е опасна, тъй като поуките от предишната конфронтация се извличат не само от победителите, но и от победените“, пише Лукяненко. „А последните вече признават, че заобикалянето на ядрения фактор трябва да стане невъзможно“, допълва той.

Вече не мога да интервюирам Лукянов или Кашин, но ги познавам достатъчно добре, за да знам, че целта им е да предпазят Русия от ескалация на ядрената заплаха. Русия се оплаква, че интересите ѝ не могат да бъдат пренебрегвани в Европа, само защото е по-слаба от съветския си предшественик.

По същество западният контрааргумент е, че сегашните ръководители на Москва бъркат легитимните права и интереси на Русия от 21-и век с тези на Съветския съюз от 20-и век и на Руската империя от 19-и век.

Да, както Европа, така и САЩ са виновни за небрежност и стратегическа некомпетентност в отношенията си с Москва след разпадането на Съветския съюз, но решението за нахлуването в Украйна беше само на Путин. Той, Караганов и много други в Русия остават в капана на историческите заблуди и огорчения, които обикновено съпътстват загубата на империя. Тази комбинация е наистина опасна, както показват сегашните кръвопролития. Затова има дискусия, много по-широка от Украйна, която европейците трябва в даден момент да проведат с Москва, за да се откаже Русия от войната.

Това не е въпрос на европейско посредничество в Украйна. Въпросът е първо Европа да реши колективно как да отговори на легитимните интереси на Русия и след това да договори това споразумение, без отново да разделя континента или да подхранва ревизионистките амбиции на Москва. Не е ясно как ще се постигне това, ясно е само, че трябва да се направи.

Още по темата

Европа ще търси подкрепа от Тръмп за мирните преговори с Русия на срещата на Г-7

Путин има проблем, след като дори арменците обръщат гръб на Русия

Русия ще усеща с години недостига на работници, породен от войната

Русия разширява сенчестия си LNG флот с четири танкера, за да увеличи износа

Украинските дронове вече атакуват цели на 1600 километра в Русия