Киър Стармър го чака унижение по време на срещата на НАТО

Преди три месеца Иран изстреля две междуконтинентални балистични ракети към контролирания от Великобритания остров Диего Гарсия в Индийския океан. Нито една не достигна целта си – американски разрушител свали едната, а другата се разпадна по време на полета. Въпреки това нападението нанесе тежък удар върху доверието в амбициозната външна политика и политика за сигурност на премиера Киър Стармър.

Това вече не е оценка само на неговите критици. Собственият му министър на отбраната Джон Хийли изпрати унищожително писмо с оставката си, в което на практика заявява, че британският лидер не е способен да се справи със заплахите пред страната и НАТО.

Великобритания остава уязвима при въздушни атаки

Подобно на останалата част от Европа, Обединеното кралство е изложено на риск от ракетни удари и атаки с дронове. За разлика от някои свои съюзници обаче страната почти не разполага със самостоятелна противовъздушна отбрана.

Според военния анализатор Франсис Туса през март Кралските военноморски сили са можели да разчитат само на един изправен разрушител Type 45, способен да прехваща балистични ракети. За да защитава Лондон, този кораб би трябвало постоянно да бъде разположен в естуара на Темза, което оставя останалата част от страната практически незащитена.

Недостатъчната подготовка обхваща цялата армия

Липсата на готовност за война се наблюдава в цялата съкратена и недостатъчно оборудвана британска армия. През март министрите се опитаха да убедят обществото, че страната разполага с всичко необходимо за своята защита. Това не беше вярно, а Хийли го знаеше. Премиерът пренебрегна предупреждението и отношенията между него и министъра на отбраната започнаха необратимо да се влошават.

По природа прагматичен и лоялен, Хийли рядко демонстрира емоции, но в крайна сметка реши да подаде оставка, заявявайки, че „няма друг избор“. В четвъртък той отправи унищожителна критика в писмото си, като използва собственото предупреждение на Стармър, че „Русия може да атакува НАТО още до 2030 г.“, за да подчертае необходимостта от спешни действия. Основното обвинение срещу министър-председателя е, че поставя под риск сигурността на държавата.

Още по темата

Проблемът на лейбъристите не е кой да им е лидер

Киър Стармър има един последен ход: страхът от това какво ще последва

Спорът е породен от хроничното недофинансиране на отбраната

Това не е демонстративен жест, а по-скоро израз на отчаяние. Хийли настоява пред Министерството на финансите вече почти година – още преди началото на войната с Иран – да осигури средства за изпълнение на правителствения инвестиционен план за отбраната.

За реализирането му са необходими около 28 млрд. британски лири за четири години. Вместо това тази седмица той получи предложение за 13,5 млрд. лири, които според него могат да се окажат едва около 10 млрд. ново финансиране, ако се отчетат счетоводните похвати на финансовото министерство и разсрочването на разходите.

Хийли обвини Стармър, че манипулира числата по циничен начин. Великобритания официално трябва да отделя 3% от брутния вътрешен продукт за отбрана до 2030 г. По думите на вече бившия министър обаче реалните разходи ще достигнат едва 2,68% от БВП през 2030 г., след като още догодина ще бъдат около 2,6% благодарение на вече планираните инвестиции. За сравнение, Полша вече насочва около 5% от БВП към въоръжените си сили.

Международната активност не е подкрепена с достатъчно ресурси

През двете си години на „Даунинг стрийт“ 10 Стармър често компенсира вътрешнополитическите си трудности с активна международна роля. Заедно с френския президент Еманюел Макрон той оглави европейска „коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна срещу Русия и помогна за създаването на многонационална военноморска мисия за охрана на Ормузкия проток.

Великобритания в момента ръководи и мисията Arctic Sentry на НАТО за противодействие на руските подводни заплахи и обеща да разположи британски контингент в Украйна при евентуално прекратяване на огъня.

Това обаче остават предимно политически декларации. Възниква въпросът къде са войниците, средствата и корабите. По време на последното учение на НАТО в Арктика британски командир е ръководил операцията от германска фрегата, тъй като не е имало наличен разрушител на Кралските военноморски сили.

