Путин има проблем, след като дори арменците обръщат гръб на Русия

Владимир Путин веднъж определи разпадането на Съветския съюз през 1991 г. като най-голямата геополитическа трагедия на 20-ти век. Повече от две десетилетия по-късно, сега знаем, че истинската трагедия е, че той си е мислил така. Той прекара годините оттогава, опитвайки се да върне времето назад с огромна цена за собствения си народ и неговите съседи.

Изборите

Ревизионизмът на Путин не е просто продукт на западни провали и арогантност. Въпреки че те изиграха роля, стремежът на Москва да възстанови контрола си над изгубените сателити е дълбоко вкоренен и вътрешен. Изборите този уикенд в Армения трябва да послужат като напомняне за този факт, който остава твърде малко разбиран в части от Запада.

Арменският премиер Никол Пашинян и управляващата му партия „Граждански договор“ формулираха неделния вот в строго геополитически термини: Гласувайте за нас и ще получите мир, бъдеще с Европа и демокрация; гласувайте за нашите опоненти и ще получите война, зависимост от Русия и олигархия. Този призив за отхвърляне на влиянието и политическия модел на Москва изглежда работи, което е изключително.

Посещавал съм повечето от бившите съветски републики многократно, започвайки от 1991 г. Като се замисля, най-поразителното веднага след разпадането им беше степента, до която както Русия като нова държава, така и руснаците като народ се радваха на доброжелателността на своите съседи. Потенциалът на Москва за мека сила беше огромен.

Това бяха страни, които говореха руски като основен език, бяха възпитани, четейки една и съща литература, гледаха едни и същи филми, разказваха едни и същи вицове – и все още споделяха до голяма степен едни и същи енергийни мрежи и индустриални вериги за доставки. Всички те, с евентуалното изключение на балтийските страни, искаха силни връзки с Москва.

Това беше вярно въпреки наличието на твърдолинейни националисти и мрачните спомени, които включваха Голодомора (организиран от Москва глад от 1932-1933 г., който убива между 3,5 и 5 милиона украинци), масовите депортации на национални елити в Сибир и насилственото болшевишко потушаване на движенията за независимост в бившата Руска империя през 20-те години на миналия век. Въпреки това повечето съседи гледаха на руснаците като на бивши затворници на комунизма.

Постсъветското поведение на Москва отчужди много от тези нации, докато тя се опитваше да реабсорбира т. нар. „Руски свят“ и да възстанови господството на Кремъл над останалата част от бившето съветско пространство.

За някои бивши републики, като Грузия и Молдова, добронамереността отслабна рано, тъй като Русия насърчаваше и въоръжаваше сепаратистки движения, за да подкопае изграждането на тяхната държавност. За други манипулирането на цените на природния газ или забраните за внос, за да се накаже неподчинението, или корумпирането на местните лидери, влоши отношенията им през годините. Но Армения винаги е била специален случай и може би най-проруската от всички бивши съветски страни, защото Москва също така ѝ предлагаше и чадъра за сигурност, от който тя се нуждаеше.

Арменците с радост позволиха на новите окупатори на Кремъл да запазят голямата съветска военна база в Гюмри. Те разчитаха на своя могъщ християнски съюзник за защита срещу мюсюлманска Турция, дългогодишен враг на Армения и извършител на геноцид през 1915 г., както и срещу близкия съюзник на Анкара Азербайджан. До голяма степен благодарение на руската военна и дипломатическа подкрепа Армения успя да разгроми въоръжените сили на Баку в борбата за контрол над етническия арменски анклав на Азербайджан, Нагорни Карабах, в началото на 90-те години на миналия век.

Но тази добронамереност ерозира и в Армения, откакто руските миротворци в Нагорни Карабах не предприеха действия през 2023 г. Тогава Азербайджан – по това време залят с приходи от петрол и турско и израелско оръжие, което купува – нахлу в анклава, карайки цялото етническо арменско население да избяга.

Арменците започнаха да се питат какво получават в замяна на уважението си към Москва. Руският отговор беше евтин природен газ и членство в Евразийския икономически съюз, версията на Европейския съюз на Москва. Но без гаранция за сигурност това изглеждаше като сурова сделка.

