Ако капитализмът не намали неравенството, обществата ще му го наложат агресивно

Тази година се очаква няколко от най-известните непублични компании в Америка да излязат на борсата с комбинирани оценки от трилиони долари. Първичното публично предлагане на SpaceX вече набра 75 милиарда долара, което го прави най-голямото в историята.

Основателите, ранните служители и инвеститорите, които притежават дялове в тези бизнеси, са на път да преживеят най-големите концентрирани събития за създаване на богатство от едно поколение. Почти нищо от това обаче няма да се прояви като заплати.

Общественият договор

Американският обществен договор се разпада, не защото капитализмът се е провалил, а защото разпределението на неговите награди е станало отделено от труда и все по-концентрирано в собствеността на активите. Централен елемент в тази промяна е преференциалното данъчно третиране, предоставяно на капиталовите печалби в сравнение със заплатите.

САЩ са се развили от индустриална икономика на заплатите в нещо по-близко до икономика на поскъпване на активите. През 2025 г. американците колективно са спечелили приблизително 13 трилиона долара заплати и надници. Но по време на силни пазарни години печалбите в нетното богатство на домакинствата – водени предимно от поскъпването на акциите – са съперничили или надхвърляли тази цифра.

Тази дихотомия би била без значение, ако собствеността беше разпръсната в обществото толкова, колкото трудът, но разбира се, че не е. Най-богатите 10% от домакинствата притежават повече от 90% от публичните акции, докато непубличната пазарна собственост е концентрирана все по-тясно сред основателите, елитни институции, суверенни фондове и относително малка мрежа от акредитирани инвеститори.

САЩ остават най-иновативната и предприемаческа икономика в света именно защото възнаграждават амбицията, изобретенията, инвестициите и поемането на риск. Предизвикателството е да се запази тази динамика, като същевременно се адаптират управленските допускания към реалностите на 21-ви век. Едно здраво капиталистическо общество не може безкрайно да поддържа система, в която доминиращият механизъм за натрупване на богатство се облага по-благоприятно от самия труд.

Централната предпоставка, залегнала в основата на това преференциално данъчно третиране, е, че обществото трябва да субсидира формирането на капитал, защото инвестиционните фондове са оскъдни. Този аргумент имаше смисъл в по-ранна индустриална епоха. Сега е по-малко убедителен.

Днес корпоративните парични резерви са на исторически върхове, частният капитал е на рекордни нива на „готовност“, а компаниите от S&P 500 са върнали на акционерите над 10 трилиона долара чрез обратно изкупуване през последното десетилетие – защото са им липсвали добри инвестиционни възможности в голям мащаб. Съвременното икономическо предизвикателство не е недостиг на инвестиционен капитал; то е недостиг на широко участие в собствеността.

Още по темата

Универсален базов капитал вместо универсален базов доход в САЩ?

Високият БВП на човек в САЩ замаскира проблема с разпределението му

Данъчният кодекс

Но данъчният кодекс продължава да привилегирова капиталовите печалби спрямо доходите от труд. Заплатите се облагат с данък незабавно и прозрачно. Увеличаването на капитала се възползва не само от преференциални ставки – ограничени до 20% на федерално ниво – но и от отсрочки, заеми срещу нереализирани печалби, увеличена данъчна основа при наследяване и сложно данъчно инженерство.

Данъчният кодекс трябва да отразява днешните политически и социални реалности, като облага капиталовите печалби със ставки, близки или равни на тези, прилагани за обикновения доход, и използва получените приходи за намаляване на данъците върху труда.

Критиците твърдят, че по-високите данъци върху капиталовите печалби биха накарали инвеститорите да отложат реализациите, свивайки данъчната основа и компенсирайки голяма част от прогнозираните постъпления от приходи. Това е сериозен аргумент – промяната на данъчния кодекс променя начина, по който хората инвестират. И все пак има сериозни основания да се смята, че ефектът върху поведението на инвеститорите ще е по-слаб днес, отколкото би бил в миналото.

Нарастващ дял от реализираните печалби се случват, когато отлагането е ограничено или невъзможно: получаването на доходи от непубличен капитал, сливанията и придобиванията, както и събитията, свързани с ликвидността на основателите, налагат реализирането по-скоро в рамките на времевата линия на транзакцията, отколкото според предпочитанията на инвеститора.