Политическата слабост на Стармър подкопава отбранителната стратегия

Стармър се оказа твърде слаб, за да се противопостави на финансовия министър Рейчъл Рийвс, твърде слаб, за да накара министрите да ограничат социалните разходи в полза на отбраната, и твърде слаб, за да се конфронтира със собственото си ляво крило в парламентарната група.

Преди всичко реакцията на Хийли изтъква основния му недостатък – липсата на морален авторитет да убеди обществото в необходимостта от по-големи разходи за националната сигурност. Вместо това той разчита на представяне на статистика, която трудно издържа на проверка.

Финансовите ограничения също играят роля

В интерес на обективността трябва да се отбележи, че задачата пред премиера е изключително трудна. Той е изправен пред класическата дилема между разходите за отбрана и социалните политики, характерна за лявоцентристките управления.

В края на Студената война военните разходи са били значително по-високи, но тогава Националната здравна служба е получавала едва около 4% от БВП. Днес този дял е приблизително 9%, докато икономиката расте далеч по-бавно отпреди световната финансова криза.

Наскоро изтекло съобщение в WhatsApp от друг лоялен министър – министъра на труда и пенсиите Пат Макфадън – разкрива приоритетите на депутатите от Лейбъристката партия:

„На всяка среща слушам един и същ въпрос – кого можем да обложим с повече данъци, за да плащаме повече социални помощи.“ Стармър вече беше принуден да отпусне милиарди за социални разходи, за да успокои собствените си депутати, докато за отбраната отпусна сравнително ограничени средства.

Още по темата

Великобритания е повлечена към едно много коварно място

Великобритания орязва екипа си за конфликта в Иран насред войната

НАТО обсъжда мисия в Ормузкия проток за защита на търговските кораби

Предстоящата среща на НАТО може да се превърне в политически удар

Следващата седмица ще стане ясно дали кметът на Манчестър Анди Бърнам е спечелил частичните избори, които биха му позволили да се върне в Камарата на общините и да оспори лидерството на Стармър. Премиерът вече е дал знак, че е готов за подобна битка, а в кабинета не се допуска разговор за неговото оттегляне.

Но каква точно е целта му? Да удължи политическото си оцеляване с още няколко седмици? Малкото останали негови защитници твърдят, че той иска да се представи достойно на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли и да постигне ново споразумение с Европейския съюз като част от своето политическо наследство.

Оставката на Хийли заплашва да засенчи международните амбиции

Съюзниците на Великобритания вероятно ще проявят дипломатичност, но оставката на Хийли превръща предстоящата среща на НАТО в потенциално унижение за Стармър. Администрацията на Доналд Тръмп, която вече води словесни сблъсъци с британското правителство по въпросите на имиграцията, едва ли ще прояви снизходителност.

Що се отнася до рестартирането на отношенията с Европейския съюз, Европейската комисия и държавите членки едва ли ще видят спешна необходимост да финализират споразумение с лидер, чието политическо бъдеще изглежда все по-несигурно.

Вместо политическо наследство отбраната се превръща в тежест

Силната политика в областта на отбраната и сигурността трябваше да се превърне в основното наследство на Киър Стармър. Вместо това тя все повече прилича на тежест, която дърпа управлението му надолу.

Най-сериозното последствие от оставката на Джон Хийли е, че тя показа как дори най-спокойните и лоялни членове на кабинета вече не вярват на речите на премиера. Когато думата на един лидер престане да бъде достатъчна гаранция, политическите последици могат да се окажат фатални.

Мартин Айвънс е редактор на Times Literary Supplement и дългогодишен автор в Bloomberg Opinion. Преди това е бил главен редактор на Sunday Times и негов водещ политически коментатор.

Още по темата

Великобритания вижда риск петролът да остане около $100 до 2028 г.

Стрийтинг: Изборите в Лейбъристката партия няма да са коронация

Сидик Кан обвини Русия, MAGA за нападките срещу Лондон