Още по темата

Русия предупреждава Армения, но няма ресурс за нов фронт

Русия върви към сблъсък с Армения заради европейските ѝ амбиции

Наказания заради Европа

Както се случи с Молдова, Грузия и Украйна, отговорът на Кремъл на усилията на Армения за изграждане на търговски и политически връзки с Европа беше да накаже страната, като блокира износа ѝ по фалшиви санитарни причини, като едновременно с това провежда операции за влияние, за да дискредитира Пашинян и да помогне на опозицията му. Гласуването този уикенд ще изпита успеха на тези мерки.

Проблемът за Москва, казва Александър Искандарян, основател и директор на Кавказкия институт в арменската столица Ереван, е, че руските лидери никога не са знаели как да използват добрата воля, на която са се радвали, защото „тяхната идея за мека сила е природен газ и танкове“.

И докато съветското поколение на Искандарян е израснало, четейки Пушкин, и е мечтало да учи в Москва, „няма нито един студент, който да иска да учи в университет в Санкт Петербург или Челябинск от 30 години“, споделя ми той. Младите сега говорят английски, а не руски. Те искат да пътуват, да работят и да учат в Европа или САЩ.

Външнополитическите нагласи в Армения:

Резултатът е, че въпреки че Пашинян е по-малко популярен след осем години на управление и въпреки че беше на власт при травматичната загуба на Нагорни Карабах, неговите проруски опоненти са още по-слаби. Проучване на Международния републикански институт от 5-11 май установи, че 32% от арменците казват, че ще гласуват за „Граждански договор“. „Силна Армения“ – проруската партия, ръководена от руско-арменския милиардер Самвел Карпетян – се нарежда на второ място с едва 6%. Големият брой отговорили „не знам“ и „няма да кажа“ обаче оставят изхода в неделя неясен.

Кремъл изглежда беше силно разтревожен, когато Ереван бе домакин на среща на върха на Европейската политическа общност на 4 май, с президента на Украйна Володимир Зеленски сред десетките присъстващи международни лидери. Москва също така беше отстранена от усилията за помирение между Армения и Азербайджан, включително плана с посредничеството на САЩ за изграждане на трансграничен транзитен коридор, наречен „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“.

Путин изрази ясно недоволството си, като посочи, че всичките му проблеми с Украйна са започнали, когато Киев се е опитал да подпише споразумение за търговия и асоцииране с ЕС през 2013 г.

Още по темата

Срещите ЕС-Армения разкриват съперничеството на Европа с Тръмп и Путин за Кавказ

Тъй като няма пари, Русия се обръща към Бог в стремежа си за влияние в Африка

Сложно е

Тези неща никога не са прости. Пренасочвйаки се от Русия към Европа, арменците ще сменят един геополитически приоритет, който им струва скъпо, с друг, както писа базираният в Москва експерт по Кавказ Сергей Маркедонов в неотдавнашна статия за рускоезичното издание на Forbes. Запазването на контрола над Нагорни Карабах доведе до затворени граници и намалена търговия, инвестиции и икономическо развитие. Опитът да се напусне орбитата на Москва заради далечни облаги от ЕС също така би бил болезнен. Попитайте съседна Грузия или Молдова, да не говорим за Украйна.

Но наистина не Армения е тази, която не успява да научи уроците от последните 30 години, а Путин. Това, което арменците искат сега, когато Нагорни Карабах е загубен, не е да отхвърлят Русия, а да прекратят отношенията в колониален стил, които изключват тяхната истинска независимост и суверенитет. Това означава диверсификация на политическите и икономическите партньорства отвъд техните бивши господари в Кремъл, нещо, което на независимите държави е позволено да правят, но на васалите не.

Лидерите на Армения знаят много добре, че Русия все още представлява повече от 35% от тяхната търговия, а ЕС само 11,8%. Те знаят, че членството е далечна, може би дори непостижима перспектива, докато вече са в алтернативния съюз на Путин. Но докато единственият отговор от страна на Кремъл на заявките за автономия са заплахи, ембарго и „активни мерки“, Путин ще продължи да ги отблъсква.

Още по темата

Путин поверява AI и редкоземните метали на децата на елита

В. Данов: Русия тайно мобилизира 100 000 души, за да поддържа войната