Голяма част от ефекта на заключване върху капитала се запазва поради разрешението за увеличаване на данъчната основа при наследяване, което означава, че наследниците плащат данъци само върху покачването на стойността на актива оттук нататък. Съчетаването на увеличенията на ставките върху реализираните печалби с реформата на увеличаването на данъчната основа би намалило рязко стимула за отлагане на данъците за неопределено време – както би направило и справянето с широко разпространената практика на заемане срещу нереализирани печалби, вместо да се реализират.

Дори след отчитане на промените в поведението на инвеститорите, приходите от изравняването на ставките са значителни. През последните две десетилетия федералното правителство е събрало приблизително 25 трилиона долара данъци върху доходите на физическите лица. Федерално законодателство, прехвърлящо дори част от тази тежест върху покачването на стойността на капитала, би могло да финансира значително намаляване на данъчните ставки, плащани от работещите американци. Преференциалното третиране може да се запази за рискови инвестиции в ранен етап и бизнес ангели чрез целенасочени изключения.

Още по темата

Неравномерното икономическо развитие на Китай е тайната на промишления му успех

Един недооценен начин за намаляване на неравенството: Работете повече

Критиците

Скептиците правилно ще отбележат, че Конгресът има лоша репутация в спазването на обещанията за целеви приходи. За да се противодейства на това, намаляването на ставките върху доходите от труд трябва да бъде включено в същия закон, който реформира капиталовите печалби, обединени като един фискален пакет. Това би направило компромиса видим и политически отговорен, а не отложен за бъдещ Конгрес, който може никога да не успее да постигне резултати.

Критиците също така твърдят, че по-високите данъци върху капиталовите печалби биха потиснали инвестициите и биха забавили икономическия растеж. Този аргумент обикновено предполага, че допълнителните приходи изчезват в намаляване на дефицита или разширени държавни разходи. Връщането на тези приходи директно на работниците като облекчение на данъка върху доходите обаче променя изцяло сметката.

Работещите на заплати са много по-склонни да харчат неочакваните приходи, отколкото получателите на капиталови печалби. Инвеститорът, който плаща повече за покачване на стойността, намалява минимално спестяванията, докато работникът, който получава намаление на данъците, ги използва за жилища, образование и потребление. Нетният ефект вероятно ще бъде стимулиращ за икономиката, а не свиващ.

Съществува и по-широка политическа реалност, която заможните американци трябва да отчетат: Ако пазарният капитализъм не разработи механизми за смекчаване на крайната концентрация на богатство по сдържан и доброволен начин, демократичните общества в крайна сметка ще се опитат да го направят много по-агресивно. Най-вероятните алтернативи - данъци върху богатството и антикорпоративен популизъм - биха се оказали много по-вредни за дългосрочния икономически динамизъм, отколкото премереното ребалансиране на данъците.

Да, реформирането на ставките върху капиталовите печалби би било значимо увеличение на данъците за богатите. Изборът, пред който са изправени заможните американци, обаче не е между промяна и липса на промяна. Той е между подпомагане на оформянето на постепенни корекции, които запазват легитимността и динамиката на нарастващата капиталистическа икономика, или евентуално изправяне пред по-наказателни промени, наложени под политически натиск от избирателите, които смятат, че системата вече не възнаграждава справедливо труда. Целта не е да се намали капитализмът, а да се запази.

Постепенното ребалансиране, съпроводено с реформи, ограничаващи неопределеното отлагане на реализираните печалби, не би премахнало неравенството или внезапно би направило правителството ефективно - но няма и да намали динамиката, която прави американския капитализъм изключителен. Това, което би направило, е да демонстрира нещо по-важно: че системата все още има капацитета да се коригира, преди да ѝ бъде наложена корекция.

Дали ще го направи, може да зависи от това дали този исторически бум на създаване на богатство се окаже достатъчно голям и достатъчно видим, за да предизвика най-накрая плащането на сметката.

Още по темата

Неравенството в еврозоната е намаляло от 2015 г. насам, според данни на ЕЦБ

Сближаването на климата и неравенството застрашава всички нас